Седмина задържани за връзка с атентатите в Брюксел

При полицейски операции в Брюксел от снощи насам са задържани общо седем души по подозрения, че имат връзка с атентатите във вторник на летището и в метрото на белгийската столица.   Същевременно става все по-ясно, че властите са получавали сигнали за готвена терористична заплаха и са очаквали, че те ще се потвърдят, но въпреки това са били изненадани от ударите на терористите.   Белгийските медии пишат за провалите на белгийските служби в борбата с тероризма, а експерти твърдят, че Белгия често е неподготвена да осуети подобни нападения.   Шестима души бяха задържани при полицейска операция в Брюксел късно снощи и през нощта. Органите на реда са предприели обиски и задържания в центъра на белгийската столица и в квартали в северозападната и североизточната част на града. Прокуратурата заяви, че операцията е осъществена във връзка с разследването на атентатите в Брюксел във вторник.   Двама от задържаните са били заснети от камерите за видеонаблюдение на международното летище на белгийската столица "Завентем" и на метростанция "Малбек", където бяха извършени терористичните атаки, съобщи телевизия Ер Те Ел. Вестник "Стандарт", цитиран от Ройтерс, пише, че е бил задържан и човек, сниман от камера до Халид Бакрауи, извършителя на самоубийствения атентат в брюкселското метро. Мъжът бил разпознат на кадър от полицай.   Тази сутрин бе задържан още един човек при полицейска операция в брюкселската община Форе, съобщи телевизия Ер Те Бе Еф. Освен това белгийската полиция обяви за издирване нов заподозрян във връзка с атентатите в столицата и в Париж през ноември. Това е роденият в Сирия Наим ал Хамед, на около 30 години.   В очакване на атентат, белгийските власти били изненадани Белгийските власти, които от ноември миналата година предупреждаваха за "възможни и много вероятни непосредствено предстоящи едновременни атентати" в страната, са били изненадани от терористичните удари тази седмица, пишат местни медии, цитирани от БТА, като отбелязват, че между удара по летище "Завентем" и взрива в метрото на Брюксел е имало 73 минути време за реакция.   От източници на общинско и правителствено равнище се изяснява, че новината за взривяването на залата за заминаващи пътници на летището не е довела до бързо и категорично решение за затваряне на метрото. Напротив, ръководството на подземната железница разпоредило работата да продължи, за да бъдат обслужени хората в пиковия час (9.11 ч. местно време). Когато през ноември Брюксел бе поставен в най-висока степен на тревога след атентатите в Париж, метрото в белгийската столица бе сред първите обекти, затворени от властите. Когато научили за атентата на летището на 22 март, белгийските общински и държавни власти започнали да обсъждат действията по спасяването на оцелелите. Службата за оценка на заплахите веднага повишила до най-висока степен равнището на тревога, без това да се съобщава на обществеността. Списъкът със застрашените обекти обаче бил дълъг - атомни централи, хотели, гари, пристанището в Антверпен. Така в изненадата си властите отговорили отрицателно на предупрежденията на управата на метрото, че е добре подземната железница да спре.   По-рано днес белгийските медии представиха основанията си за критика към националните власти, които са имали информация за терористичните групи от Париж и Брюксел достатъчно рано, но не са пристъпили към действие заради бюрократични причини и заради пренебрежение към множеството сигнали от партньорски разузнавателни служби.   Провалите на белгийските служби   Полицията в белгийския град Мехелен е узнала от мароканската общност в града адреса, на който се укрива Салах Абдеслам, три месеца преди ареста в петък на главния заподозрян за атентатите във френската столица, пише вестник "Дерниер йор". Служител на мехеленската полиция е посочил адреса в брюкселския район Моленбек в конфиденциален доклад до антитерористичното подразделение на полицията в белгийската столица от 7 декември. Отчетът обаче така и не бил предаден. Салах Абдеслам бе задържан на посочения адрес на 18 март. Въпросът с евентуалното по-ранно задържане на Абдеслам е важен, доколкото помагачите за атентатите в Париж извършиха атентатите в Брюксел. Времето е било от значение, тъй като подготвянето на използваните бомби е било свързано с продължителни химически реакции. Двамата братя, които се взривиха във вторник на летището и в метрото в Брюксел, са били в списъците на САЩ за терористи. Турция е задържала единия от тях преди година, докато опитвал да влезе в Сирия. Същевременно за белгийските служби двамата били "дребни престъпници" с присъди за въоръжени грабежи, затова били оставени на свобода.   В началото на този месец белгийските медии съобщиха, че федералната полиция е знаела за намеренията на терористите от Париж от юли 2014 г. (16 месеца преди атентатите), но образуваното следствие е било прекратено през юни 2015 г. без последствия. Салах и Брахим Абдеслам били разпитани през 2014 г., но било преценено, че "не представляват заплаха". Според публикациите тогава, подобен пропуск е бил допуснат заради слабата комуникация между отделните полицейски структури в Белгия.   Експерти: Белгия често е неподготвена да осуети нападения Белгия в редица случаи не е успявала да осуети терористични нападения, казват пред агенция Асошиейтед прес експерти, според които тя не съумява да координира разузнавателната информация, да разследва заподозрени и да контролира границите си. Никоя страна няма идеални резултати, но тези на Белгия са особено лоши, отбелязва агенцията. Рафаело Пантучи, ръководител на отдела за изследвания на международната сигурност към Кралския институт по изследвания в отбраната в Лондон, заявява, че е "депресиращо предвидимо", че ще има тежко нападение в Брюксел. "Има нещо като идеален съюз", казва той - комбинация от доморасли радикални мюсюлмани, които са мотивирани да действат и разполагат със средствата и възможността, както и правителство и правоохранителна структура, които просто не са на висота.   Исторически Белгия често се е представяла незадоволително, когато е трябвало да се споделя разузнавателна информация между различни агенции, да се прилага наученото в полицейската работа и да се контролират външните й граници, казва Майкъл О'Ханлън от вашингтонския институт Брукингс.   Освен това Брюксел често не успява да постигне баланса, който други страни постигат при преценяване на желанието да се разследва предполагаема престъпна дейност и необходимостта да се действа бързо при идентифициране на непосредствена заплаха.   "Не смятам, че Белгия се е справила особено добре с повечето от тези неща през годините, макар че подозирам, че сега ще преосмислят нещата из основи", казва О'Ханлън.   В шокиращ контраст с обичайно учтивите изказвания в европейските отношения, френският финансов министър Мишел Сапен във вторник обвини белгийските официални лица в "липса на воля, може би и своего рода наивност" за това, че нехаят за разпространението на радикалния ислям сред 650-те хиляди мюсюлмани в Белгия.   Консервативният френски депутат Ален Марсо заяви в интервю за вестник, че е "отвратен от неспособността на белгийците да се справят с този проблем в последните месеци и години". Той бе особено изумен, че на белгийците са били нужни повече от четири месеца да заловят заподозрения за парижките нападения Салах Абдеслам, който се е върнал в Брюксел ден след кървавата баня във френската столица, но многократно се е изплъзвал от белгийските власти и бе хванат чак в петък.   Белгийските министри на вътрешните работи и на правосъдието предложиха оставките си след небивалите мирновременни нападения над страната им и разкритията, че един от атентаторите-самоубийци, Ибрахим Бакрауи, е бил сигнализиран на белгийските и холандските власти като "чуждестранен терористичен боец" от Турция, която го е депортирала в Холандия през юни. Турски служители казаха, че Бакрауи впоследствие е бил пуснат от холандците.   "В процеса на предаване на информацията от Турция и обработването на информацията в Белгия нещата са вървели по-бавно, отколкото са го изисквали обстоятелствата", призна белгийският министър на правосъдието Коен Генс. "Ако подредите всички неща в редица, можете да си зададете сериозни въпроси" за начина, по който Белгия се справя със заплахата от ислямския екстремизъм, каза вътрешният министър Ян Ямбон. Премиерът Шарл Мишел отказа да приеме и двете оставки.   Причините за белгийските грешки са много, посочва АП. Има лесен достъп до огнестрелно оръжие, включително до бойни оръжия от бивша Югославия. Сложната и объркана управленска структура затруднява изграждането на общ фронт срещу екстремизма. Кметове в Брюкселския район се оплакаха миналата година, че дори когато официално им е сигнализирано присъствие на заподозрени радикални лица в общините им, те нямат правомощията да направят каквото и да било по въпроса.   Автономният район Брюксел е мозайка от 19 общини с население 1 милион души и има шест отделни полицейски зони. За сравнение, целият град Ню Йорк с 8,4 милиона души население има една-единствена правоохранителна служба.   А из страната различните служби говорят на френски, холандски или немски, което затруднява комуникацията.   "Имат толкова много полицейски служби и не всичките разговарят помежду си", казва Пантучи.   Всичко това позволява на радикални групировки да действат с по-малко опасения, че ще бъдат разкрити в сравнение с други държави. На човек от населението Белгия е най-плодородната почва в Европа за "Ислямска държава" за вербуване на западняци, които да се бият за самообявения й халифат в Сирия и Ирак. Правителството признава, че има още какво да се желае в работата му. Миналия месец то обяви програма в размер на 400 милиона евро за борба с тероризма и радикализирането, включваща назначаването на 1000 допълнителни полицаи, прокурори, агенти на службите за сигурност и друг персонал.   "Трябва да правим повече и трябва да го правим по-добре", каза през ноември премиерът Шарл Мишел.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/sedmina-zadarzhani-za-vrazka-s-atentatite-v-bryuksel-news247151.html

Свързани новини: