Доклад на ЦИД: В България има върховенство на корупцията

Корупцията в България е придобила системен характер, функционира като допълнителен данък за публични услуги, а държавните институции на практика са приватизирани от техните служители. Този извод се съдържа в най-новия доклад на Центъра за изследване на демокрацията( ЦИД), представен на специално организиран обществено-политически форум (за речите на официалните гости – виж карето) в София в понеделник.

Илюстрация   Смаляване

Според доклада през 2016 г. нивото на податливост на корупционен натиск достига най-високото си равнище от 2000 г., а нивото на устойчивост от такъв натиск е по-ниско от 1999 г. насам. Експертите на неправителствената организация отчитат наличието на зависимости, известни като „завладяване на държавата“ – влиятелните (като правило в бизнес средите) играчи са в състояние да си извоюват преференциално третиране от институциите чрез сложни корупционни сделки и други нарушения на закона.

По данни на ЦИД близо 1.3 млн. граждани са засегнати от корупция годишно, а едва 120 – 150 дела стигат до повдигане на обвинение, което е едва 0.01% от всички случаи.

Пробити институции

Илюстрация   Смаляване

Авторите на доклада посочват, че административната корупция бележи ръст от 2011 г., като достига своя пик през 2013-2014 г. – при управлението на кабинета „Орешарски“, когато почти 30% от населението над 18 години съобщават, че са участвали в корупционни сделки най-малко веднъж през предходната година. Така на практика корупцията се е върнала на нивата си от 1999 г. (виж графиката).

Данните за 2016 г. показват, че административната корупция нараства. При отчетеното високо равнище на разпространение на корупцията специализираните антикорупционни звена и органите на контролната система са неефективни и без необходимия капацитет, се посочва в доклада.

Илюстрация   Смаляване

През 2015 г. е била извършена сравнителна оценка на публичните институции в България и Италия, която показва, че корупционният натиск върху служителите в българската администрация е по-висок в сравнение с италианските им колеги (виж графиката).

Дори в случаите, в които корупцията е очевидна, събирането на годни за съда доказателства се оказва изключително трудно, казват авторите. Стремежът корупцията да се докаже по най-сложния възможен начин (като се докаже, че е налице получената облага в резултат от извършеното нарушение) често е неефективен подход и води до невъзможност извършителите да бъдат осъдени. Повдигат се обвинения на служители, които впоследствие биват оправдани и се връщат на заеманите преди това позиции в държавните институции.

Завладяна държава

Според авторите на доклада има редица практически измерения на явлението – липса на отговорност (осъдителните решения срещу България в Страсбург се поемат от държавния бюджет – т.е. от данъкоплатците, а не от бюджета на съдебната система например), толериране на злоупотребата с власт и участието на държавни служители в организирани престъпни групи за събиране на „корупционна рента“ (случаят с Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, акциите срещу митничари, както и установеното изваждане на 600 бензиностанции от списъка на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор).

За това, че политическата корупция се е превърнала в канал за въздействие върху законодателната и съдебната власт, говорят реакциите на институциите на фалита на Корпоративната търговска банка, както и разходите, свързани с проекта за АЕЦ „Белене“. Гръмките обещания, че отговорните ще бъдат разследвани и техните деяния – разкрити, остават без резултат – не на последно място поради системни пропуски на продължителните разследвания, чието завършване постоянно се отлага.

В доклада се отчита и сериозната обвързаност между магистрати и политици, демонстрирана в скандалите в съдебната система през последните две години – уличените в тежка политическа зависимост магистрати, липсата на адекватно разследване на манипулираната система за случайно разпределение на делата, както и предизвестените назначения в съдебната власт. „Последното показва, че съдебната власт е подложена на външен натиск, а освен това определени кръгове от високопоставени магистрати предпочитат обслужването на политически интереси пред безпристрастното правораздаване. Подобна среда, която се съхрани и след разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) на съдийска и прокурорска колегия, улеснява завладяването на съдебната власт“, коментират авторите.

Прокуратурата – ключов проблем

Цялостната работа на прокуратурата и безконтролната власт на главния прокурор също допринасят за феномена „завладяване“. Авторите дават пример с поредицата от провалени знакови дела, нито едно от които не приключи с присъда за високопоставен политик или държавен служител. Като примери са дадени т.нар. афера „Костинброд“, делото срещу Филип Златанов загубването на прословутия му тефтер с инициали, делата срещу Христо Бисеров и Цветан Цветанов.

„Липсата на резултати по нито едно от тези дела засили подозренията за политическото влияние на главния прокурор (без гаранции за отчетност и баланс на правомощията), с което се възпрепятства нормалното функциониране не само на съдебната власт, но и на цялата политическа система“, заявяват експертите.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител