Котката на Цацаров и европейските прокурори

Десет години европейско наблюдение, множество критични доклади, продължаващо отсъствие на резултати в борбата с корупция по върховете на властта, а в цялата тази съсипия фигурата на главния прокурор се извисява монолитно и непоклатимо. Такава е най-общо ситуацията, в която започва мисията на четирима европейски прокурори, натоварени да анализират състоянието на българската прокуратура като проверят шест дела и проведат десетина интервюта. Има ли шанс тази проверка да провокира дългоочаквания "катарзис" в системата? Има, но малко вероятно. Защо? Мисията се провежда в изключително враждебна за външни въздействия политическа и обществена среда. Вече 25 години българската прокуратура работи извън легитимния политически процес и в съмнителна услуга на обществения интерес. Въздействието върху нея (може да се съди от множество косвени доказателства) се оказва чрез тайни договорки, поставяне на "правилните“ хора на правилните позиции. "Не ми се подсмихвай, ти си го избира“, каза един много запознат прокурор на премиера по повод избора на сегашния главен прокурор. Резултатът е, че прокуратурата изглежда като институция, която упражнява властта си главно зад фасадата, като част от наложилия се модел на фасадно разделение на властите в България. При така сложилите се обстоятелства няма пречка главният прокурор да се самооправдава в аванс по туко-що започнало разследване, както се случи с "Яневагейт“. Не носи отговорност и за гафа с разделянето на делата срещу Цветан Цветанов, довело до оправдателна присъда, според мотивите на съда. Не носи отговорност, когато преди да бъде избран се ангажира, че ще въведе Обществен съвет към прокуратурата, който да допринесе за необходимия външен независим контрол върху институцията, а след това не изпълнява обещаното. Примерите са много и различни, но типологията се проявява (с индивидуални специфики) в мандатите на всички главни прокурори през последния четвърт век, очертавайки ясна диагноза: пълна недосегаемост в най-добрите традиции на абсолютизма. Огромната безконтролна власт пред и зад фасадата звучи като единствено обяснение за пълното игнориране на препоръката на Европейската комисия за реформа "из основи“ на Висшия съдебен съвет (ВСС) и прокуратурата. Тя бе дадена преди четири години. Някаква реформа във ВСС все пак се случи, но в прокуратурата – не. Нещо повече, управляващите запазиха пълния контрол на главния прокурор след преструктурирането на ВСС. Миналата година, броени седмици преди "опраскването" на "историческият компромис“ за конституционните промени, излезе докладът на Венецианската комисия. В него се говори, че сегашният модел на прокуратурата е остатък от тоталитаризма, че прокурорите трябва да бъдат оставени да работят автономно, а техният шеф да бъде накаран най-малкото да обяснява как и защо упражнява властта си. Същото повтарят години наред редица български неправителствени организации, които подкрепят съдебната реформа. Всички тези препоръки срещат яростен политически отпор от шарена парламентарна коалиция, която ловко блокира всяка дискусия по същество с внасянето на маса контрапредложения по други теми, които уж били по-належащи и важни. Моделът на фасадно разделение и взаимен контрол на властите би бил взривен, ако се въведе легитимен публичен контрол върху прокуратурата. Фасадният модел функционира, когато шефовете на изпълнителната и законодателната власт имат договор с един човек, написан със симпатично мастило, а поръчител и гарант на "сделката" обикновено са зле прикрити бизнес интереси, дърпащи конците на публичната власт. В момента се обсъжда вторият пакет от съдебната реформа. Коалицията "Цацаров“ в Народното събрание демонстрира твърдото си намерение да блокира предложенията за частична децентрализация в прокуратурата. Упражняването на легитимната власт отново е в квантово състояние, а фигурата на главния прокурор е като котката на Шрьодингер*. Но тъй като става дума за съвсем друга котка, нека я наречем условно котката на Цацаров. Тази котка в момента едновременно подкрепя в лично качество реформата и не я подкрепя през своето лоби във ВСС и парламента. Какво повече от стореното досега биха могли да постигнат препоръките на четиримата европейски прокурори? От делата, които те предварително са избрали да проверяват, няма ни едно започнато по времето на сегашния главен прокурор. Настоящото ръководство на прокуратурата, съвсем разумно от негова страна, не поиска проверка на своите исторически провали, за да научи нещо, а дава за пример своите моментни успехи. Каквото и да се каже в този контекст за работата на прокуратурата, то ще прилича на исторически преглед. Вината ще бъде заровена някъде в миналото, а никой тук и сега няма да поеме отговорност. Така анализът на прокуратурата ще създаде много възможности, но не за разбиване на модела, а за неговото укрепване, вероятно след някаква мутация, представена удобно за реформа. При наличие на твърда политическа подкрепа за запазване на статуквото в държавното обвинение, европейският мониторинг не е кой знае какво предизвикателство за главния прокурор. Котката ще подкрепя и сътрудничи на европейските прокурори, докато те не започнат да проверяват по същество нейния пряк и генерален принос към правото и властта. Дори наблюдението да се фокусира върху проблемите на независимостта на прокуратурата, нашите обръгнали депутати притежават необходимия опит да приключат бързо темата. Както се случвало винаги досега. Мнозинството в парламента ще обърне внимание само на доклад, който няма да персонализира отговорности. Нюансираното посочване на вина на "брюкселски език" ще бъде игнорирано. Каквото и да са планирали Европейската комисия и пратениците й, българските андрешковци вече им е скроили шапката - имат свой план и той в най-добрия случай е да се скрие кочината зад брюкселска дантела. Малкият шанс за промяна е европейските прокурори да подредят фактологията и да я представят по начин, недвусмислено посочващ личните отговорности и онези критични възли на системата, чието развързване би отворило пътя за реформи. Иначе ще се стигне до поредните завоалирани препоръки, дебатът по тях ще започне в средата на следващата година и ще се проточи до края на 2019 година. Тогава, когато изтича мандатът на сегашния главен прокурор. Всичко това ще означава осигуряване на неприкосновеност в най-добрите традиции на тв-шоуто "Сървайвър“. Не за ден, а за мандат. *Котката на Шрьодингер е персонаж от мисловен експеримент, предложен от Е. Шрьодингер, когато е искал да покаже непълнотата на квантовата механика. За външния наблюдател котката може да бъде едновременно жива и мъртва, тъй като се намира в непроницаема кутия.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/kotkata-na-tsatsarov-i-evropeiskite-prokurori-news251008.html

Свързани новини: