Взривовете в Брюксел тази сутрин оправдаха най-големите ни страхове за това, което се случва в Европа и по света. След атентатите в Анкара, след Париж, след Истанбул и след всяка терористична атака си казваме, че Европа няма да бъде същата, но бързо забравяме трагедиите и се връщаме към обичайния си начин на живот.

Истината обаче е друга: Европа се намира в състояние на терористична война и смъртта, и разрушението започват да се изливат по улиците на най-големите ни и сигурни градове. В същото време през границите ни продължават да пълзят десетки  и стотици хиляди никому неизвестни хора, далеч надвишаващи размера на много от националните армии на страните членки на Европейския съюз. Инвазията е повсеместна и безконтролна, а последствията от нея тепърва предстоят.

Това, което се случва в Брюксел, се случва на наша, европейска територия, касае ни пряко и никой вече не може да твърди, че сме застраховани. Ако атентатите в Лондон, Мадрид, Париж бяха възможни преди нахлуването на бежанската армия, то само можем да си представим какво предстои сега след тази инвазия. Хилядите лутащи се из Европа, отчаяни и маргинализирани хора, еднакво разочаровани както от собствените си правителства, така и от неспособността на европейските власти да проумеят същината на кризата и да реагират адекватно, представляват огромен резерв за разрастване на терористичната война. За първи път противникът показва, че е способен да отвърне бързо и болезнено на действията на властите и това е опасен прецедент, отварящ нов етап в развитието на тази война.

Опитите на Европейския съюз да реши проблема с пари, а ако нещата не вървят, с още повече пари - няма да сработи. Този път не е същото и победата в една война не може да бъде купена. Войната не може да бъде изнесена на територия под наем. Тя вече се води на наша територия и е крайно време европейските лидери да престанат да говорят за помощи и мерки за посрещане на бежанската вълна. Възстановяването на границите в Европа вече не е решение на проблема, за това е безкрайно късно. Терористите са в сърцето на Европа и водят координирани бойни действия. Единственото решение е вместо да си купува време, Европейският съюз и европейските лидери да се обърнат с лице към конфликта и към неговите източници.

 

Крайно време е да разберем, че границите на Европа са и наши граници, че отбраната на Европа е наша обща грижа, че на война трябва да ходим като на война. В противен случай рискуваме скоро и ние да се превърнем в пленници на страха и терора в собствените си държави и градове, да се крием зад метални рамки и полицейски кордони с напразната надежда, че поредният взрив няма да ни застигне, че нашият град ще бъде пощаден от всеобщия хаос. Това не е Европа, за която мечтаехме и ние сме убедени, че решението на проблема е в ръцете на самата Европа, на нейните лидери. И докато прекланяме глава пред жертвите на терора и съчувстваме на техните близки, ние настояваме европейските правителства и в частност правителството на България да застанат на мястото си, да поемат адекватен контрол върху границите на съюза, да търсят решението на конфликта при неговия източник, а не там, където буквално избухват неговите проявления. Само така ще успеем да си върнем нашата европейска мечта.