07/10/16 18:54
(http://www.klassa.bg/)

Студена война в пустинята

 На едно много горещо място се води Студена война. Ключов компонент от сектантското съперничество между шиитския и сунитския ислям в Близкия изток е геополитически, като Иран се изправя срещу Саудитска Арабия и съюзниците ѝ от Персийския залив в борба за регионално надмощие, коментира Робърт Харви, бивш член на Комисията по външни работи към Камарата на общините във Великобритания, за project-syndicate.org.

Както при оригиналната Студена война между Съветския съюз и САЩ, конфликтът не включва пряка военна конфронтация между основните съперници, или поне не още. Битката е дипломатическа, идеологическа и икономическа – особено на петролните пазари, и чрез прокси войни, например конфликтите в Сирия и Йемен. Има няколко проблема в по-широкия Близък изток, които не могат да бъдат проследени обратно до силовото съперничество между Саудитска Арабия и Иран.

За момента иранците сякаш се справят добре. След решението на върховния лидер Аятолах Али Хаменей да договори международна сделка за ядрените възможности на Иран с мирни цели, санкциите на Запада бяха вдигнати. Сега когато отново е допустимо да се прави бизнес с Иран, западащата му икономика е напът да се възстанови. Междувременно пълзящото де факто анексиране на части от Ирак от страна на Иран – което изненадващо се приема от САЩ, продължава, тъй като никой не очаква ИДИЛ да има куража да се противопостави на това.

Иран има и огромно предимство от човешка сила с население от 77 млн. души спрямо 28 млн. души на Саудитска Арабия. И макар че войската му е много по-зле оборудвана от тази на конкурента му, тя е много по-голяма. Нещо повече, основният арабски съюзник на Иран – сирийският президент Башар ал-Асад, получи отсрочка, докато конфликтът в страната му продължава, без да се вижда негово решение.

Това накара саудитците да се чувстват изоставени и уязвими. Те вярват, че техният голям традиционен съюзник – САЩ, ги е предал, сключвайки ядрената сделка с Иран. Междувременно се и страхуват, че хаосът в съседен Иран ги излага на хронични стратегически рискове.

Саудитците попадат и под пороя от критики заради тяхното уахабитско четене на исляма, което често е обвинявано, че поражда екстремизъм и вдъхновява към тероризъм. Междувременно отношенията към човешките права в Саудитска Арабия – включително отказът за предоставяне на елементарни права на жените, са под постоянни критики.

На този фон кралството заема нападателна позиция спрямо враговете си. Крал Салман бин Абдулазиз ал-Суад е безспорният лидер на страната, но синът му принц Мохаммад бин Салман ал-Сауд в момента се възползва от много повече власт.

Като министър на отбраната Мохаммад продължава саудитската политика да подкрепя бунтовниците срещу Асад в Сирия заедно с Турция, докато в същото време започна война с проиранските племена в Йемен (и то на сериозна цена от хуманитарна гледна точка). Той също така подкрепи, а може би дори провокира, ръст на местните репресии и стартира икономическа офанзива срещу Иран – последствията от което се виждаха, поне доскоро, в сриващите се глобални цени на петрола.

В началото на май дългогодишният петролен министър на Саудитска Арабия Али ал-Наими бе заменен от Халид ал-Фалих, съюзник на Мохаммад. Смяната е знак за решителността на Мохаммад да използва цените на петрола като оръжие срещу Иран и съюзника му Русия. Като най-голям производител в света и с необятни резерви от евтин за добив петрол, Саудитска Арабия може да наводни или удуши пазара, ако пожелае.

А засега саудитците наистина наводняват пазара. Те се опитват да надделеят над Иран и Русия, тъй като и двете страни се нуждаят от по-високи цени на петрола, за да поддържат икономически растеж. Саудитска Арабия се надява да доведе до фалит американските шистови производители, които намалиха зависимостта на САЩ от петрол от Близкия изток. Както Мохаммад наскоро обяви, кралството не се интересува от цените на петрола: „30 или 70 долара – за нас е едно и също“. Иран и Русия обаче се нуждаят цената на петрола да бъде поне 70 долара за барел.

Американската петролна индустрия доказа, че е по-приспособима и устойчива от очакваното. По-евтини шистови полета биват отваряни, докато старите се затварят. Саудитската петролна офанзива обаче помогна на Иран и Русия да бъдат убедени да довлекат Асад, борещ се със зъби и нокти срещу това, до масата за преговори.

Новият икономически план на Мохаммад – Vision 2030, представен през май, е друг фронт в икономическата война, създаден, за да покаже, че Саудитска Арабия е имунизирана към вътрешния икономически натиск, засягащ Иран и Русия. Планът призовава за икономическа диверсификация и предвижда създаването на огромен държавен инвестиционен фонд като буфер срещу влиянието на по-ниските приходи от петрол, които управляващата класа обикновено използва, за да си купи мир в обществото.

Саудитската стратегия обаче си има цена. Паричните преводи от Залива за около 10 млрд. долара годишно до Египет (който също е под нарастващ икономически натиск и зашеметяващ спад на постъпленията от туризъм заради последните терористични атаки) са намалели до около 3 млрд. долара. А финансирането към Ливан бе спряно почти изцяло.

Въпреки това не е трудно дългосрочните резултати от тази Студена война да бъдат предвидени. Иран и Русия никога не могат да бъдат нещо повече от опорни сили в арабския свят. Шиитите може да успеят да поддържат влиянието си в Ирак, Сирия и Ливан (чрез Хизбулла), но няма да могат да се състезават на по-широк терен. Около 90% от арабите са сунитски мюсюлмани, т.е. потенциални саудитски съюзници.

Саудитците могат да си позволят да са по-зрели и по-малко подозрителни, отколкото са били. САЩ трябва да предприемат стъпки, за да им дадат известно спокойствие, но и никога да не успокоят натиска да се подобрят условията за човешките права и да се приложат политически и икономически реформи.

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване