06/28/16 08:09
(http://www.klassa.bg/)

Ще ни трябват ли визи за Великобритания

 Какви ще са промените за българите, които искат да пътуват до Острова

 

Ще върне ли визите за българи Великобритания след излизането си от ЕС и какви промени се готвят за туристистите и за желаещите да се установят на Острова?

 

Днес отговорът на тези най-често задавани въпроси от няколко дни е спекулативен. Защото никой още не знае точно какво споразумение ще сключи страната с ЕС и колко време ще отнеме целият процес. Според информацията към момента обаче изглежда малко вероятно, даже невероятно да бъдат въведени визи за краткосрочни пътувания до Великобритания за българите или граждани на другите членки на ЕС. Страната в момента

има споразумения с

държави по целия свят за

безвизово пътуване

с краткосрочен престой.

Само около 6 хиляди работещи българи и румънци вече имат британски паспорт. Данните са на Националния статистически офис. Около 65 хил. българи живеят във Великобритания, ако се вярва на данните, публикувани от Британския статистически офис, които се базират на годишното изследване на населението (Annual Population Survey). Тази цифра бе официално съобщена през август 2015 г. и е за периода до края на 2014 г. Тя не включва студентите, живеещи в общежития, и според публикуваната таблица реалният брой българи във Великобритания може да е +/- 11 000 души.

232 000 българи и румънци са работили в страната между януари и март 2016 г., показват пък последните данни на работния пазар, публикувани от Националния статистически офис по-рано този месец.

55 247 са работещите

българи във

Великобритания

по последни данни за първото тримесечие на годината.

Това са хора, родени в България, по изчисления на Националния статистически офис. Отделно има 28 520, които са икономически неактивни, и 8431 българчета под 16 г., родени в България, но живеещи на Острова.

Националната статистика предоставя данни и по националност. Според тях работещите българи са 32 350, икономически неактивните са 13 939, а под 16 г. - 6012.

Какви са възможните варианти за оставане във Великобритания на тези, които все още не са кандидатствали за британски паспорт, и ще могат ли българи, които все още не са се установили на Острова, да си търсят работа там за в бъдеще?

Категоричен отговор на този въпрос в момента никой не може да даде. Намаляването на потока имигранти от ЕС беше един от основните мотиви за британците да гласуват за излизане от ЕС. Някои от

лидерите на кампанията по

напускане дадоха заден ход

почти веднага след обявяване на победата. Борис Джонсън заяви, че не е обещавал веднага намаляване на броя на имигрантите и че и дума не може да става за изгонване от страната на европейските граждани, които вече живеят тук. Надали има разумен политик на Острова, който ще позволи депортиране на хиляди имигранти, защото веднага ще се появят исторически аналогии.

Процедура, която документално да потвърди правото на жителите на ЕС да останат във Великобритания от деня на излизане на страната от ЕС обаче, все още няма. По сегашните правила само тези, които са живели на Острова 5 г. или повече могат да подадат документ за постоянно пребиваване, а след 6 г. и за британско поданство.

Вариантите

са три:

1. Великобритания сключва споразумение за достъп до единния пазар, подобно на това, което имат Норвегия и Швейцария, и реално нищо не се променя. Гражданите на ЕС ще имат неограничени права за работа, но вероятно режимът за получаване на помощи и пенсии ще бъде значително затегнат.

2. Великобритания сключва споразумение за търговия, подобно на това, което Канада има с ЕС.

3. Великобритания не сключва никакво споразумение и единственият вариант за работници от ЕС да дойдат в страната е по сега съществуващата точкова система, която не включва нискоквалифицирани кадри. 

 

 

Нека разгледаме вариантите подробно.

В момента условията за всички граждани на ЕС са едни и същи – границите са отворени за всеки, независимо от квалификации, образование или възраст. Преди официалното отваряне на трудовия пазар за българи на 1 януари 2014 г. мнозина от нашите сънародници вече бяха успели да започнат работа по три основни начина: като самонаети, като работници във ферми или студенти, които имат право на работа по 20 часа на седмица.

 

 

 

 

 

 

Освен това в страната имаше и българи, които са дошли преди влизането ни в ЕС с визи или пък са използвали други вратички в системата. Например съпругите и съпрузите на студентите имаха право на т.нар. сини карти, които им разрешаваха да работят без ограничения.

Причината толкова много българи да се установят като самонаети е именно заради влизането ни в ЕС и ако Великобритания не сключи споразумение за достъп до единния пазар, възможността за идване на още българи и регистрацията им като самонаети ще отпадне. Програмата за сезонни работници във ферми също беше официално прекратена в края на 2013 г., защото правителството заяви, че не очаква недостиг на селскостопански работници, след което на българите и румънците официално им бе разрешено да работят в страната без ограничения от 1 януари 2014 г. Годишната квота беше 21 250 души.

“Нашата цел е да пускаме в страната само висококвалифицирани работници от страни извън Европейската икономическа зона с годишен лимит от 20 700”, заяви тогава министърът по имиграционните въпроси Марк Харпър. Европейската икономическа зона включва страните от ЕС плюс Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. Швейцария също e подписала споразумение за свободно движение на хора, въпреки че швейцарците наскоро гласуваха за въвеждане на квоти, което, освен ако не се преразгледа споразумението, ще бъде в нарушение на подписаните спогодби.

Какви други

варианти

остават тогава?

Канада договори икономическо и търговско споразумение с ЕС, което не дава неограничен достъп на канадците до трудовия пазар. По информация на Migration Watch UK споразумението позволява само временен трансфер на работна ръка – мениджъри и специалисти, към определени комании или пък самонаети хора. Самонаетите контрактори нямат право да остават в страната за повече от 12 месеца, а престоят на останалите е ограничен до 3 г. Споразумението обаче все още не е официално одобрено от Европейския съвет и не е ясно дали сега няма да се наложи да се променя заради предстоящото излизане на Великобритания от ЕС.

Последният

вариант е

точкова система,

подобна на австралийската. Във Великобритания и в момента има такава точкова система. Тя има пет степени/нива. Ниво 3, което е за нискоквалифицирани работници, реално не съществува, защото досега няма издадени визи в тази категория и не може да се кандидатства по нея, защото няма недостиг на квалифицирани работници. Migration Watch UK твърди, че три четвърти от работниците от Източна Европа имат работа, изискваща ниска квалификация, което означава, че те не биха се класирали по точковата система. От друга страна, 70% от работещите от старите страни-членки на ЕС, имат професии, изискващи по-висока квалификация. 

Борис Джонсън е спряган за фаворит да наследи премиера Дейвид Камерън след референдума. СНИМКА: РОЙТЕРС

 

 

1,2 милиона британци в ЕС също несигурни за бъдещето си

Около 1,2 милиона британци живеят в ЕС, като най-предпочитаните дестинации по данни на ООН са: Испания (309 000), Ирландия (255 000), Франция (185 000) и Германия (103 000). Трябва ли и те да бързат да подават документи за постоянно пребиваване и гражданство, ако вече не са направили това?

Отговорът и на този въпрос е неясен. Според Migration Watch UK Виенската конфенция за правото на договорите от 1969 г. “освобождава страните по договора от всякакво задължение да изпълняват договора по-нататък, но “не влияе върху правата, задълженията и юридическото положение на страните, възникнали в резултат на изпълнението на договора преди неговото прекратяване.”

Това според тях означава, че всички права, които британците, живеещи в ЕС, имат преди излизането на страната им от съюза, би трябвало да бъдат запазени и след това. Най-вероятно е повечето държави да създадат механизъм, по който да разрешат на британците да потвърдят статута си в ЕС, за да могат легално да живеят в страните членки след излизането на Великобритания от съюза.

 

 

Университетите искат правителството да не спира студентите от ЕС

Нашият първи приоритет ще бъде да убедим британското правителство да предприеме стъпки, които ще позволят на преподавателите и студентите от ЕС да продължат да работят и учат в британските университети в дългосрочен план.” Това заяви Джулия Гудфелоу, която е президент на Universities UK – организацията, която обединява 133 университета на Острова.

Университетите

бяха против

напускането на ЕС,

защото голяма част от финансирането за изследователска дейност, както и около 6% от студентите идват от ЕС. Въпреки че всички страни в ЕС имат достъп до парите за научни проекти, британските университети получават голяма част от финансирането, защото са по-конкурентоспособни в процеса на кандидатстване. По данни на Европейската комисия през периода 2007-2013 г. Великобритания и Германия са получили най-много пари по програмата FP7 – за наука и иновации. Германия е получила над 7 млрд. евро, а Великобритания над 6,88 млрд. евро. За сравнение - България е получила само 98 402 280 евро.

“Напускането на ЕС ще създаде значителни предизвикателства за университетите”, добави Гудфелоу.

От организацията на най-престижните университети във Великобритания – Ръсел Груп – също увериха, че

за момента нищо

няма да се промени

за европейските студенти и преподаватели. “Обединеното кралство все още не е напуснало ЕС, така че е важно за нашите служители и студенти от други страни членки да разберат, че няма да има незабавна промяна в статута им в нашите университети. Но ние ще търсим уверение от правителството, че служителите и студентите, които в момента работят и учат в нашите университети, могат да продължат да правят това, след като Обединеното кралство завърши преговорите по напускането на ЕС”, заяви д-р Уенди Пиат, която ръководи организацията. Тя посочи, че 24-те университета, които представлява, са получили над половин милион британски лири само през 2014/2015 академична година, което се равнява на сумата, която те получават от три от седемте финансиращи научни организации във Великобритания.

22 800 души от страни от ЕС работят в тези университети, което е 1/5 от преподавателския им състав. 58 000 студенти от ЕС учат в 24-те най-престижни университета. 

Чуждестранни и британски студенти се събраха на проевропейска демонстрация в Лондон.

 

Българите, вече започнали обучението си по 1-, 2- или 3-годишни програми, изглежда, нямат основание за притеснение засега, защото таксите им би трябвало да останат без промяна, докато завършат обучението си, тъй като страната няма да е завършила процедурата по излизане от ЕС до октомври 2019 г. Тези,

които започват наесен, също ще

плащат по-ниските такси и ще могат

да теглят заеми

поне първоначално. Дали впоследствие това ще се промени, е трудно да се прогнозира. Най-вероятно е дори таксите да не скочат, правителството все пак да направи опит да спре заемите за студенти от ЕС, но дали може легално да направи това преди официалното си излизане от ЕС, е под въпрос. Студентите от Швейцария и Норвегия нямат право да кандидатстват за тези заеми.

В момента българските студенти, както и всички други студенти от страни-членки на ЕС, плащат същите такси като британските граждани. За Англия и Уелс таванът е 9000 британски лири на година за бакалавърска степен. За магистри и докторанти таксите варират значително. В Шотландия e 1820 на година за студенти от ЕС и шотландските студенти, но 9000 лири за студенти от Англия, Уелс и Северна Ирландия. В Северна Ирландия таксите са 3925 на година, но отново има различни такси за студентите от Шотландия, Англия и Северна Ирландия. За студентите от Швейцария и Норвегия, които имат споразумения с ЕС, таксите са същите.

Всички останали международни студенти плащат повече - между 10 000 и 30 000 британски лири на година, в зависимост от специалността. Клиничните специалности струват най-скъпо, докато тези по хуманни и социални науки са най-евтини. За медицина някои университети дори искат повече от 30 000 лири на година.

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване