Той е пълното доказателство на факта, че когато цялото ти същество е изтъкано от музика, възрастта е без значение. Повече от 30 години Мирослав Илич бетонира статуса си на един от най-обичаните изпълнители на Балканите. Легендата на югофолка е идол и за две поколения нашенци, за които шлагери като „Есенна балада“ са били саундтрак на ключови моменти в живота. Че умее да дирижира гърлата на 25 000 само с едно щракване на пръсти, певецът доказа през май, когато закри фестивала „София мези“ в Северния парк. „Монитор” се свърза по телефона с известния изпълнител, който с типичния си лъчезарен тон ни обясни какво са за него България, футболът и приятелството с Христо Стоичков.

-Последно посетихте България за отпразнуването на 50-ата годишнина на Христо Стоичков. Какъв е той във вашите очи?

-Той е мой брат. Беше ми много мило, че ме покани на юбилея си, прекарах си страхотно. С него се познаваме много отдавна, вече повече от 30 години. И досега е сред най-добрите ми приятели. За мен той е изключителна личност. Спомням си преди време – беше 1995 година, когато играеше за „Барселона“, ми се обади специално, за да покани мен и съпругата ми на четвъртфинала на Шампионската лига. Отборът му тогава трябваше да се изправи срещу „Париж Сен Жермен“. Жена му Марияна ни посрещна на летището и ни отведе на стадиона. Когато пристигнахме, Христо пробяга целия терен, за да дойде да ме поздрави. Тогава беше бог на „Барселона“, а според мен и сега e.

-Интересувате ли се от футбол? Кои са ви любимите отбори?

-Разбира се! Това е спорт, който аз много обичам. Фен съм, то се знае, на „Цървена звезда“. Това е един от най-известните отбори тук, в Сърбия. В постоянно дерби е с „Партизан“ (Белград), с което малко приличат на вашите „Левски“ и ЦСКА. На световно ниво обаче няма как – любимият ми отбор е „Барселона“.

-В края на март с Шабан Шаулич изнесохте два благотворителни концерта в София. Какво ви мотивира да продължавате да се включвате в подобни инициативи?

-Моят голям приятел Венци Рангелов. Той ме кани всяка година да участвам в неговите хуманитарни акции, които се организират в полза на децата на загинали полицаи. С тази си кауза успя веднага да ме спечели и вече няколко години идвам в София, за да я подкрепя. Този път направихме нещо различно, нещо по-голямо. Събирахме средства за изграждането на парна инсталация в дома за деца, лишени от родителски грижи, в село Доганово. Успяхме наистина да съберем голяма сума. Не съм чувал досега някой да е пълнил зала „Арена Армеец“ в два поредни дни, както се случи при нас. И за мен, и за Шабан като професионалисти това беше много голям успех. Такъв пожънахме и за акцията, което в крайна сметка е най-важното. Интересно е, че всъщност с Венци и Христо ни запозна един и същи човек – Зарко, който навремето работеше в „Балкантурист”. Той вече не е между живите за съжаление, но продължавам да поддържам контакт със съпругата и сина му. Двамата уважиха и концерта ни с Шабан в „Арена Армеец”.

- Посещавате България сравнително често. Как се е променила тя във вашите очи?

- В България ме връщат благотворителността и приятелите. За първи път я посетих през 1974 г. Обичам тази страна, имам страшно много приятели и за мен винаги е голяма радост, когато идвам. България се промени през годините, със сигурност. В началото, особено в края на 70-те и началото на 80-те, беше мъка. Сега е по-добре както при вас, така и при нас. В България все пак мисля, че засега нещата се развиват с една идея по-добре.

-А доколко музиката оказва влияние на утвърждаването на националната идентичност? Както например в повечето певчески състезания в Сърбия талантите пеят предимно местни хитове, а не световни.

- Музиката е голяма амбиция, страст на всяка една държава. Значението й наистина е сериозно. Това, което визирате, не са просто сръбски песни, а национален фолклор. За съжаление границите вече се размиха и навлязоха страшно много влияния от чужди култури. Аз искам сръбската музика да си е сръбска, българската - да е българска, гръцката – гръцка, и албанската – албанска. В предаванията, да, пеят се наши си песни на живо. Проблемът се появява тогава, когато същите тези певци слязат от сцената на предаванията и отидат в звукозаписното студио. Пеят в разнообразни жанрове, но на чужд език например. Не става така.

-Кога можем да очакваме нови песни и разбира се, кога ще дойдете, за да ни ги изпеете? -Няколко нови парчета ще излязат до края на годината. В България ще дойда два пъти през лятото. Първото ми участие ще бъде на 20 август, когато отново ще бъда в компанията на Шабан. Този път обаче ще заредим публиката в Несебър, като средства и от този концерт ще бъдат заделени за дома в село Доганово, ако има такава необходимост. След това със съпругата ми и Венци Рангелов ще отскочим на почивка в Албена, където ще пея за празника на града. На 27 август пък ще присъствам на сватбата на малката дъщеря на Христо (б.а. – Христо Стоичков).

 - Двете ни държави са съседки, но имайки предвид, че Сърбия е извън Европейския съюз, доколко се усеща там кризата с бежанците?

Знаете ли, цяла Европа е на крака. Това наистина е глобален проблем. Сърбия, както и България, се използва като транзитна дестинация. Идват, изчакват и продължават към желаните държави

Какви мерки трябва да бъдат взети според вас?

Аз съм на 66 години, но когато става въпрос за това, се чувствам като на 10-11. Искам никъде да няма война, трябва да има само любов. Прекалено утопична представа, която няма как реално да се случи, знам. И въпреки това смятам, че решението е да се спрат войните.