Кен Лоуч: Моето оръжие си остава иронията

/КРОСС/ Британският режисьор Кен Лоуч, който на вчера стана на 80 години, не крие изненадата си от наскоро получената в Кан втора „Златна палма" за „Аз, Даниел Блейк" десет години след първата за „Вятърът в ечемичените ниви" /2006/. „Изумително е, че пак сме същите оттогава. Хубаво е да си един отбор. Въобще не го очаквахме, останахме без дъх и леко замаяни", признава той. Лоуч е в Кан за 13-ти път от 1970 г. насам. Има две премии за цялостно творчество - „Златен лъв" във Венеция /1994/ и „Златна мечка" в Берлин/ 2014/. Сред най-известните му филми са „Кес", „Семеен живот", „Земя и свобода", „Песента на Карла", „Казвам се Джо", „Живеем в свободен свят" /купата „Озела" за най-добър сценарий на Пол Лавърти във Венеция, 2007/, „В търсене на Ерик", „Ангелският дял", „Залата на Джими". След 55 години кариера режисьорът, все така войнстващ и твърд, не е изгубил нито вкуса си към киното, нито този към политиката. През 2012 г. взема самолет, за да подкрепи протестите на уволнените работници в музея на киното в Торино и отказва голямата награда на фестивала. В „Аз, Даниел Блейк" разказва горчивата история на вдовец и инвалид, принуден да си търси работа в социална държава, която вече не се интересува от него

Прочети цялата новина http://www.cross.bg/daniel-bleiik-razlichni-1511721.html

Свързани новини: