В травмирана Холандия рязко спада доверието в ЕС

Някога пътеводна звезда на прогресивната политика, Холандия днес е травмирана, гневна и много объркана страна. Подкрепата за имиграцията и европейския проект удариха историческо дъно.

Синагоги и еврейски училища се нуждаят от полицейска охрана, за да ги пази от местни джихадисти, а свободата на словото е под сериозен натиск. Известни коментатори и водещи разпалват омраза срещу мюсюлманите почти по същия начин, по който антисемитите скачат срещу евреите.

Изглежда сякаш отдавна е отминало времето, когато “холандец”
бе синоним на толерантност. Холандия, която е държава
основателка на Европейския съюз, се превърна след 1970 г. в
лаборатория за обществени и културни промени, ставайки пионер в
легализирането на проституцията, леките наркотици, евтаназията и
гей браковете.

Това бяха дните, когато холандски политици и влиятелни хора
наричаха Холандия, без никаква видима ирония, “гидсланд” или
страна водач, станала пример за подражание. Моментът на
най-голяма гордост дойде през юни 1988 г., когато етнически
смесен отбор от холандски футболисти спечели европейското
първенство, побеждавайки големия съперник Германия и след това
Съветския съюз, в чиито тимове тогава имаше само бели играчи.
Това бе като еманация на застъпничеството за мултикултурализма.

Двадесет и осем години по-късно начело в социологическите
проучвания е Партията на свободата на Герт Вилдерс. Избраният за
“политик на 2015 г.” Вилдерс управлява основаната от него
партията толкова недемократично, колкото арабските диктатори,
които той така силно ненавижда. Той иска Холандия да се откаже
от еврото и да напусне ЕС. Както Доналд Тръмп, така и той
настоява за спиране на всякаква имиграция от ислямски страни.

Типичен туит за Вилдерс: “Докато имаме “лидери” като Рюте,
Меркел, Обама и Камерън, които отричат, че ислямът и терорът са
едно и също нещо, ще продължава да има терористични атаки.”

Разбира се, в Холандия също имаше расизъм и нетолерантност
през ‘70-те, ‘80-те и ‘90-те години на миналия век, а и старата
страна не е изчезнала напълно. Оскъдно мнозинство продължава да
гласува за проевропейските партии, които ненавиждат
дискриминацията срещу мюсюлманите. Популярният кмет на Ротердам
Ахмед Абуталеб е горд мюсюлманин. Председателят на парламента
Хадиджа Ариб е от марокански произход. През 2008 г. холандските
читатели избраха книгата “Къщата на джамията” от родения в Иран
писател Кадер Абдола за “втората най-добра холандска книга за
всички времена”.

Въпреки това влиянието на Партията на свободата се усеща
значително, отчасти защото крайнолявата Социалистическа партия,
подкрепата за която расте устойчиво, споделя много от възгледите
й за ЕС. С всяка следваща терористична атака, бежанска вълна
или скъп спасителен пакет с евросредства, силите на регреса
нарастват - и в крайнолявото, и в крайнодясното пространство.

Много от причините за “холандския завой” са отражение на
ставащото в други части на Европа. Докато ЕС се мъчи да се
справи с джихадисткия тероризъм и бежанската криза, някои
избиратели търсят нови лица, предлагащи прости решения:
изтезания, депортации, затворени граници. Докато еврозоната я
обхваща паника след паника, хората се питат дали валутата може и
дали изобщо трябва да бъде спасена. Дали “повече Европа”
действително е отговор на всяка криза?

Тези въпроси, които едно време бяха табу, сега се обсъждат
из целия континент. Те са отражение на дълбоката загуба на вяра
в способностите и надеждността на традиционните елити. Въпреки
това никоя страна не изглежда толкова дезориентирана, колкото
Холандия. Важна причина за това вероятно е безпрецедентната
поредица от катастрофи, които претърпя страната през последните
15 години. Показните политически убийства. Първата безразборна
стрелба по хора в страната. Опит за покушение срещу кралица
Беатрикс, при който загинаха осем души. И накрая, свалянето на
самолет над Украйна преди близо две години, при което загинаха
всички 298 души на борда. От тях 193 бяха холандци, което значи,
че съотнесено към броя на населението, Холандия е понесла
повече човешки загуби, отколкото САЩ на 11 септември 2001 г.

Това са големи травми, които разтърсиха силно самонадеяното
единодушно мнение в страната, че там не се случва нищо лошо.
Когато уплашеното население се обърна към елитите с надеждата,
че ще демонстрират лидерски умения, те изглеждаха болезнено
некомпетентни - втора причина за холандския завой. После дойдоха
загубените войни в Афганистан и Ирак, в които Холандия, която
бе една от малкото воюващи държави от континентална Европа,
загуби 25 души. Холандия бе сполетяна и от друго бедствие -
финансовия крах, който хвана неподготвен целия политически елит.
А след това дойде и гръцката еврокриза.

Всички тези провали накараха традиционните елити да
изглеждат безпомощни и нелепи, или както Вилдерс обича да казва,
“наивни”. Когато същите тези елити се молят на електората да им
гласува доверие за ЕС, еврото и имиграцията, много избиратели
се замислят сериозно.

Все още в Холандия има такива, които смятат, че страната не
трябва да “обръща внимание” на Партията на свободата. Те
изтъкват, че досега не е имало дезертьорства към Партията на
свободата от политическите елити дори на ниско ниво и че за
разлика от Марин льо Пен във Франция Вилдерс не гради
политическа машина, а точно обратното. Щом някой от партията му
се открои в обществото, той бързо бива изолиран. В този смисъл
Вилдерс прилича на Найджъл Фараж, въпреки че не разполага с
неговата жизнерадостност.

Все пак би било груба грешка да се мисли, че когато Вилдерс
слезе от сцената, същото ще стане и с въпросите, които той
повдигна с нападателната си и разпалена реторика. Ами ако
европейският проект е сграда с напълно дефектни основи? Как ще
оцелее отворено общество, основано на принципа за равенство, при
положение че всяка година то приема десетки, ако не стотици
хиляди имигранти от страни, които не са отворени, в които хората
не са равни и в които няма демократичен дебат? Особено когато
тези имигранти имат повече деца от родените в Холандия холандци?
Едно време водещите холандски политици и влиятелни личности
отговаряха лековато, че работата в ЕС напредва и че ще бъде
необходимо само едно поколение, за да пожъне успех интеграцията.
Защо децата на имигранти да останат социално и културно
консервативни, щом могат да бъдат холандци?

Самоувереността се изпари и какво ще дойде на нейно място,
само можем да гадаем. Това, което изглежда сигурно, е, че
бурните дни на прогресивен оптимизъм няма да се върнат.
Колкото до футбола, Холандия дори не се класира за
тазгодишния шампионат в Европа.

e-vestnik.bg

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител