Николай Слатински: Кризата в Европа крие възможност за мобилизиране

Коментар на проф. Николай Слатински по повод резултатите от референдума във Великобритания. Мнението му беше публикувано в профила му във Фейсбук. Доколко една сложна, самоорганизираща се, динамична и мрежова социална система е жизнеустойчива, развиваща се, самооптимизираща се и адаптираща се към предизвикателствата и рисковете, опасностите и заплахите, се определя преди всичко от способността ѝ да преодолява тежките кризи, да излиза по-силна от тях. Съединените щати преодоляха тежката криза от унижението във Виетнам, тройния ръст на цените на петрола, дълбокото разделение в обществото и моралното разложение, довело вкл. до импийчмънт на президента Никсън. И излязоха от безпрецедентната ситуация по-силни, по-мощни, по-жизнени и по-самоуверени, дори триумфираха като безпрекословни победители в Студената война. Съветският съюз не можа да преодолее тежката криза от унижението в Афганистан, стагнацията на своята икономика, масовия ценностен цинизъм на обществото по отношение на развитото социалистическо общество и унизителната импотентност на болнавата, старческа, маразматична клика в Политбюро. И стремително се разпадна, рухна, потъна, претърпя катастрофална загуба в Студената война. Всяка тежка криза съдържа в себе си и предпоставка за опомняне, претрансформиране, проява на воля за оцеляване и просперитет, сплотяване около общи ценности, цели, принципи и идеали. Ето защо случилото се с Brexit, макар да е тежко поражение за визията, мисията, смисъла и цивилизационното, историческото, чертаещо пътя на човечеството като единен организъм, лидерство на ЕС, на Европа, може да даде начало на съвместни усилия към нещо много по-добро. Тежката криза крие в себе си възможност за освестяване и мобилизиране, съдържа в себе си шанс за търсене и постигане на повече успехи. Това не са банални фрази или покриване на огорчението от поражението със смокиновия лист на утехата, че нищо не е толкова зле, колкото изглежда, макар да не е толкова добре, колкото ни се иска. Ние, европейците претърпяхме смазваща загуба. Европа, към която са устремени и в която живеят много от нашите деца, бе унизена от победата на популизма, от търсенето на лесни решения за сложни проблеми, от демагозите (в превод от древногръцки - народните водачи), от опитващите се да живеят по-добре за сметка на други, които да живеят по-зле. Аз се надявах здравият разум на Историята да победи, но той се оказа безсилен пред болното подсъзнание на Истерията. По теорията на вероятностите това беше като че ли неизбежно - едни път стомна за вода с измъкване в последната секунда (референдумът в Шотландия), втори път стомна за вода с измъкване в последната секунда (президентските избори в Австрия)... Тази нощ към 4.00 някъде, стомната се счупи на третия път... Тепърва ще се правят анализи, базирани на известните факти и често подплатени с натякването пост-фактум - аз нали ви казах! Но аз ще приключа този текст с нещо, което щях да напиша и ако прогнозите от 1.00 часа тази нощ се бяха потвърдили и Великобритания бе гласувала За оставането в ЕС: Резултатът от този референдум не бива да се разглежда сам по себе си и само за себе си, изолирано и без поставянето му в общия геостратегически и геополитически контекст в глобален, континентален, регионален и национален план. Светът и Европа са в много тежка, системна, структурна, финансова, икономическа, социална и ценностна криза. Текат процеси в самите основи на днешната цивилизация. Всичко се тресе, разместват се пластове, отприщват се човешки потоци, рушат се организациите на Стария ред без да са създадени организации за Новия ред, който самият не се е прояснил и се виждат само смътни контури, едва-едва подсказващи какъв ще бъде той. Ето защо Европа, Европейският съюз са едно от съсредоточията на всеобщото недоволство, на разрушителните страсти, на вековните омрази, на толкова характерните за човека зависти и сочене с обвинителен пръст към Другия, който, разбира се, винаги е виновен. Лесно е да се мрази, това, което той има и прави, това, в което той вярва и на което базира своето общество, трудно е да положиш усилия да постигнеш и ти това, което той има, да се накараш да правиш това, което той прави, да вярваш и ти в ценностите, в които той вярва и да базираш своето общество на принципите, в които той уповава. Европа е жертва на своя успех и на своите заблуди, тя плаща твърде висока цена за това, да е водеща и водач на човечеството и за грешките, които допуска, тя страда заради това, че далеч е изпреварила другите и защото е лишена от силни лидери. Понякога лидерите се раждат. Но по-често те се изграждат. Когато има големи мисии и каузи, се създава възможността да се родят или изградят лидери, достойни за тези мисии и каузи. Не се ли родят или изградят – става лошо, много лошо. Но ако се родят или изградят, значи все още нищо не е загубено. Сега се намираме именно в такава ситуация – има такава мисия и такава кауза – да оцелее и се съхрани Европа в безпрецедентно тежката ситуация и да излезе от нея още по-силна и по-единна. Нужни са силни лидери. Или поне – сегашните политици, които са начело на Европа и европейските държави, да израснат в лидери. Тогава Европа може да се надява на нов ренесанс. Пропусне ли се този шанс, Европа може да се окаже захвърлена в нови тъмни векове, като онези в началото на Първото Хилядолетие сл. Хр., когато из Европа препускат варварски племена и я унижават, опустошават, разграбват и изнасилват, а местните лордове и князе, пастири и пастори плащат унизителни откупи на тези племена, само и само да запазят богатствата, властта, статута и спокойствието си. За сметка на честта и достойнството, живота и вярата на своите народи...

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_631611.html

Свързани новини: