Експеримент с Топлофикация

Направих си експеримент. След 10-годишно ползване на услугите на топлинния счетоводител „Сименс-Елвеко”, съкооператорите ми се поддадоха на кампанията за смяна на т.нар. уреди за дялово разпределение, защото наближавал краят на гаранционния им срок и щели да спрат да светят и отчитат. И в началото на отоплителен сезон 2012/2013 г. УС на етажната собственост подписа договор с „Бруната” ООД. Презумпцията беше, че „Сименс” дере кожи и е по-добре да се прехвърлим на друг счетоводител. От трън на глог. Аз и съседите ми от последния етаж решихме да бойкотираме всякакви уреди и да минем на отчитане на пълна мощност на отоплителните тела. За тези 10 години бяхме пробвали всички начини да намалим сметките си за парно – мръзнахме на полу-изключени и съвсем изключени радиатори, на затлачени с въздушни „възглавници” тела, къпехме се с изстинала при изкачването „по стълбите” вода и пак плащахме най-солените сметки в блока. Горните етажи по принцип са най-прецакани от въвеждането на топлинното счетоводство. Получават най-некачествена услуга – температурата на достигналата горе топлинна енергия винаги е с няколко градуса по-ниска, но броячът на уредите не отчита това. Често в последните по веригата жилища няма изградена сградна инсталация – няма вертикални топлопреносни тръби и въпреки това плащат такса за сградна инсталация, колкото всички под тях. Преди да се появят топлинните фирми, Законът за енергетиката е предвиждал 20-процентов редукционен коефициент за абонатите от подпокривните апартаменти. Така са били компенсирани за всички минуси, включително и това, че никой не ги топли отгоре, а в същото време те пазят топлината на всички под тях. Сега редукционни индекси няма. Ето защо с моите съседи решихме да се отклоним от стадото и да поемем риска „пълна мощност”. Всъщност при пълната мощност не би трябвало да има риск. Тя е формула на изчисление с ясни параметри: кубатура на жилището, брой и вид на отоплителните тела, външна температура и температура на топлината, подавана в абонатната станция. Поне ще знаем за какво плащаме, казахме си. И няма да ни надуват до безкрай сметките – пълната мощност не може да бъде по-пълна, най-пълна или препълнена. Така си мислехме. Но ето какво се получи. През сезон 2012/2013 г. изравняването калкулира за моя абонатен номер 1377.82 лв., при около 900 лв. през сезоните с отчитане на уреди. Изравнителната ми сметка за сезон 2013/2014 г. бе 1214.98 лв., макар че външната температура бе по-ниска. При изравняването в края на сезон 2014/2015 г. сумата изведнъж набъбна до 1894. 06 лв. - с над 675.43 лв. повече от тази за предходния сезон. С цели над 50 процента повече! Набъбването с тези около 700 лв. се получи след отчитането на показанията на уредите за дялово разпределение на съседите ми. Значи през цялата година моите тела имаха една максимална мощност, но след края на сезона топлините загуби по системата трябваше да бъдат натресени някому и така пълната мощност на моите уреди скочи двойно. И през трите отоплителни сезони разходите са начислявани по мощност за едни и същи 3 броя чугунени радиатори и щранг лира в банята, при кубатура на жилището 173 куб. м. Сумата за сградна инсталация е приблизително една и съща и през трите отчетни сезони (около 164 лв.), разходите за топла вода – също (около 100 лв.). Средната атмосферна температура през 2014/2015 г. бе почти същата като през 2013/2014 г., подаваната средна температура в абонатната станция – също еднаква. Излиза, че пълната мощност е най-относителното, най-разтегливо нещо на света – тя може да бъде полу-пълна, най-пълна и още по-препълнена. Законите на физиката и енергетиката при нея не важат. При съседи-съмишленици от последния етаж положението със сметките за пълната мощност бе същото. „Тези просто натъкмяват начисленията и сумите както им дойде”, казаха хората и приключиха с нашия общ експеримент. Продадоха апартамента си, а новият собственик си купи уреди за дялово разпределение. Между другото, и до днес, 4 години след изтичане на гаранционния им срок, уредите на „Сименс Елвеко”, които така и не са сваляни от моите три радиатора, все още светят ярко и отчитат ползваните единици. Значи цялата плеяда как тези уреди щели да изгаснат и затова трябвало да се изръсим и си купим нови, се оказва една голяма лъжа. В нашата кооперация вече получихме и изравнителните сметки (индивидуалните справки) за отоплителен сезон 2015/2016 г. Начислената ми сума този път е 1513.96 в., и то само благодарение на по-късия отоплителен сезон. Иначе разпределената ми енергия за отопление на моя имот е станала съществено по-голяма част от общите разходи за цялата сграда, спрямо съотношението от миналите сезони. Пълната мощност е станала още по-мощна. Била е по един начин мощна през месеците на отопление и с още 210 лв. по-мощна при „изравнението” в края на сезона. В едно от възраженията до топлинния счетоводител „Бруната” и „Топлофикация София” попитах дали през последните два сезона е достигнат лимитът на максималната мощност, която би могла да бъде начислена на моите отоплителни уреди. И дали при евентуално бъдещо нарастване на общите разходи за кооперацията ни ще расте и максималната мощност на моите уреди. Понякога си мисля, че топлинните счетоводители имат странно чувство за хумор - искат да видят как абонатните номера ще се хванат за гушите и ще се избият помежду си. На няколко от апартаментите в нашата кооперация например, не начисляват енергия за "щранг лира", при условие, че за другите апартаменти определят вертикалните топлопреносни тръби, преминаващи през банята като "щранг лира" на пълна мощност. Това води до изкривяване на сметките и облагодетелства някои съседи за сметка на други. Излиза, че на някои съседи опростяват сметките за топлоенергия, отделена от реално съществуващи топлопреносни тръби, докато на други добавят такса сградна инсталация, въпреки че през жилището им никога не са преминавали вертикални топлопреносни тръби. Как да обичаш съседа си, ако си сред прецаканите. Честно казано, със съседа ми се бяхме отказали вече да пишем, питаме и протестираме – монополистите от „Топлофикация София” и чиновниците от Министерство на енергетиката от известно време отговарят на жалбите с досада и ирония, или въобще не отговарят. За тях ние сме вече само абонатни номера. Отнасят се към малцината, запазили енергията да настояват за справедливост като към досадни откачалки, които нямат друга работа освен да пускат оплаквания и възражения. Коментирали сме с приятели, колеги, съседи, юристи, че това новопоявило се високомерно и пренебрежително отношение на монополистите и чиновниците към клиентите е индикация, че гражданите губят битката с тях. Монополистите очевидно вече се чувстват недосегаеми, със свое сигурно лоби в институциите. А гражданите са насочвани да хабят енергията си в грешните посоки и битки. Поне по въпроса „Топлофикация” със сигурност е така. Единственото решение на проблема са индивидуалните договори на монополистите с всеки клиент и преработването на топлопреносната система от вертикална в хоризонтална. Вместо това абонатните номера са подтиквани да искат маловажни и работещи срещу тях неща. Като например това Етажната собственост да определя коефициента на сградната инсталация. В повечето случаи Етажната собственост е съставена от хора, които за нищо не могат да постигнат съгласие. Всяка допълнителна отговорност само изостря отношенията между съседите. Една от причините за несправедливите сметки за парно са именно кражбите на топлоенергия в ЕС, като крадците обикновено са от Управителните съвети на ЕС. (Етажната собственост интуитивно копира това, което става в държавата.) Фирмите за топлинно счетоводство често влизат в комбина с домоуправителите на сградите и заедно прецакват редовите съкооператори. Фирмите знаят, че от УС на ЕС, а не от обикновените съкооператори зависи дали ще продължат колективните договори за ползването на услугата им и натъкмяват сметките така, че домоуправителите да са доволни. Само с индивидуални договори този проблем може да бъде решен. С индивидуалните договори ще се реши и друг пропуск в системата на топлинното счетоводство – несъобразяването с типа на радиаторите в отделните жилища на една сграда. Начислените единици топлина трябва да са съобразени с вида на уредите и да се знае каква е максималната топлинна енергия, която може да отдели конкретният радиатор. Ако се сравнят различните типове радиатори, като алуминиев, чугунен, прост ламелен единичен, двоен, троен, вътрешноармиран и др., единичката, която отчита един прост панелен уред (загрят на 25% главно отгоре) не може да се равни на единичката от един троен с вътрешни ламели радиатор. Срещу самите абонатни номера работи и идеята за отпадане на такса „сградна инсталация” за апартаментите с откачени радиатори. Учудващо е, че дори омбудсманът Мая Манолова, това знаме на потиснатите и онеправданите, залага като основна опорна точка на битката с Топлофикация премахването на тази такса. При вертикална топлопреносна система това само ще влоши нещата. Така останалите потребители на услугата ще бъдат натоварени още повече и отношенията между съседите ще се изострят допълнително. Освен това е факт, че вертикалните тръби, които преминават през жилищата отделят топлина, която вдига температурата с няколко градуса. И освен всичко тази такса всъщност е най-малкият разход, най-незначителният елемент в порочната система на натъкмяване на сметките.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_631971.html

Свързани новини: