"Жалейка": Стипчива наслада за всеки българин

Когато видите киното да прелива от нетърпеливи зрители, а опашката да свършва някъде на отсрещния тротоар, то значи сте били на премиерата на „Жалейка“ или поне сте се опитали... Малкото прожекции на така очаквания български филм затрудниха достъпа на публиката, но и покачиха още повече интереса към него. След няколко опита най-накрая успях да намеря своето място в залата и да се насладя напълно на видяното. Една стипчива наслада, която действа изключително интимно на всеки един българин. За някои хора филмът бе тежък, защото документалното усещане, което носи, отключва картини, миризми и звуци, които всички ние познаваме. Носталгия и липса, отдавна избягали от селото, модерни, затворени и горди. Сега, макар и с вече отрязана пъпна връв, отрязани от корените си, седейки в киносалона, спомените ни връхлитат. „Жалейка“ е лабиринт, затворена система, която не може да бъде променена, докато героите в него не го поискат. Закостенялостта и традицията срещат модерното и свободно от всякакви рамки съзнание. Смъртта е основната тема, която разделя героите и прави главната героиня самотна и неразбрана. На подобно място като планинското село във филма смъртта се превръща в събитие, което поглъща живота и живите се погребват заедно с мъртвия, изцяло се отдават на мъката и оплакват съдбата си. Да не можеш да приемеш смъртта като нещо естествено не е религиозно, ами точно обратното. Героите оплакват себе си, а не мъртвеца. Младата главна героиня не може да е част от този ужас, тя иска да продължи, да не е в черно и да намери своето място в света. Не мога да напиша повече, защото не всичко е думи в „Жалейка“. Лентата е модерна , защото само модерният човек може да погледне отстрани на неща, които са ни до болка познати и въпреки това са вече толкова далечни и да представи на зрителя нещо вълнуващо и болезнено реалистично.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_626245.html

Свързани новини: