Ревнивец коли любимата и майка й пред 2 деца

 Борис хвърля кървавия нож от прозореца, прескача оградата и хуква бос по улицата. Погледът му е празен, а ръката - порязана. Камери го заснемат в 4,16 ч на 25 юли 2015 г., но той не знае.

“Убих ги - и жена ми, и баба ми. Ще се предам”, каза той на майка си Соня. По телефона съобщава на полицаите, че ще ги чака на моста в софийския кв. “Димитър Миленков”. Минават 3 часа, а той все мисли дали жените са живи. Като стига моста, въздъхва: “Сигурно са умрели.”

В едноетажна къща на ул. 520 в кв. “Христо Ботев” - на половин час пеша от моста, 16-годишната Ева и майка ѝ Ася са плувнали в кръв.

“Не мога да дишам”, стене девойката. От ужас, че детето ѝ умира, майката не усеща болка, а е срязана поне на 5 места. Довлича се до съседната къща.

“Към седем без двайсе на прозореца се почука силно. Гледам - Ася, цялата в кръв. Имаше рани от порязано по лицето и главата. Успя да ми каже, че Борис ги намушкал и избягал”, разказва съседката Надя Митева. - В цялата къща имаше кръв, по стените, едното легло и завивките, по перваза и пердето. Ева имаше рани на гърба и по лицето.”

Лекарите спасяват и двете. Ева е оперирана спешно заради дълбока рана в гърдите, 14 дни лежи в болница. Раната на врата ѝ трудно зараства, но след месеци оздравява. Ножът от кървавата нощ е срязал всичките ѝ хубави спомени от живота с Борис. “Искам да го съдите”, казва без колебание тя в Софийския градски съд.

 

Борис Йорданов е отведен там с белезници и охрана в края февруари. На 23 години е. За пред съда е облякъл нови дънки и шарено яке. Татуировките по лявата му ръка и гърба не се виждат. Стои с наведена глава. Не смее да погледне Ева, в която твърди, че още е влюбен. Като го вижда, тя изпада в истерия и писъците ѝ огласят втория етаж на Съдебната палата. “Не иска да го вижда, изпитва ужас от него”, обяснява неин познат.

Преди ареста Борис работи като товарач в софийска фирма за преработка на отпадъци. Израсъл е в семейство с 3 деца. (Виж по-долу.) С Ева го запознава бившата му приятелка Вероника. 2 г. преди нападението двамата заживяват заедно. Борис казва, че родителите им се съгласили. Домошар е, обича за пазарува, да човърка по колата и да ремонтира къщата.

“Разбирахме се добре, докато Ева не почна да настоява да отидем да живеем при майка ѝ. Аз не бях съгласен”, разказва той. Една вечер, около 2 месеца преди да се надвеси с нож над Ева, той се връща от работа, но нея я няма. Звъни ѝ, но телефонът е изключен. След няколко дни тя му се обажда да се видят.

“Отидох и тя сама се качи в колата. Прибрахме се в нашата къща. Същия ден разбрах, че майка ѝ е пуснала жалба в Първо РПУ, че съм отвлякъл дъщеря ѝ”, разказва Борис. Арестуван е, но след месец и половина жалбите са оттеглени и го пускат. Младите се срещат пак.

“Ева ми каза, че няма друг мъж и иска да си остане “женена” за мен. Повярвах ѝ”, казва Борис. През юли 2015 г. обаче момичето му съобщава, че прекратява връзката си с него. Борис не е готов за раздялата.

“Въпреки че заради Ева лежа в ареста, синът ми много я обича и не иска да я остави”, казва майка му Соня. Тя е само на 39 г., но е превита и съсухрена от живота. Още помни как сутринта на 24 юли синът ѝ се появил “дрипав и безсилен”.

Куцал, а от кутрето на ръката течала кръв. Според Соня, преди да отиде в дома на Ева, Борис си купил нови дрехи. Прибрал се към 18 ч, донесъл и вечеря. След около 40 минути казал, че излиза.

Вечертта той говори по телефона с майката на Ева. Семейството тъкмо се връща от сватба извън София. Ася му заръчва, ако ще ходи у тях, да ѝ купи цигари. Освен за Ева тя се грижи за още 2 деца - 2-годишния Нанси и брат му Радо, на 5 г.

Дъщеря ѝ е красавицата на квартала и младежите въздишат по големите ѝ кафяви очи. Борис отива при нея да настоява да се съберат. Ева се колебае и казва, че ще помисли.

“Видях, че се е променила. Беше променила и отношението си към мен. Каза, че нямам право да ѝ се меся”, спомня си Борис. Той решил, че тя “се държи лошо”, понеже има връзка с друг. Поводът е в дребна случка от вечерта - Ева излиза от стаята и Борис чува шум. Надниква и я вижда да си говори с Милчо - сина на хазаина. По-късно на няколко пъти я пита дали има нещо с него или с друг мъж, но тя отрича.

Раздразнен, Борис обува чехлите си и излиза на двора. “Помолих да ми отвори, а тя заядливо ми отговори да прескоча оградата. Влезе в къщата и аз се върнах след нея”, разказва той.

 

След дълги караници към 3-4 ч през нощта жените лягат да спят. В стаята има 2 кревата един срещу друг, а между тях - масичка с телевизор. Ева и майка ѝ лягат на единия, като помежду им се сгушва малкият Радослав. Борис е с братчето му на другото легло, но сън не го хваща. Често става и ходи из двора. По едно време вижда нож, пъхнат под шкаф с музикална уредба до вратата. Взема го и влиза в стаята, като крие с тяло 15-сантиметрово острие.

Ева обаче го усеща, побутва майка си и ѝ прошепва, че Борис има нож. Сънената Ася става, пребърква го и като не намира нищо, казва: “Хайде, стига с тези глупости, искам да спя.”

Майката и дъщерята лягат пак, но не и Борис. От главата му не излизала една реплика от кавгата същата вечер: “Мога да имам 100 мъже.” Той сяда в ъгъла на леглото и се заглежда в унеслите се в дрямка жени.

“Наблюдавах ги към 2 минути. Казах си, че не заслужавам такова отношение. Причерня ми. Застанах над главата на Ева, замахнах с ножа и я ударих в тила. Тя се развика. Плисна кръв. Почнах по инерция да я мушкам”, разказва Борис.

Ася се събужда от крясъците. “Видях, че Борис я наръга. После усетих силен удар с ножа по лицето. Замахваше със злоба, без да гледа. Беше превъртял.

Редуваше ни като кучета, натискаше да ни нареже”, спомня си Ася. Жените пищят, а той им крещи да млъкнат. До леглото, боси и сащисани, стоят събудените хлапета. После едното често ще повтаря: “Боби ще идва да ме коли, ще идва да ме коли.”

Той спира внезапно. “Изведнъж се осъзнах какво съм направил и хвърлих ножа. Бях превъртял, краката ми трепереха. Видях, че майка ѝ говори, но не чувах думите. Бях много гневен, те се подиграваха с мен.”

От къщата Борис тича до моста. Измива ръцете си от кръвта в Искъра. Облича чисти дрехи, а изцапаните хвърля в гьол до реката. Когато решава да се предаде, казва на майка си да не идва, за да не види как му слагат белезници. Задържат го полицаи от 8-о районно и е отведен в СДВР.

Ева е откарана в болница с 8 порезни рани по тялото и ръцете. Най-дълбока е гръдната и от нея блика кървава пяна. За да я спасят от смърт хирурзите ѝ поставят гръден дрен.

Майка ѝ е приета в болницата с порезни рани по главата, лявата буза, клепача и шията. Според прокуратурата видът на нараняванията показва, че Борис е искал да убие и двете.

В ареста той пропушва. Според психолози терзае го мисълта, че се е провалил в желанието да прави добро впечатление, да е “неповторим и да очарова”.

Кървавият нож е открит на 2 м от къщата. Той е една от многобройните улики, пратени заедно с обвинителен акт в съда на 20 януари.

Още при разследването е отхвърлена тезата, че нападателят е действал в състояние на физиологичен афект. Тогава наказанието му би било по-леко. Борис признава за стореното, протоворечи си само за дреболии. “Съжалявам”, казва той в съда и моли делото да се гледа по съкратената процедура без разпити на 17-те свидетели и експерти.

Състав от двама съдии и трима заседатели с председател Владимир Астраджиев го осъжда на 10 г. затвор при първоначален строг режим. Привежда в изпълнение и стара 6-месечна условна присъда. (Виж долу.)

Борис приема наказанието с мълчание. Тръгва с полицаите, без да погледне нито изгората си, нито майка си. Прибират го в софийския затвор, където ще закоравее сред престъпници.

Тренирал бойни изкуства и

станал свидетел на убийство

Родителите на Борис нямали брак и се разделили преди 10 г. Той останал да живее при майка си Соня, но поддържал връзка с баща си, който се занимавал с дърводелство в с. Скравена.

Соня работела като общ работник в склад. Грижела се за брата на Борис - 20-годишно момче, останало инвалид след катастрофа. Има и дъщеря, която е омъжена и живее отделно.

Борис тръгнал на училище от 7 г. За разлика от другите роми не бягал от часовете, учел се и не повтарял класове. Казва, че му вървели математиката и физическото възпитание, но прекъснал училище заради проблеми с единия крак, заради които дълго бил на легло.

Работел на няколко места. Не осъществил мечтата си да стане шофьор на тир, но бил доволен от заплатата си на товарач. Помагал и на баща си на село.

2 г. тренирал бойни изкуства в известен столичен клуб. “Отказах се, защото видях убийство. Беше пребит един човек, който се оказа невинен. Бях стресиран и спрях да ходя в залата”, разказа Борис. Пред полицаите казва, че има много приятели и може да разчита на тях, но никой не се появява в съда.

Осъждан е веднъж на 6 месеца условно с 3-годишен изпитателен срок и глоба за опит за кражба. На 8 февруари 2013 г. той и Бисер Шопов опитват да отмъкнат от склад на фирма в Нови Искър 4 метални шкафа и 5 стойки. Спрял ги Георги Петров. Борис е осъден и за това, че е подбил тавана, врата и калник на колата на Петров.

Тест на психолози: Борис е агресивен и не търпи критика

Емоционално лабилен и импулсивен, склонен към гневни изблици - така психолозите характеризират нападателя Борис Йорданов. Според тях търпимостта му към критика е слаба. При разговор с тях той казва, че отношенията му с Ева се развалили, защото се намесила майка ѝ. Започнала да му "държи сметка къде излиза и какво прави”. Ася обаче твърди, че няма логично обяснение за случилото се.

“Не зная защо стана така, не съм го очаквала. По принцип не е агресивен и не е вадил нож никога. Според мен онази нощ превъртя”, казва тя.

Борис е подложен на два теста, които дават информация за психиката и реакциите му. Единият отчита 85% агресивност и 50% вина след агресия. Другият показва, че е активен и неспокоен, без рационални нагласи. Противопоставя се на всички забрани и ограничения. Според психолозите Борис има повърхностно мислене, склонен е да надценява способностите си и да подценява другите. Напорист е в преследването на целите си.

Младият мъж описва себе си като общителен. Твърди, че не обича да се налага, но не търпи да му повишават тон. Затова, когато не е виновен, избухвал за секунда. Интелектът и паметта му са в границата на нормата. Няма данни да е страдал от психическо заболяване, не е посещавал психиатър или психолог, вменяем е и може да носи наказателна отговорност, е заключението на психолозите.

Оцелялото момиче:

Напуснах го, не даваше да се

виждам с мама и братята ми

“В началото се разбирахме добре, но през март започнахме да се караме. Той не искаше да се виждам с майка си и братята си. Спираше ме. Разбрах, че е ходил с бившата си приятелка, докато е бил с мен. Повече не исках да живея така и го напуснах.

Още същия ден, когато се нанесох при майка си, Борис дойде. Помоли ме да се върна, но отказах. Тръгна си. Каза, че няма да ме търси”, разказва Ева. Комшии любопитствали къде е Боби, но майка ѝ мълчала. Тормозела се, откакто чула от дъщеря си, че “Боби се държи лошо с нея и я заплашва”. Тя самата от 10-годишна живяла в пансион и се оженила твърде рано.

“На 24 юли Борис пак дойде да пита защо не го искам. “Казах му - заради всичко, което ми причини”. Наистина нямаме нищо общо с Милчо, не сме били гаджета”, твърди Ева. 

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/265977_%D0%A0%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%86+%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B8+%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%B8+%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%B0+%D0%B9+%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4+2+%D0%B4%D0%B5%D

Свързани новини: