Теория на счупения прозорец

/КРОСС/ „Хирошито май се казваше, ако не го бъркам с императора. Преди три години дойде в гимназията по линията на някаква японска доброволческа организация и веднага се превърна в атракция. Колегите му казали, че в компютърната зала само един компютър е с лицензиран софтуер, останалите са пиратски. И той ги заобикаляше. Един колега твърдеше, че минавал край тях на не по-близо от два метра. Ако всички компютри с изключение на оня с платения софтуер бяха свободни, той чакаше да се освободи законният компютър. Иначе - артистичен човек, художник като останалите колеги в художествената ни гимназия. Още се сещаме за случая с прозореца. Учениците играят футбол в двора, често се случва да счупят прозорец. Ние си знаем и чакаме - счупят един, счупят втори, трети, като станат десетина, викаме стъклар. Какво да разкарваме човека... Един ден отиваме на работа и гледаме, че останалите стъкла на току-що счупения прозорец са облепени с жълто тиксо. Виждаме, че Хирошито държи тиксото. Ооо, инсталацийка, казва един колега. Много арт, казва друг. Какво й е посланието, питаме Хирошито. На смешния си български той ни казва нещо от рода на: „Не разбирам за какво говорите, учениците са счупили този прозорец и аз го обезопасих, докато домакинката извика стъклар." Нещото, което превърна Ню Йорк от най-престъпния в най-спокойния голям град в САЩ, се нарича „Теория на счупения прозорец"

Прочети цялата новина http://www.cross.bg/prozoretz-metroto-prestupnost-1502368.html

Свързани новини: