29 май 1989-та да се помни. Турското робство - не

06/08/16 08:17
(http://www.klassa.bg/)

29 май 1989-та да се помни. Турското робство - не

Нери Терзиева написала във Фейсбук текст, озаглавен „29 май преди 27 години. Боли“.

Поводът е изселването на българските турци през 1989-а, което, като всичко останало в нашата история, вече също е обрасло с митове.

Затова никак няма да бъде лошо, ако читателят си припомни, какво точно каза Живков на онзи 29 май – изявлението му го има в Мрежата.
Във всеки случай, той никого не гонеше, а просто се опита – макар и с голямо закъснение – да се измъкне от капана, който ни постави Турция.
А това беше отвратителен, много коварен капан: накараха нашите турци – почти пет години след преименуването им - да се юрнат към Турция, а сетне, три месеца по-късно, независимо от междудържавните договорки, отново затвориха границата.
И оставиха нашите хора разчекнати – между „тук“ и „там“, превърнаха ги в емоционална бомба, направиха ги лесни за последващи спекулации.

***
Впрочем, такъв капан Турция ни готви и днес с бежанските орди, но кой да го мисли това.

***
Текстът на Нери, поне в нейната представа, трябва да е сърцераздирателен.
Обаче свършва доста кръвожадно: тя иска наказания.
Но аз се питам друго: защо днес и толкова късно се появява този текст?
Навремето, през 1990 година, почти насила докарах Нери от Пловдив и я направих водеща на централната емисия „По света и у нас“, заедно с онзи политически палячо Асен Агов.
Кой знае какво щеше да се случи иначе с нея - сигурно отдавна изобщо щеше да е забравила за телевизията и журналистиката и кротко да пие шербет в някой турски град.
Дадох й отлична трибуна - но тя никога не се осмели да прочете такъв текст от екрана на телевизията.
Защо днес?
Защо са тия късни излияния?
Само да не ми казват, че за подобни неща няма давностен срок – тия да ги разправят на турските баби с шербета.
А за арменския геноцид, примерно, трябва да има, нали!
Както и за ония кървави 500 години, които прекършиха Българската Съдба.

***
И когато говори за „наказания“, Нери има ли предвид и своите колеги, които се държаха като джандари на границата и безсрамно се гавреха с отпътуващите турци?
Тях – какво, букетчета ли да им връчват всяка година на 29 май за добра служба?
Смятам, че имам право да говоря така, защото моята „Всяка неделя“, беше единственото предаване /а и изобщо медия/, при това най-влиятелното, което не обели нито една дума в подкрепа на „партийната линия“.
И това също беше една от причините да го спрат - и така да му отредят безподобна съдба.
А когато отново го разрешиха, започнах една от първите си емисии с минута на протест срещу дивотията с турците.

***
Защо мълчахте и тогава, веднага след промените?
Нери също мълча тогава.
Е, да, комунистите бяха все още на власт, и бяха като разсърдени оси, но нямаше да ви пратят в Сибир.
А днес, когато прочетат мелодраматичното й текстче, много хора ще се сетят и за варварския турски терористичен акт на гара Буново, и за друго ще се сетят.

***
Все сме в плен на подобни закъснения – по всякакъв повод.
Те неизменно пораждат късни злоупотреби, късно кредитиране на състрадание или дори храброст, и пр.

***
За 29 май трябвало да се говори, до края на света – обаче турското робство да се забрави.
Него все го прекръщават и шербетосват – например, в „съжителство“.
И клането в Батак е красиво съжителство.
А накрая направо ще забранят да се споменава турското робство, изобщо.
Обаче на 29 май трябва да се чувстваме виновни.

***