Илия Павлов напусна „Мултигруп” преди разстрела, за да се запилее по света

03/27/16 20:06
(http://www.klassa.bg/)

Илия Павлов напусна „Мултигруп” преди разстрела, за да се запилее по света

Васил Стоев-Ампега е един от 9-те учредители на Върховния съвет на масоните в България с 33-та, последна степен. Посветен е в Америка от Върховния съвет на света. Бил е до Илия Павлов през последните 7 години от живота му. На 7 март се навършиха 13 години от убийството на боса на „Мултигруп”. Той бе екзекутиран от снайперист пред офиса на компанията си на столичния бул. „Г. М. Димитров”. Към днешна дата подбудителите и извършителят на убийството остават неразкрити.
Васил Стоев работи с Асен Гаргов и Лили Иванова от 1977 г. като басист в групата на примата – „Макове”. Творческата му среща с Илия Кънчев и Пейо Пеев води до основаване на група „Импулс”. Музикалната кариера на Васил Стоев минава през групите „БИС” на Петър Чернев, „Феникс”.

През 1981 г. той заминава на околосветско турне с шоуто на великата Леа Иванова и Еди Казасян. След завръщането си в България през 1982 г. заедно с Жорж Сребров и Пламен Дойчев основава група „Моби Дик”. През 1984 г. записва като продуцент с Дойчев хита „Ако ти си отидеш за миг”. Автор е на повече от 80 и аранжьор на над 100 песни за много от известните шведски и български попизпълнители. Пише музика за документални и игрални филми, театрална, приложна, детска музика. Васил Стоев получава и награда за цялостен принос в развитието на българската култура – 1998. След 1996 г. Ампега основава собственото си звукозаписно студио „Моби Дик”, както и продуцентска къща „Impuls Ent. co.”.

В момента репетира със супергрупата „Синдикатът” и тръгват на турне през май. В нея са Христо Ламбрев от „Сигнал”, Богдан Томов, Пейо Пеев от „Спринт”, Петя Буюклиева, Ники Томов от „Импулс” и самият Васил Стоев. Спектакълът се казва „Вечните хитове”.

В момента Ампега стопанисва голям хотелски комплекс в Норвегия, а преди няколко дни „ШОУ” се свърза с него. Ексклузивно Стоев разкри шокиращи подробности около боса на „Мултигруп”!

- Васко, спомняш ли си често твоя приятел Илия Павлов?
- Наскоро се навършиха 13 години от кончината му, беше и православната Прошка. Та аз се сетих за една много интересна случка, която може да има и някакъв библейски прочит, подлежи и на езотеричен и трансцедентен анализ. Беше някъде 1998 - 1999 г. През един есенен ден участвахме с Илия на бизнес форум в Давос, Швейцария. След събитието решихме да отидем до едни места, където в античността са били тамплиерите. Затова посетихме остров Сардиния. Не бяхме тамплиери, но проявявахме интерес към крепости, свързани с рицарските времена. В туристическото градче Порто Черво бяхме отседнали в много луксозен комплекс, 5- или 7-звезден – „Коста Есмералда Резорт”. Наблизо има заливчета, където са въпросните руини. Наехме канута – гребахме, правехме си състезания, забавлявахме се. Но изневиделица духна много неприятен вятър, появи се мъртво течение и ние се чудехме как да излезем, въпреки че не бяхме кой знае колко навътре.

Морето ни изхвърли на едно от заливчетата

Наоколо имаше ниски къщурки, като мотели. И ние мокри, такива, едни никакви, влязохме в най-близкото. Имаше столчета, масички и седнахме. Появи се една прекрасна жена на средна възраст на име Анджела и ние си поръчахме фрешове, след това и сандвичи. Постоплихме се, пооправихме се. Заговорихме се с жената. Тя донесе някакви албуми със семейни снимки. Накрая решихме да плащаме. Но се оказа, че се намираме в частен дом и тази любезна жена, която се мъчеше да свести двама корабокрушенци, не е никаква съдържателка на заведение. Второто, което разбрахме, беше, че Илия си е изтървал портфейла някъде в морето.

Взехме телефона, обадихме се до хотела да дойдат да ни приберат. Казах на Илия: „Това нещо, което ни се случи, е много странно. Непознати хора ни посрещат, дават ни фрешове, виж какви неща има по света!”. Решихме да се отблагодарим. На другия ден поръчахме един огромен букет рози, купихме бутилка хубаво шампанско, взехме такси и отидохме при Анджела. Седнахме там, смяхме се на цялата тази случка, в която имаше и драма, но като цяло имаше комедиен характер. Анджела реши да ни заведе на брега, за да ни покаже мястото, където с канутата ни беше изхвърлило морето. Както обикаляхме и си говорехме, изведнъж една вълна изкара портмонето на Илия. Това беше нещо абсолютно трансцедентно! Има две обяснения – или Илия е белязан от Твореца да преживява такива неща, или другото, еснафско и житейско обяснение, че пари при пари отиват! За тази случка се сетих по време на тези православни празници, която навежда на много размисли.

- Кога се появи интересът на Илия Павлов към езотериката? Доколкото знам, ти имаш принос за това?
- Може да се каже. Аз съм човекът, който запали Илия по езотериката. И още в началото, като влезе в масонското общество, той започна да проявява интерес към езотериката. Това дори не може да се нарече интерес. Като ти се отвори и светне точката в сърцето, ти искаш да знаеш. Един човек, който има всичко, той трябва да осмисли своето съществуване.

Той се возеше в бронирано БМВ за 1 млн. марки

За какво да си мечтае? За нов джип, за нов апартамент?! Той имаше навсякъде по света апартаменти! Смисълът на неговия живот не беше като смисъла на живота на обикновените хора. В него възникват нови въпроси за смисъла - защо съм на този свят, какъв е смисълът на това? В него възникваха такива въпроси. Какъв е смисълът на едно богатство, ако от него няма полза обществото? Защото това, което имаше – изчерпваше далеч неговите лични нужди. В такъв случай човек си казва – или „Искам да имам още 100 пъти по толкова!”, или се замисля „Как да споделя всичко, което имам, и да има полза от него за всички?”. Илия беше от втория вид...

А масонството предоставя на всеки възможност да добие интерес или към езотеричната му част, свързана с усъвършенстването, със строежа на световете, или да се развива в другата му част, във военизирания му характер на орден. Двете части са „Кесаревото кесарю” – земното, и „Божието Богу”. Илия се интересуваше от „Божието Богу”, което е свързано с езотеричните кодове за прочитане на масонството. В масонството има много дълбоко скрити кодове. Зад всеки един символ стои някакъв езотеричен код за прочит. Основният знак в масонството е пергел и прав ъгъл под него. Пергелът е скритият код на окръжност. Вселената не е безкрайна, защото пергелът я очертава. От цялата безкрайност е очертан един кръг, в който Творецът е решил да си направи този експеримент с нас. Ние сме точката в средата. Езотеричният прочит е – отделената част от Вселената, в която центърът сме ние. Няма значение как наричаме Твореца - едни го наричат Бог, други Природа, в масонството се нарича Великия архитект на Вселената. Илия се интересуваше от Кабала, от гематрията, която се занимава не със строежа на световете, а с числата и тяхното кодово значение.

- Знам, че сте имали достъп до библиотеката на Върховния съвет на света на 33-та степен, в която сте се запознавали с тайните на масонството?
- Ние като масони 33-та степен имахме достъп до тази най-голяма масонска библиотека. Сградата на Върховния съвет е три пъти колкото бившия партиен дом в София и е на 100 метра от Белия дом. Библиотеката се намира в едно от подземията. Има части от нея, които са достъпни, има и части, които са достъпни само за определени хора. Така е и във Ватикана.

- Илия Павлов е американски гражданин. За какво беше оценен?
- Това не е от моята компетенция.

Тайните служби на САЩ решават кой да получи виза

кой – не, кой да стане гражданин, кой - не. От първите 10 човека в „Мултигруп” се брояхме на пръсти тези, които получавахме визи за Америка. Най-често ходехме само Илия и аз. Стоян Денчев и покойният Димитър Калчев също можеха да посещават Америка. Доста хора от ръководните позиции в „Мултигруп” и масонството и до днес не могат да ходят в Америка.

- Каква е тогава причината американците да върнат дарението от 1000 долара на Дарина Павлова за кандидат-президентската кампания на Бил Клинтън?
- Иван Костов го натопи и американците върнаха парите. Не е тайна, че между 1997 и 2001 г. той беше впрегнал всички ресурси на държавата срещу Илия и „Мултигруп”. Може да се анализира защо и как. Костов е жив, нека той да каже. През Филип Бей, който беше човек на ЦРУ и държеше елитния клуб „Рейдио сити Ню Йорк” на ул. „Аксаков” до „Кристал” се разпространиха много неприятни неща за Илия, за „Мултигруп”, беше наречен „Боса на мафията в Източна Европа”. Затова американците върнаха парите, за да нямат неприятности за някакви символични 1000 долара. Вътрешните министри в правителството на Костов - Богомил Бонев и Емануил Йорданов, могат да дадат информация по въпроса.

- Наистина ли преди да го убият, Илия Павлов се е готвел да се оттегли от активна дейност?
- Да, беше казал, че се оттегля, че ще става „пенсионер”. Искаше да напуска, да не се занимава повече. Да излезе от управлението и да остане само собственик. Направи си кабинет в Бистрица, оборудва голяма библиотека. Щеше да идва в корпорацията два дена седмично, а след 2-3 месеца напълно да се оттегли и да не се занимава оперативно.

Всичко беше оформено документално. Беше си поръчал яхта в Бирмингам, която щеше да бъде готова през май или юни, два месеца след разстрела му. Смяташе да се премести там... Винаги е говорил за Максуел. Той управляваше така от една яхта.

Разказвал ми е за негови срещи с Максуел

– от него е научил много неща за управлението. Искаше да копира Максуел. Когато живееш на яхта, си човек на света...

- А кой щеше да поеме оперативно „Мултигруп”?
- Направи консорциум от 10 човека, които да управляват “Мултигруп” - Бай Павел - баща му, Нели Сандалска, едно момче, което почина, и Кольо Вълканов. Другите бяха чужденци. В консорциума имаше и германец, който беше бивш шеф на немските тайни служби, американецът пък беше от бивше ръководство на ЦРУ – и други такъв тип хора. И корпорацията нямаше да се казва „Мултигруп”, а MG Aсет Мениджмънт.

- В интервю за „ШОУ” тамплиерът Румен Ралчев заяви, че е говорил минути преди разстрела с Илия Павлов и са се уговорили да се видят по-късно. Ти също си от последните хора, които са разговаряли с него преди разстрела му…
- Привечер на 7 март 2003 г. в моята къща в „Бояна” бяхме с Румен Ралчев и Петър Калпакчиев - върховния командир на 33-та степен в България. Между 19.15 и 19.30 ч. Ралчев говори по телефона с Илия на двора и затова не знам каква е била темата на разговора. Само гледах през френската витрина. Румен говори 15 минути с него. Към 19.30 се сбогувахме с него и с Петьо те си тръгнаха.

След 5 минути секретарката на Илия, Мелита, ми звънна и ми каза: „Ще те свържа с Илия!”. Той ме задържа: „Чакай, чакай малко!”. Говореше с Даринка, с Щатите. След като свърши, обсъдихме с него едни неща, по които имахме спорове, и той ми каза: „Изчакай - нито „да”, нито „не” - ще реша другата седмица! Сега ще мина през Миронката (банкерът Иван Миронов – б. а.) и ще се кача на Боровец. Ако не тази вечер, утре - ела да се видим, ще караме ски!”…

Това бяха последните думи, които чух от него...

Изчезна секретният му червен тефтер

Илия носеше един червен тефтер. В него той записваше най-важните си контакти с хора, с които може би не трябваше да се знае, че контактува. Той беше решил, че не трябва да бъдат в телефоните му, разкрива пред „ШОУ” Васил Стоев.

Илия не държеше телефон в него, имаше филтър, той седеше в някой от личната охрана. Имаше един телефон, той не беше на български оператор, а на английски, който си беше в него. Но него малко хора го знаеха. А от номерата в червеното тефтерче той си набираше. И докато не го видя това червено тефтерче с очите си, няма да повярвам, че Илия го няма, загадъчно завършва един от най-близките му приятели.

Павлов е масон от 98-ма

През 1988 г. в Швеция, в Стокхолм, видях странен знак на една сграда. Там стояха и знаме, и красиво изписана табела. Заинтригувах се. Влязох вътре и казах: „Искам да бъда като вас!”, връща лентата назад Васил Стоев за срещата си с масонството.

Отговориха ми: „Следващата седмица ще дойде шефът, ела!”. Отидох пак. Казах кой съм, дадоха ми да попълня някакъв формуляр, нещо като CV. Не след дълго вкъщи дойде един човек. Пихме кафе, говорихме си. Попита ме какво знам за масонството, искаше да му разкажа за България, въпреки че знаеше всичко. След дълги митарства, почти 2-годишни, тези хора ме допуснаха до центъра на нещата, видяха, че интересът ми е доста сериозен, а не е просто едно нездраво любопитство.

През 1992 г. в България дванадесетина души възродиха забраненото от комунистите масонство. Идвах си тук и участвах в изграждането на масонството от нула. Бяхме първите мохикани - с Румен Ралчев, с Георги Крумов, с Иван Ставрев... Това са хората, които са направили пъртината на масонството у нас! През 1997-1998 година и Илия Павлов навлезе в масонството, разказва пред „ШОУ” масонът.

Бил съм 7 години плътно до него

През 1997 г. засякох Илия за първи път на една обща сериозна сбирка в Русе, на Еньовден - голям празник за масоните. Още беше прощъпулник, ученик... Викам му: „А, ти откъде се взе?!”. А той: „Ами ето, тука аз...”. Зарадвах се: „Значи вече сме и духовни братя!”. Ние и преди сме си говорили за масонство, но аз имах чувството, че той е заинтересован повече от материалните неща, „да строим капитализма”, от придобивки... Мислех си, че това е по-важно за него. А масонството е духовност! На тази среща се разбрахме да се видим в София. Следващата седмица се срещнахме в хотел „България” и той не ми даде повече шанс да се отделя от него.

На тази среща бяхме аз, Илия и Кольо Вълканов. Илия ми вика: „Ей, Васе, иди до вас, моля ти се, вземи си багажа и се върни тук! Взимаме самолета и отиваме в Шведския хотел във Варна! Дори нищо не си взимай, само паспорта, направо тръгваме...” Така и направих. От този миг вече с частни самолети сме ходили къде ли не! Бил съм постоянно до него 7 години, спомня си Ампега.