Ако те бъдат одобрени в пленарната зала, институцията ще може да получи два кредита от по 300 млн. евро от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР)и от Световната банка. Те ще са на принципа за активиране "при нужда", което означава, че ако за Фонда не възникне необходимост да използва този ресурс, реално заемите няма да бъдат усвоени и върху тях няма да се плащат лихви.

Целта на заемите е запълване на резервите на Фонда за гарантиране на влоговете в банките до достигане на по-голяма независимост и устойчивост на институцията, обясни заместник-министърът на финансите Карина Караиванова. Тя увери, че попълването на Фонда няма нищо общо със стрес тестовете в системата.

Фондът обаче дължи пари на държавата, която го попълни с 1,5 млрд. лева, за да изплати гарантираните депозитите в Корпоративна търговска банка (КТБ).

Споразумението и условията, при които се отпуска, позволяват възможността парите от новите заеми да бъдат използвани за погасяване на задължението на Фонда към държавата.

Повечето експерти са категорични, че ако заемните споразумения се сключат без възникване на конкретна необходимост, заемите ще са при много по-изгодни условия за Фонда. Освен това, ако не се наложи използването им, няма да се дължат такси и неустойки.

Румен Гечев от БСП Лява България обаче е на обратното мнение. "Във всеки случай да строят гаранционния фонд, ако нещо стане. Какво ще стане? Цунами ли ще дойде? Аз не виждам защо българската държава ще поема този риск", коментира той.

Фондът за гарантиране на влоговете набира ресурсите си чрез такси, плащани от търговските банки. В бюджета за тази година е заложена възможност държавата да гарантира заеми за общо 900 млн. евро, което означава, че евентуалните кредити за Фонда са под тази максимална сума.