Новият закон за концесиите разбуни духовете в парламента

Порой от критики изляха БСП, АБВ и "Атака" върху проекта на нов закон за концесиите при гласуването му на първо четене в пленарна зала, но въпреки това той бе одобрен с подкрепата на 75 депутати, 38 бяха "против" и 27 се въздържаха. Най-разгорещените дискусии бяха относно "вечните концесии", макар последно вариантът на проектозакона да въвежда лимит до 50 години за отдаването на публична собственост за частно управление. Друг дискутиран въпрос бе авторството на проектодокумента, който се оказа писан от адвокатска кантора, на която е платено за това, както и икономическата му обосновка и анализите за влиянието му. Лидерът на "Атака" Волен Сидеров не пропусна да яхне любимата си теза за колониализма на чуждите компании у нас, които ползват публични ресурси на концесия. "Това е вреден за България закон. Кабинетът да си върне 85 000 лв., които е дал на адвокатска кантора „Бузева и партньори“ за изготвянето му и да ги дари за животоспасяващи операции", заяви по време на дебатите Сидеров. Според него "модерен закон за концесия“ е оксиморон, тъй като "концесията е инструмент на колониалното завладяване на света". Той за пореден път заяви, че печалбите, които са изнесени от България о чужди фирми, се изчисляват на близо 10 млрд. лв., но не каза как е сметнато това. Янаки Стоилов от БСП също му влезе в тона и заяви, че новият закон няма да прекрати продължителните практики за "присвояване на природни и обществени богатства и ограбване на българския народ". Толкова се разширява предмета на концесиите за услуги, че вече ще бъде възможно прехвърляне на типични публични дейности, заяви социалистът. "Няма дейност, включително събирането на общински такси, която да не може да се концесионира”, каза той. Според него в предлаганото в закона публично-частното партньорство държавата отново се третира като втора категория собственик. Румен Гечев от БСП също повдигна въпроса с адвокатската кантора, писала проектозакона, и попита дали това означава, че юристите, които работят в Министерския съвет и другите правителствени институции са неквалифицирани. "Знаете ли, че има Институт по правото в БАН, Юридически факултет в СУ и УНСС. Не е ли редно българската държава да финансира тези институции, където работят високо квалифицирани специалисти?”, възмути се депутатът. В отговор вицепремиерът по икономическите въпроси Томислав Дончев посочи, че има и други примери на закони, които не са разработени от експерти от държавната администрация. Добра практика е към експертите на администрацията да се добавят и външни експерти, лоша практика е, когато български закони се пишат от други държави, отговори той на упреците на опозицията. Според Гечев обаче този проектозакон дори не е трябвало да бъде допуснат в пленарна зала, тъй като няма анализ на въздействието върху българската икономика. С механизмите състезателен диалог и състезателна процедура с договаряне лесно може да улесни избора на министри и кметове на близки до тях концесионери при липсата на контрол, смята още Гечев. От АБВ обявиха, че се въздържат да подкрепят законопроекта на първо четена, тъй като предлаганите текстове можело да доведат до насърчаване на корупцията. Според техния народен представител Иван Иванов сроковете за обществено обсъждане на текстовете са били крайно недостатъчни за провеждането на дебат и събирането на достатъчен брой становища. “ В случая не само краткият срок обаче е притеснителен, защото запознавайки се с проекта на закона, отчитаме че голяма част от текстовете в него не са добре аргументирани и създават предпоставки за ощетяване на държавния интерес. На мнение сме, че тези спорни и съмнителни текстове трябва да отпаднат, тъй като са неизгодни за държавата, бизнеса и преди всичко за обществото“, каза Иванов. Като такива той посочи предложението концесионерът да се освободи от плащане при концесии за услуги, както и заложените предпоставки за безсрочен и цялостен контрол на частни лица върху управлението на публичните ресурси и имоти. Според депутата на АБВ проблемно е и предложението да се предоставят неограничени права на концесионера и върху прилежащите територии и публични мрежи на техническата инфраструктура, както и разписаното в текстовете право да се даде възможност концесионерът да е дружество с участието на държавата или общината, а това дружество да се разпорежда с публично имущество. "Което означава, че оперативният риск се прехвърля частично обратно върху публичния орган. Този текст е в противоречие с Директивата за концесиите, съгласно която концесионерите получават приходите от експлоатацията на обекта на концесия и носят оперативния риск“, заяви Иванов. Той изрази готовността на АБВ да се включи в работните групи между първо и второ гласуване с конкретни предложения по законопроекта. В документа се предвиждат концесии за строителство или ползване на услуги, както и концесии за ползване на държавна или общинска собственост. Вече ще има възможност и общината или държавата да плаща на концесионери за извършвани от тях публични или социални услуги. Концесии за над 5.22 мрд. евро ще са трансгранични и ще се оценява и ефектът им извън България. Търсенето на концесионери ще се води от общините или от отделните ведомство, на решенията да това ще трябва да се одобряват предварително съответно от градския съвет или от Министерския съвет. Народното събрание ще се произнася в случаите, когато частна фирма иска да управлява инфраструктурен обект за повече от 50 години. Общинските концесии за над 25 години пък ще се считат за одобрени, ако са подкрепени от 2/3 от съответния общински съвет. Законопроектът не дава нови възможности за отдаване на концесии в сравнение със стария, коментира в пленарна зала Томислав Дончев. При сроковете има резервиращи механизми, че със срока няма да се злоупотребява. Законопроектът отваря нови възможности на публично-частното партньорство и може да доведе и до нови инвестиции особено в публична инфраструктура, които държавата не може да осигури, смята вицепремиерът. Данаил Кирилов (ГЕРБ) обясни, че задължително публичният съдружник ще има блокираща квота и ще може да блокира всички решения. Законопроектът е разработен в съответствие с изискванията за прилагане на европейски директиви, отбеляза той. С новия законопроект се отменят старият Закон за концесиите и Законът за публично-частното партньорство.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/noviyat-zakon-za-kontsesiite-razbuni-duhovete-v-parlamenta-news251403.html

Свързани новини: