Нови по-строги санкции за производството и пускането на пазара на фалшиви биохрани, предвиждат промените в нормативната уредба. Това съобщи зам.-министърът на земеделието Цветан Димитров, след участието си в международна конференция за биоземеделие, провела се в София. Той добави, че от няколко месеца е променен Законът за общата организация на пазарите, а от дни вече е в сила наредба с разписани санкции при некоректни практики. По думите му става дума за

пълно или частично отнемане на сертификата

на биофермите при доказани нарушения. Зам.-министърът подчерта, санкциите няма да се налагат произволно. Димитров обясни още, че до скоро биопроизводителите са били контролирани от шестима служители на земеделското министерство. Сега те са близо 100 и са във всички областни дирекции „Земеделие“. „Разчитаме тези хора не да ловят производителите като престъпници, а да има превенция и да дават консултации“, обясни той.

По време на конференцията стана ясно, че все повече фермери се насочват към земеделско производство. През миналата година в България са регистрирани 4800 биологични производители и търговци, което е

с над 700 повече от предходната.

В последните 5 години се отчита непрекъснат ръст площите за биоземеделие, както и сертифицираните екологично чисти райони. През 2015 г. биофермите обработват 74 351 ха, или с 40% повече спрямо предходната година. Независимо от нарастването обаче, на едва 2,37% от всички обработваеми площи у нас се прилагат методите на биоземеделието. Почти две трети от тези площите са заети с трайни насаждения на 65% от всички площи, а също и с пшеница, ечемик, овес, слънчоглед и маслодайна роза. За 2015 г. са произведени над 38 хил. т растителни биопродукти. В биологичното животновъдство с най-голям дял от 18% са пчелите, следвани от овцете и козите.

При съседите от ЕС в Гърция №1 са маслините, в Хърватия - житото

По стандартите на биоземеделието най-много в Гърция се оглеждат маслини и зехтин, каза за „Монитор” Филипос Секас, ресорен директор в земеделското министерство на южната ни съседка. „На тях се падат 46% от цялото биоземеделие. На второ място е производството на грозде за стафиди. Той уточни, че площите с биокултури са 107 хил. хектара, а делът им от общото земеделско производство на страната е едва 3,5 на сто. По думите му над една пета от биоземеделието в Гърция е съсредоточено в западните й райони. На второ място е полуостров Пелопонес с дял от 16,1%. След тях с 12% са островите в северната част на Егейско море като Лесбос и Тасос.

В Хърватия почти половината от биопродукцията се пада на пшеницата и соята, разказа Дария Мусулин от агроминистерството на страната. По думите й в училищата там задължително на децата се дават безплатно биоябълки, конфитюр или мармалад.

В Турция 2,2% от общото земеделие се пада на биоземеделието, каза за „Монитор” Осман Аслан, от турското аргарно министерство. „Най-много се произвеждат смокини и грозде, основно в районите близо до Егейско море. Основният пазар на биопродукцията ни е Германия”, добави той.