Флотилията, Русия и Турция

 Щаб за геополитическите ходове в региона

 

Президентът, премиерът и военният министър направиха общо изявление, че България няма да се включва в обща флотилия в Черно море с Турция, Румъния и Украйна. Стана ясно, че Турция е отказала да прибере обратно 200 бежанци. Какво се случва? Вижте коментарите на Соломон Паси, Божидар Димитров, Огнян Минчев, Владимир Чуков и Петко Симеонов.

 

Божидар Димитров: Руснаците идват. Но като туристи

 

Бих желал военолюбците да ми кажат поне една основателна причина, поради която трябва
да се зъбим
на Русия
с общ военен флот с Румъния и Турция.
Застрашени ли сме от руска инвазия? Посягат ли на поморийския полуостров, да речем, или на остров Свети Иван срещу Созопол? Посягат много руски туристи, които си оставят парите там и ще ги оставят и тази година. Но военна заплаха от Русия нямаме, не виждам и в бъдеще да имаме.
А дали е известно на войнолюбците състоянието на българския военноморски флот? Той се състои от няколко много стари десантни кораба, две белгийски фрегати на по 30 години. Румънският военноморски флот не е в по-добро положение впрочем.
Разбира се, някой може да ни застави да купим нови кораби. Питам се кой ли би могъл да е той, при положение че корабите са много скъпи.
Мисля, че трябва да подкрепим министър-председателя. Тези, които искат да се сражават с Русия, най-добре сами да отидат и да постъпят като моряци на тези кораби.

 

Огнян Минчев: Турската амбиция за хегемония в Черно море в нов формат

 

Отказът на българското правителство да се присъедини към създаването на т.нар. общ черноморски флот на НАТО, макар и формулиран по проблемен начин, трябва да се разглежда в реалния контекст на предизвикателствата пред сигурността в Черно море и възможностите на Северноатлантическия съюз да отговори на тези предизвикателства.
Обединението на ВМС на Румъния, България, Украйна и Турция няма да създаде “флот на НАТО”, а по същество ще бъде политическо
присъединяване
на първите три
страни към
ВМС на Турция
България тепърва смята да закупи два кораба, състоянието на ВМС на Румъния и Украйна не е драматично по-добро от това на България.
Турция през 90-те години и първото десетилетие на настоящия век имаше функционална хегемония върху ВМС в Черно море. Окупацията на Крим от Русия и модернизацията на руския черноморски флот обърна съотношението на силите и сега Русия има стратегическата инициатива. Русия и Турция са в конфликт – по повод на Сирия. Този конфликт е извън мисията и задачите на НАТО.
Ако НАТО трябва да изгради истински противовес на руската хегемония в Черно море, това може да стане само чрез сериозно присъствие на ВМС на големите партньори в алианса и преди всичко на САЩ. Това присъствие е възможно по два начина. Първо, чрез непрекъсната ротация на военноморски съдове за
срок от три
седмици –
колкото
е ограничението
на Конвенцията
от Монтрьо
за Черно море (подписана през 1936 г.) Втората възможност е ревизия на Монтрьо и допуск на силите на НАТО в Черно море по модела на Средиземно и Балтийско море. Тази ревизия е в ръцете на Турция – Анкара държи категорично вето върху ревизията на Монтрьо в новите условия и по този начин пази своята хегемония върху Черноморския басейн – хегемония, която сега успешно се оспорва от Москва.
Без ревизия на Монтрьо присъствието на НАТО в Черно море си остава скъпа операция, която може да се осъществява само чрез непрекъсната ротация на военноморски съдове на страните членки на алианса. На този фон предложението на румънската страна за “общ черноморски флот” придобива изключително пропаганден характер. И сега функционират програмите за сътрудничество между ВМС на черноморските страни Black Sea Force и Black Sea Harmony.

 

И двете са създадени по инициатива на Турция и по изрично настояване на Турция в тях участват всички черноморски страни – включително Русия.
Да, Русия – по изрично настояване на Турция. Black Sea Harmony беше създадена от Турция в отговор на предложението антитерористичната операция на НАТО в Средиземно море Active Endeavor да се разпространи и върху Черно море. Анкара категорично отказа.
Сега, когато между Москва и Анкара припламнаха опасни искри по повод на амбициите им в Сирия и Близкия изток, Турция се сети за “чисто НАТО-вски формат” на “черноморски сили” заедно с Румъния, България и Украйна. Това е нов формат на стара амбиция – турска ВМС хегемония в Черно море. Не мога да се сетя какво би спечелила Румъния от подобен формат, но
България няма
да спечели нищо
Като член на НАТО България би спечелила от нормален достъп на алианса до акваторията на Черно море – нещо, което Турция блокира с аргументите на конвенцията от Монтрьо. България е суверенна държава и нашата сигурност е функция на българския национален интерес, а не на амбициите за турска черноморска хегемония.
При мои срещи с колеги анализатори от Турция непрекъснато се поставя въпросът защо в България има военни бази за съвместно използване със САЩ.
Турция сериозно разглежда себе си като страна, която има легитимното право да упражнява хегемония върху нашия регион – военноморска, военна, културна, политическа… Какво съвпадение – Русия има същото самочувствие – само че на квадрат
Затова българската национална сигурност е пряка функция от ефективното сътрудничество на нашата държава с партньорите от НАТО.
България трябва категорично да дава своя принос в общата отбрана на НАТО – особено в региона, към който принадлежим. Форматът за това сътрудничество, който подхожда на българския национален интерес, е многостранното партньорство с всички страни-членки на алианса, което е резултат от приетите с консенсус политики по сигурността. Пропагандни фойерверки, прикриващи амбициите на хегемонистичен национализъм, ползващи легитимацията на НАТО, не са част от това партньорство.
Но реакциите на българското правителство по повод на новия “черноморски флот” бяха неадекватни, емоционални и уязвими. “Не искам война” не е аргумент, когато трезво оценяваш предизвикателствата пред собствената си сигурност. Никой нормален човек не иска война (има обаче много не-нормални), поради което оценката за риска от война и адекватните мерки за минимизиране на този риск са в основата на всяко успешно управление на сигурността.
(От блога на Огнян Минчев)

 

Соломон Паси: Мирът с Русия - добро въоръжение и вежлива реторика

 

Мирът с Русия се крепи на добро въоръжение и вежлива риторика.
НАТО трябва и ще засилва присъствието си в Черно море, за да балансира руските ВМС, включващи и 6 подводници с ракети до 1500 км обсег. Необходима е българо-американска военноморска база и съюзническа координация.
Президентът, премиерът и военният министър много ясно казаха, че България няма да участва в солови военноморски инициативи, а ще изгражда и следва съюзническата политика на НАТО, която ще бъде обявена във Варшава на 8-9 юли.
Решенията са в рамките на НАТО и не са непосредствено обвързани с миграционния поток и бежанската криза, която е приоритетна за ЕС.
(От фейсбук страницата на Соломон Паси)

 

 

Петко Симеонов: Който е мераклия да воюва, да повежда
синове, но не от името на България

 

Без да се преразгледа Конвенцията от Монтрьо за Черно море (подписана през 1936 г.), е немислимо каквото и да е обсъждане за флотилия (Украйна, Румъния, България, Турция).
От текста на Огнян Минчев дано светнат някои крушки, за да се види колко е важно у нас да има сериозна американска база.
А от думите на Борисов все по тези въпроси да се знае - българите нямат намерение да воюват с никого. Който е такъв мераклия - грабва пушката, повежда синове и дъщери и напред - на първа линия. (Но не на наша територия и от името на България!)
(От фейсбук)

 

 

 

Владимир Чуков: Резки ходове на Анкара с бежанците ще са гаф

 

Голям гаф на Турция би било, ако спре споразумението за реадмисия на бежанците.
Бежански поток през България, особено в навечерието на президентските избори, би означавало, че политическият сектор у нас, който не е дружелюбен на Анкара, ще бъде много по-силен, отколкото ако Турция не пусне бежанците.
Така че с резки промени Турция може само да промени в свой ущърб статуквото у нас.
Нещо повече - според мен на Турция е
ясно, че няма
да получи
либерализация
на визите
Да погледнем прецедента. Грузия много отдавна е изпълнила прословутите 72 критерия, но три страни - Франция, Германия и Италия, продължават да се съпротивляват на либерализирането на визовия режим за грузински граждани.
А в случая с Турция против либерализацията са много повече от три държави. И на Анкара е ясно, че оттук нататък може само да влоши, но не и да подобри отношенията си с Европейския съюз.

 

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/269459_%D0%A4%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0%2C+%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F+%D0%B8+%D0%A2%D1%83%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F

Свързани новини: