България е загубила 10 милиарда лева от износ на земеделски суровини, а не на крайни продукти, отчитат от БАН. Данните са за периода от приемането ни в ЕС до миналата година. Това съобщи Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН. Според него националната политика трябва да е променена, така че да насърчава производството на скъпи крайни продукти с висока добавена стойност - да изнасяме не зърното, а сиренето. Един тир със свеж охладен гъши дроб се равнява на 45 камиона, пълни със замразени бройлери, даде добър пример Боюклиев.

По думите му ще спечелим 20 пъти повече, ако зърното не бъде изнесено, а стигне до чинията на туриста. Анализаторите обясняват, че това ще стане, ако от суровината се произведе фураж, от който да се хранят животни за месо и мляко и те се използват за чинията на туриста. Това означава, когато отидем в Банско

да ядем смолянски картофи

а не замразени от солунските борси, коментира още Боюклиев. Освен това ще се разкрият и хиляди работни места.

Данните на анализаторите сочат още, че в периода 2007-2013 г. ябълките родно производство, които се ядат у нас, са едва 7%, а само 22 на сто от доматите са отгледани в наши градини. Всяка трета мръвка е българска и 44% от млякото е наше производство, пише в доклада. Икономистите посочват, че дори хлябът на трапезата не се меси на 100% от родно зърно, а неговият дял е едва 78 на сто, като останалите 22% са от вносни брашна.

Според икономистите от БАН трябва да си изберем в каква посока ще се движи нашето производство. Единият модел е на свръхинтензивно постиндустриално производство на храни, където продуктивността се измерва чрез добив на единица площ, а не чрез общата реколта. Другият е моделът „Средиземноморска диета”, което предполага консумацията на свежи продукти и пресни храни. В Европа моделът е по-скоро смесен.

Икономистите от БАН считат още, че е нужна и промяна в разпределянето на парите за обща селскостопанска политика. В момента има таван за субсидията. Затова

стопанствата се разделят на по-малки

за да не се премине таванът, посочи Боюклиев. Експертите считат, че при плащанията за единица площ трябва се почерпи от германския опит. Там фермери със земеделски стопанства до определена площ получават пълния размер на субсидията, нейният процент намалява с нарастването на площта. Досега приблизително 50% и от средствата на европейските фондове за България са за директни плащания на единица площ и развитие на селските райони, сочат данните на БАН.