Президент и премиер за Брекзит: Лош ден за Европа

 Лош ден за Нова доза доверие и реформи - от това се нуждае ЕС

“Лош ден за Европа, за европейската демокрация и икономика, за ЕС. Ясен знак за ненаучен урок от историята. Една велика сила, символ на свободна търговия, на либерална демокрация, реши да се изолира обратно в националните си граници, на собствения си остров.”

 

 

 

Такова съжаление изрази по повод на Брекзит държавният глава Росен Плевнелиев. Той призна, че е сериозно загрижен: “Дълбоко съм притеснен, че днес националисти и популисти тържествуват по улиците на Европа. Но обединена Европа, със или без Великобритания, трябва да гледа напред.”

 

 

 

Президентът уважавал решението на британците, а също - провеждането на референдуми, но само подчинени на ясни правила, а не на заиграване със страховете на хората. Плевнелиев разчете Брекзита като предупреждение за последиците от “все по-агресивния популизъм”.

 

 

 

Сега било и времето

 

 

 

ЕС да покаже, че

 

 

 

е много повече

 

 

 

от която и да е

 

 

 

държава - членка

 

 

 

А също - европейските политици да се обърнат към принципите, които са създали ЕС - да се гарантира мирът в Европа. “Сега е времето ЕС да направи своите изводи, да си вземем поука от грешките. Да се концентрираме около важното за бъдещето. Трябва да останем единни, да дадем нова доза доверие на ЕС, да стартираме нови интеграционни проекти” - такава възможност вижда в ситуацията българският държавен глава.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Лош ден за Европа - така коментира решението на референдума Великобритания да напусне общността и премиерът Бойко Борисов. Призна, че съжалява заради избора на Острова. Макар че това решение разделяло тежко английския народ, българският премиер го уважавал. Но в същото време Борисов втвърди тона - при този изход ЕС трябва да продължи решително без Лондон: “Щом така са избрали - да се оставят сами да решават съдбата си. Ние да започваме да мислим за Европа без тях. От днес нататък трябва да се разсъждава - каквото за всички страни извън ЕС, това и за Англия.”

 

 

 

Според него евродепутатите на Лондон вече не бива да гласуват в ЕП.

 

 

 

Премиерът е категорично против подписването на специални споразумения между ЕС и Лондон: “Никакви преговори за особени статути не трябва да се водят, защото това ще разбие съюза. Ако всички държави донори получат специални споразумения, накрая в ЕС ще си останем само ние, Гърция и Румъния.” ЕС трябва да покаже, че може и без Великобритания, настоя Борисов.

 

 

 

И на България ще

 

 

 

се отрази във

 

 

 

всички случаи -

 

 

 

ЕС става по-слаб,

 

 

 

смята премиерът.

 

 

 

“Виждате пазарите как реагираха - аз предупредих за това лирата как пада, така че последствията са за всички. Резултатите ще ги видим следващите месеци и години”, обобщи Борисов. По повод мерките, които общността трябва да вземе, той напомни, че няма система, която да не трябва да се променя непрекъснато: “Много от нещата, които и аз съм говорил в ЕС, излязоха истина. Можеше още преди година да спрем Балканския път - колко пъти съм настоявал, и за това време колко нелегални имигранти влязоха. Има много неща да се поправят - това ще бъде

 

 

 

урок за всички да

 

 

 

действаме

 

 

 

по-дисциплинирано

 

 

 

и по-бързо

 

 

 

след този удар, отчитайки интересите на всички страни членки.”

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Митов: Без емоции, сега трябва

 

 

 

да спрем ефекта на доминото

 

 

 

Новината за резултата от референдума във Великобритания дълбоко ме разочарова, заяви външният министър Даниел Митов след извънредното заседание на МС.

 

 

 

“В момента обаче емоциите са излишни. Длъжни сме да направим така, че да не се получи ефектът на доминото в ЕС ”, заяви той. Първият ни дипломат е убеден, че “популизмите и национализмите не бива да надделеят над здравия разум”.

 

 

 

Митов съобщи още, че българското правителство ще излезе със специална позиция за резултатите от референдума, но не уточни кога ще стане това.

 

 

 

Предстои много задълбочен дебат за бъдещето на ЕС, в който съществено участие ще вземат и представители на България.

 

 

 

“За мен резултатът от допитването означава, че британската нация е разделена на две”, каза Митов. Според него решението за напускане на Евросъюза ще се отрази не само на състоянието на Обединеното кралство, но и на държавите от ЕС.

 

 

 

Според външния министър още е рано да се говори за позицията на Обединена Европа, като сега големият въпрос е дали Великобритания ще задейства чл. 50 от Лисабонския договор. От изявлението на премиера Дейвид Камерън стана ясно, че той няма да предприеме тази стъпка, а нов лидер на страната се очаква да бъде избран не по-рано от октомври т.г.

 

 

 

Според член 50 всяка държава от ЕС може да реши да се оттегли от него, като отчете изискванията на собствената си конституция. Затова Брюксел сключва споразумение с тази страна, в което се определят редът и условията за отделяне. Освен това член 50 определя срок от 2 г., в който вече подписаните договори между напускащата страна и ЕС продължават да се прилагат.

 

 

 

През това време обаче е в сила параграф 4, според който оттеглящата се държава не участва в обсъжданията и решенията около нейното излизане.

 

 

 

На въпрос как ще успокои нашите сънародници в Англия Митов отговори, че те няма как да не са притеснени, но ситуацията тепърва ще се изяснява. Предстои много процедурна работа, тъй като евентуалното излизане от ЕС ще отнеме години, убеден е министърът.

 

 

 

Той обаче е убеден, че Евросъюзът има сили и възможности да излезе по-силен от тази критична ситуация.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Кунева: България може да е

 

 

 

по-дълго председател на ЕС

 

 

 

Решението от референдума във Великобритания поставя остро въпроса с българското председателство на Съвета на ЕС, тъй като сме в една тройка с Великобритания и Естония.

 

 

 

Това заяви пред БНТ вицепремиерът по европейските въпроси и главен отговорник по подготовката на страната ни за европейското председателство през втората половина на 2018 г. По думите ѝ следващите дни ще са решаващи и предстоят много разговори, за да се намери най-добрият вариант.

 

 

 

Единият, но най-малко вероятен е Великобритания да остане в тройката, вторият - предшестващата я Малта да поеме и британското председателство, което би удължило мандата ѝ от 6 на 12 месеца, но това би поставило сериозно предизвикателство пред страната.

 

 

 

Третият и най-реалистичен според Кунева вариант, за който “24 часа” вече писа, е да бъде изтеглен мандатът на естонското председателство, което пък би оказало пряк ефект върху българското, което се удължава също - и двете на по 9 месеца. Допреди година имаше гласове, че България е започнала твърде рано подготовката си и че няма от какво да се притеснява, но днешното решение променя ситуацията и трябва да имаме чувство за спешност, призна Кунева. “Спешно е да разберем какво правим с изготвянето на приоритетите на тройката, които планирахме да направим заедно с Великобритания, ще се променя ли изобщо форматът на триото. Има и безкрайно много технически подробности за решаване - от документите през комуникационната програма”, посочи Кунева.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Шефката на външната

 

комисия: Излизането

 

от ЕС ще е 2-3 години

 

“Жан-Клод Юнкер много точно каза преди месец, че националните правителства трябва да взимат повече решения, ЕС прекали.”

 

Това каза пред журналисти в парламента председателят на комисията по външна политика Джема Грозданова (ГЕРБ).

 

Ефектът за България, както и за всички членки на ЕС от излизането на Великобритания няма да бъде положителен в нито една сфера - икономическа, политическа, сигурност, подчерта Грозданова. Според нея излизането на Великобритания основно е свързано с темата за сигурността. Релуртатите от референдума ще са проблем и за самата държава.

 

Грозданова посочи, че излизането от ЕС е дълъг процес - ще отнеме 2-3 години и тепърва ще разберем какво точно ще последва. Дори и на високо европейско ниво не били наясно как точно ще стане излизането на Великобритания от съюза. Грозданова призна, че очаква и други държави да последват примера на Лондон. Но не и България, защото още сме нови членове и евроскептицизмът у нас не е настъпил.

 

 

 

 

 

 

 

Станишев: Великобритания

 

обърна гръб на бъдещето

 

Шокиран съм от резултата от референдума. Ние, европейските прогресивни сили, подкрепихме нашата партия-член - лейбъристите - в кампанията им за оставане на Обединеното кралство. Искахме силна Великобритания в силна Европа, заяви президентът на ПЕС веднага след излизането на данните от референдума.

 

“Разбира се, резултатът от референдума трябва да бъде уважен. Той показа, че младите британци, Лондон, Оксфорд, Шотландия и Северна Ирландия смело гледат напред, но Великобритания обърна гръб на бъдещето. Тепърва ще бъдат правени анализи и оценки, но най-ужасяващият резултат от референдума е необратимото разделение в Обединеното кралство. Безотговорното поведение на лидера Дейвид Камерън и на много други политици от Консервативната партия доведе до необходимостта в XXI век да изграждаме нови граници помежду си. За всички е лесно да предположим какво предстои: референдуми за излизане от Великобритания в Шотландия и Северна Ирландия, вълна от национализъм и популизъм, на която ще се качат политици, искащи референдуми за напускане на ЕС в много държави членки”, заяви Станишев.

 

ПЕС застава категорично срещу това. Случващото се е резултат от твърде дългото налагане от страна на десните в Европа на социалното неравенство, отнемането на шансовете и липсата на солидарност. Затова хората бягат в националните си граници, смята лидерът на ПЕС.

 

Левите разработили пътна карта, която изпратили на левите премиери и партии, както и на евродепутатите социалисти. С нея ПЕС започва дискусия за бъдещето на ЕС.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Нинова: Властта да защити

 

250 000-те българи в Британия

 

Уважаваме решението на британските граждани. То е урок за ЕС и за Европа да започне спешно да се променя - да излезе от бюрокрацията, формализма и чиновническото отношение към проблемите и да премине към решаване на реалните въпроси на европейските граждани, на икономиката на Европа, нейната сигурност, като отчита националния интерес на всяка държава членка. Това заяви лидерът на БСП Корнелия Нинова.

 

Тя призова българското правителство да защити интересите на 250 000-те българи, които учат, живеят и работят във Великобритания. БСП настоява и за анализ как излизането на Лондон от съюза ще се отрази на бюджета на ЕС, на бюджета и икономиката на България, най-вече на малкия и средния бизнес.

 

 

 

 

 

 

 

ДПС: ЕС да търси по-дълбока интеграция

 

“Един знак за европейските политици, за европейските държави да намерят формулата, за да се постигне една по-дълбока мотивация за по-голяма интеграция в Европейския съюз, което да доведе до развитието му на такова ниво, че Европа да стане лидер в световната политика.”

 

Това заяви по повод Брекзит лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ пред журналисти в парламента.

 

“Затова този референдум е един много важен урок за всички политици, за всички държави в ЕС. За съжаление, вече получихме позиции на крайните и националистическите формации от други държави, които изразиха мнение, че и при тях би било редно да има референдум за излизане от Европейския съюз”, изрази тревога Карадайъ. И добави: “Нашето очакване е, че този урок ще бъде прочетен, ЕС ще намери сили, ще се консолидира, но и ще намери вярната посока за своето развитие, а не инерциално да върви в тази посока, в която вървим, включително и в инвестициите.”

 

Лидерът на ДПС посочи, че сега на ход са политиците. След като английският премиер Дейвид Камерън подаде оставка, във Великобритания ще има избори, след които с решение ще се произнесе английският Парламент, напомни лидерът на ДПС.

 

“Безспорно това ще влияе и на световната икономика, и на европейската, на финансовите пазари, ще повлияе и на България”, заключи Мустафа Карадайъ.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Сидеров: Отзад може би прозира

 

САЩ, дано не е начало на война

 

Този ход на Англия за мен е с американско участие. Щом най-верният съюзник на САЩ, подводницата на САЩ в Европейската общност, както я наричаше Дьо Гол, се измъква от ЕС, значи нещо лошо се готви за самия ЕС. Не дай Боже, да е война, но аз подозирам и подобни действия - ако дойде ястребът Хилари Клинтън, тя заяви, че трябва да има само остри санкции срещу Русия, но и военно притискане. Това отваря възможност за война срещу Русия.

 

Всяка промяна отваря и шанс за друго - би било чудесно Великобритания да се еманципира от САЩ, но при тези лидери в Европа - Меркел и Оланд, се съмнявам да избере Европа. Значи трябва да се сменят лидерите.

 

Още през януари 2007 г. предупредих: “Не бързайте с шампанското.” Сега търпим повече щети - 325 милиона са постъпленията по статистика за м.г., а членският ни внос е 500 млн. евро.

 

Може би ще се чувстваме по-добре икономически извън ЕС, българският народ ще узрее и за това. Можем обаче да проведем сега референдум за членството ни в НАТО - руските самолети и военното оборудване са по-добри от американските. По същия начин бихме могли да се защитим от имиграцията, ако не сме в ЕС.

 

Ефект на доминото вероятно ще има - главно в старата част на Европа, плюс Унгария от новите, където тези настроения са анти-ЕС.

 

 

 

 

 

Свързани новини: