Брекзитът хвърля сянка върху новата стратегия на НАТО за отбрана

Британското излизане от Европейския съюз крие риска да подкопае новата отбранителна стратегия на НАТО дни преди Северноатлантическият пакт и правителствата от ЕС да подпишат историческо споразумение за противодействие на редица заплахи от Русия до Средиземно море, заявиха официални източници.   ЕС и САЩ планират да използват двете отделни срещи на върха на Европейския съюз и на НАТО, за да дадат тласък на реформи в двата основни стълба на сигурността на Запада, чиято цел е да намалят зависимостта на Европа от Вашингтон в собствените й граници.   "Нещата ще са доста по-трудни", каза високопоставен западен представител от сферата на отбраната, който участва в сътрудничеството ЕС-НАТО. "НАТО планираше да се обвърже с по-силен Европейски съюз, а не да бъде безалтернативния вариант за един отслабен и разединен блок."   Изправен пред по-агресивна Русия, миграционна криза и криза по границите си, ЕС трябва "да действа автономно, ако и когато се наложи", ще каже днес на лидерите от Европейския съюз върховният представител на Брюксел за общата външна политика и сигурността и заместник-председател на Европейската комисия Федерика Могерини при представянето на петгодишен план за глобална стратегия, видян от Ройтерс.   Тази знакова стъпка, която предвижда призив към правителствата да координират разходите си за отбрана, има силната подкрепа на Германия и Франция. Но тя може да се стори неубедителна без Великобритания, която има най-големия военен бюджет в ЕС, казаха дипломати.   Като една от петте страни, притежаващи ресурсите да командва задгранични военни мисии от името на блока, Обединеното кралство участва със сериозен принос в операции под егидата на Европейския съюз, като покрива около 15 процента от разноските и предоставя свои военни активи.   Лондон е начело и на мисията на ЕС за борба с пиратството "Операция Аталанта" във водите край Африканския рог, разполага с кораби, които патрулират в Средиземно море, и е поела задължението да участва със свои военнослужещи в бойни групи на Европейския съюз, макар такива формирования никога досега да не са били разгръщани.   Сред предложенията на Могерини към лидерите от съюза ще има призив мисиите под егидата на Брюксел да си взаимодействат с новата европейска служба за гранична охрана за овладяване на миграционните потоци. Без британските кораби изпълнението на тази задача ще стане по-трудно.   "Действията на Великобритания са от значение", каза генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. "Великобритания предоставя най-големия принос за сигурността от европейските страни." Но поради опасенията си от създаване на армия на ЕС Обединеното кралство се противопостави на по-тясното европейско отбранително сътрудничество.    Британският министър на отбраната Майкъл Фалън каза следното пред Ройтерс по-рано този месец: "Никой не иска войските му да са под контрола на Брюксел".   Някои се надяват, че тъй като Лондон няма да блокира европейските планове, Франция и Германия могат да застанат начело на "общ отбранителен съюз", както го нарича Берлин, в рамките на който да се разработват и споделят военни активи. Франция лансира идеята за създаване на военна щабквартира на ЕС, която да е независима от НАТО и да ръководи мисии.   След финансови кризи, довели до орязване на разходите за отбрана, и руското анексиране на украинския полуостров Крим правителствата от ЕС заявиха, че ще направят повече за гарантиране на собствената си сигурност и че не могат вечно да разчитат на САЩ.   Като част от това НАТО и ЕС ще затвърдят още повече засилващото се сътрудничество помежду им от Прибалтика до Егейско море на Варшавската среща на върха на алианса през юли. На равнище Европейски съюз правителствата обсъждат единен фонд за отбрана, който да събира средства за разработката на хеликоптери, безпилотни самолети, кораби и спътници.   Преди британския референдум САЩ разчитаха Великобритания, техния основен съюзник в Европа, да действа като свързващото звено между НАТО и ЕС в този процес.   Замисълът беше Вашингтон да може да се съсредоточи върху други свои тревоги, сред които активизиращите се талибани в Афганистан и милитаризирането от Китай на острови в Южнокитайско море. Тези безпокойства подчерта вчера и държавният секретар на САЩ Джон Кери, който посети Брюксел за среща с Могерини и Столтенберг.   "САЩ искат силен ЕС", каза първият дипломат на Вашингтон.    Непосредствено след британския референдум Столтенберг посочи, че Фалън го е уверил в продължаването от Великобритания на ангажимента й към поддържането на западната стабилност.   Ръководителят на отбранителното ведомство на Обединеното кралство е заявил пред генералния секретар на алианса, че Лондон няма да поставя под риск съвместните усилия на ЕС и НАТО за противодействие на потенциални руски кибератаки, съвместните военноморски операции в Средиземно море за пресичане на миграционния приток към Европа, нито плановете за налагане на оръжейно ембарго на ООН срещу Либия. Великобритания ще може да участва в мисии на съюза, дори и да е извън него, както правят Канада и нечленуващата в ЕС Норвегия, макар че няма да може да участва в оформянето на дългосрочната стратегия за сигурност.   Засега САЩ изглежда се съсредоточават върху това да накарат Великобритания да поеме още по-голяма роля в НАТО и да избягва изолацията.   Срещата на върха на алианса във Варшава ще бъде първият шанс за Лондон да препотвърди евроатлантизма си.   "Значението на НАТО се засилва още повече, що се отнася до запазването на международната ангажираност на Великобритания", каза високопоставен западен представител. "Не искаме Малка Англия вместо Великобритания."   По БТА.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/brekzitat-hvarlya-syanka-varhu-novata-strategiya-na-nato-za-otbrana-news250969.html

Свързани новини: