Угризенията на победителите

Броени часове след като британските гласоподаватели решиха да напуснат Европейския съюз, се появиха информации, че някои от гласувалите за Брекзит вече страдат от угризенията на купувача. По-интересният въпрос в идните седмици е дали водачите на кампанията за излизане от ЕС може да започнат да страдат от по-редкия вид - разкаянието на победителя. Резултатът от референдума е отровен потир за политиците, които агитираха за него. На тях се пада задачата да ръководят нещата в икономически неспокойния период. Рано или късно те също така трябва да обяснят на своите избиратели, че икономическите беди на Великобритания не произтичат от членството й в Европейския съюз. Икономическите тревоги, заради които толкова много хора гласуваха за излизане от ЕС, са реални, независимо, че обвиненията към ЕС за много от проблемите бяха преувеличени. Управлението на Консервативната партия начело с Дейвид Камерън постигна годишен растеж между 2% и 3% през повечето от последните шест години, а нивото на безработицата от 5.4% е впечатляващо ниско, дори процентът на заетата работна сила в Британия е необичайно висок. Този икономически ръст обаче не е равномерно разпределен из страната. Лондон и някои градове процъфтяват от силата на финансовите услуги, информационните технологии, както и на изкуствата и дизайна. Такива фирми са най-облагодетелствани от членството в ЕС, което позволи на Великобритания да се позиционира като хъб на услугите за Европа. Не е чудно, че регионът на Лондон бе единственият в Англия, който убедително гласува за оставане в ЕС. (Шотландия и Северна Ирландия гласуваха по същия начин, но поради културни причини.) Навсякъде другаде картината е много различна. Крупното производство, което осигуряваше просперитет на толкова много британски региони, е в постоянен спад вече повече от 30 години. Като по красноречиво съвпадение, двете най-големи бизнес теми във Великобритания преди референдума бяха колапсът на утвърдена верига магазини и заплахата за затваряне на металургичен комбинат в Уелс – в първия случай заради ръста на интернет търговията, а във втория - глобалната конкуренция. Както и в други развити страни, никой не измисли как тези работни места да бъдат заменени с работа от същото качество и стабилност. В това отношение ЕС предоставя удобно фолио за политици от различни цветове. Европейският съюз предпази Великобритания от налагането на наказателни тарифи за китайска стомана, за да запази британски работни места. Европейският съюз наводни Великобритания с имигранти, които подбиха заплатите на местните работници и вдигнаха цените на цените на жилищата. Европейският съюз наложи обременяващите и скъпи регулации на борещия се за оцеляване малък бизнес. Голямата част от индустриалната средна Англия гласува за излизане от ЕС, както и индустриалният Уелс. Това обаче беше измамен аргумент, защото много повече от вината за проблемите на Великобритания се крие у дома. Великобритания, а не ЕС насърчи прекалено щедри зелени субсидии и възобновяеми енергийни квоти, които прогониха производителите с високи енергийни разходи. Великобритания, а не ЕС, наложи увеличение на данъците върху потреблението от 17.5% на 20%, за да плати за неустойчиви публични разходи чрез извличане на повече пари от борещата се средна класа. Великобритания, а не ЕС, предприе монетарни политики, които заедно с рестрикциите за строителството, надуха цените на жилищата извън възможностите на все повече млади хора. Кампанията за напускането на Брекзит сега трябва да обясни това, както и необходимостта от реформи и толкова много мерки, на избиратели, които бяха оставени да повярват, че едно скъсване с ЕС ще бъде достатъчно. Трудността на задачата ще бъде усложнена и от нейната неотложност, тъй като врявата от Брекзит поставя икономиката под все по-голям натиск. Това може да бъде направено, но няма да е лесно. Британските гласоподаватели са възприемали икономически реформи преди, най-скоро при Маргарет Тачър през 80-те години на миналия век. При Камерън те приеха значителни промени на социалната система и някои намаления на разходите. Участници в кампанията за Брекзит подготвиха почвата за това, че той ще даде свобода на Британия да следва далеч по-либерален икономически ред. Но гласувалите за Брекзит схванаха ли наистина посланието, че те трябва да напуснат ЕС, за да могат да приложат трудни реформи. Забележете, че Великобритания е много далеч от изчерпването на списъка на реформи, които може да приложи като член на ЕС. Вместо това, страната наскоро отхвърли най-умерените фини настройки на системата за социално подпомагане; опита да се изравни данъкът върху личните доходи чрез реформиране на кредитите с ниски доходи; и дори усилието да се либерализират часовете за търговия през уикенда, така че магазините за хранителни стоки да могат да останат отворени по-дълго в събота и неделя. Нито една от тези мерки не се сблъсква с правилата на ЕС и никоя не би изисквала разрешение от Брюксел. Още по-лошо за лидерите на Брекзит: медиите преди бяха готови да се отнасят към брекзитърите като към една от двете равностойни страни в една политическа кампания, а сега ще ги третират като нормални политици, изправени пред трудни политически въпроси. Техният нов статут не им дава възможност да се скрият. Един от признаците на проблема: настроеният като цяло про-Брекзит вестник "Дейли телеграф" публикува на интернет сайта си статия, в която проверява фактологичната точност на много от твърденията на двете страни, направени по време на кампанията преди референдума. Най-великодушната оценка на изданието за правдивостта на твърденията на привържениците на Брекзит, като например, че миграцията има негативно въздействие, гласи: "Трудно е да се каже". Други, като например твърдението, че либерална Великобритания често е била отхвърляна от европейските протекционисти в Брюксел, са получили категоричната оценка "погрешно". Скептичните към евроскептицизма идват. Друга проява на проблема. Местните власти в райони, гласували за Брекзит, като Корнуол, вече питат кога могат да очакват Лондон да им компенсира субсидиите, които са получавали от Европейския съюз и които сега ще загубят, за неща като широколентовия интернет, например. В тази, най-непредсказуема от години насам, ситуация не трябва да се изключва нищо. Може би защитниците на напускането ще са в състояние да управляват един дълбоко разединен електорат, направил току що епохална промяна с драматични и отрицателни краткосрочни икономически последици. И може би защитниците на напускането ще убедят тези избиратели да приемат тежките реформи, нуждата от които по-честните измежду тях признаваха през цялото време. Но може би има и причина най-видните консервативни поддръжници на напускането, Борис Джонсън и Майкъл Гоув (министър на правосъдието на Великобритания – бел. ред.), на пресконференцията на победата в петък сутринта да изглеждат така, сякаш са на погребение. Може би едно от най-опасните неща в политиката е да получиш точно това, което искаш.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/ugrizeniyata-na-pobeditelite-news250923.html

Свързани новини: