Защо промените на Москов падат като круши в съда?

Сърцевината на здравната реформа – разделянето на здравните пакети на основен и допълнителен - съвсем не е единственият ключов документ на здравния министър Петър Москов и екипа му, който катастрофира поради зле написана обосновка. Само за десетина дни Върховният административен съд отмени други три документа, от които произтичат важни промени в здравния сектор – Наредбата за проучване удовлетвореността на пациентите и Стандартите за спешна медицинска помощ и педиатрия. Както и при здравните пакети, по които се произнесе Конституционният съд, критиките на ВАС са не по съществото на промените, а към неаргументирани и непълни мотиви, липса финансова обосновка и др. Факт е обаче, че съдът намира излезлите от здравното министерство документи за недостатъчно издържани, а оттам се компрометират и самите промени. Ще почакаме още, за да чуем: Ало, доволни ли сте от лечението? От тази година близо 70 000 пациенти годишно трябваше да бъдат интервюирани по телефона, за да бъде измерена тяхната удовлетвореност от предоставените им медицински услуги, заплащани от здравната каса. За целта НЗОК трябваше да обяви обществена поръчка за социологическа агенция, която да извърши проучването. Това бе залегнало в отменената от съда Наредба за проучване на удовлетвореността на пациентите. Колко са доволни пациентите от оказаното лечение трябваше да бъде измервано чрез четири показателя – състоянието на медицинската документация, качеството на самата медицинска помощ, дейностите по лечението и дали е имало допълнителни плащания от пациента. При системна неудовлетвореност от дадено лечебно заведение на директорите на районите каси се даваше право да да налагат финансови санкции и дори да прекратяват договори с болници. За целта болницата трябваше да е получила три отрицателни оценки в рамките на шест месеца. Стратегията на здравното министерство до 2020 г. пък предвижда занапред удовлетвореността на пациентите да бъде включена в цялостна система за оценка на резултатите от болничните дейности и финансирането на болниците все повече да зависи от качеството и резултатите от лечението. Тоест, пациентът най-после трябваше да бъде овластен от мнението му да зависи нещо в здравната система, друг въпрос е дали телефонната социология е най-подходящият начин това да се случи. Наредбата, която регламентира всичко това, обаче, бе отменена от съда, защото мотивите към проекта е следвало да съдържат финансова обосновка за очакваните разходи и от кои пера на бюджета ще бъдат посрещнати. Според съда това е важно и предвид тежкото финансово състояние на здравния сектор, както и за да се гарантира, че ще спази Закона за бюджета на здравната каса. За късмет Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) не избърза да пусне обществена поръчка за избор на социологическа агенция преди произнасянето на съда. Сега, ако министерството побърза да поправи наредбата, проучването на удовлетвореността може да бъде въведено от догодина, за когато беше отложено и разделянето на здравните пакети. Новите изисквания към спешните отделения ограничават конкуренцията Върховният административен съд отмени и съществена част от Медицински стандарт “Спешна медицина“ - глава четвърта, която най-общо казано регламентира на какви критерии трябва да отговарят отделенията в болниците, извършващи спешна помощ. Стандартът въвежда изисквания за това с какви помещения, апаратура и персонал трябва да разполагат отделенията, за да покриват съответно най-високото трето ниво на компетентност или по-ниските второ и първо и съответно манипулации с каква сложност имат право да извършват. Според съда въведените изисквания предполагат наличие на значителен собствен финансов ресурс на болниците. “В мотивите на наредбата се съдържа изявление, че за изпълнението не са необходими бюджетни средства, но никъде не е разглеждан въпросът за финансовия ресурс, който е необходим на лечебните заведения за болнична помощ, които трябва да приведат собствената си материална база и човешки ресурси от специалисти към изискванията на Глава IV от Наредбата“, се казва в мотивите на съда. Според съда твърде неясно е и твърдението, че въвеждането на стандарта в практиката е подкрепено със средства по приоритетна ос 4 “Регионална здравна инфраструктура“ на Оперативна програма “Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. Няма разчет колко болнични заведения могат да ползват средства от тази програма, каква част от необходимия финансов ресурс би следвала да покриват и със собствени средства. Съдът счита за основателно и твърдението в жалбата, че новите изисквания по наредбата водят до ограничаване на конкуренцията, тъй като спешната медицина ще се осъществява само от лечебни заведения, разполагащи с добро финансиране, за да отговорят на изискванията на стандарта. Това от своя страна води и до нарушаване правата на пациентите, които ще бъдат лишени от възможността да бъдат приети за спешно лечение от най-близкото до тях спешно отделение, ако то не е успяло да покрие критериите по оспорения медицински стандарт. Само преди ден стана ясно, че с почти същите мотиви ВАС отменя и стандарта по педиатрия, като не е изключено това да се случи и със стандартите по редица други специалности. В началото на годината Центърът за защита правата в здравеопазването и няколко болнични сдружения оспориха в съда редица наредби и 14 медицински стандарта, с които се определят правилата за работа и изискванията в редица специалности като акушерство и гинекология, гастроентерология, кардиология и кардиохирургия, анестезиология, неврохирургия, урология и др. Съдът настоява за сериозни мотиви, а не за отбиване на номера Излезлите през последната година и половина многобройни здравни документи са яростно атакувани в съда. Често обаче те падат не поради причините, поради които са атакувани. Липсата на мотиви и финансова обосновка обаче ли са единствените им слабости? “Общият порок на трите отменени акта - липсата на мотиви - е изцяло проблем на автора на наредбите, който би следвало да съблюдава стриктно Закона за нормативните актове, като изпълнява изискванията му по същество, а не само формално. Тези изисквания не се съдържат в закона, за да затрудняват законотворците, а за да защитават обществения интерес“, коментира пред Mediapool адвокат Мария Шаркова, специалист по медицинско право. По думите й тези изисквания гарантират, че всеки нормативен акт ще съдържа ясни и точни причини за приемането му, цели, които ще бъдат постигнати и ресурс, който ще бъде необходим. От тази година се предвижда и оценка на въздействието на акта. Според нея пренебрегването на тези процедури може да доведе до отмяната на още актове, които в момента се обжалват пред ВАС (медицински стандарти и наредби, издадени от МЗ). Шаркова отбелязва, че съдът се е впечатлил от твърде лаконичните, съдържащи бланкетни посочвания в мотивите към Стандарта за спешна медицинска помощ. Това, според съда, е сериозно нарушение, защото законът не само изисква да са налице мотиви, но и те да не бъдат формални. "Краткият преразказ на обстоятелства от предлаганата уредба не е тъждествен на мотивирането й съобразно прецизно регламентираните в закона изисквания.", се казва в мотивите на ВАС. Защитават ли телефонните анкети личните данни за здравния статус? Противно на очакванията, съдът не приема една от основните критики към Наредбата за проучване на удовлетвореността на пациентите, а именно че нарушава изискванията на Закона за личните данни и Закона за здравето за защита на здравната информация. Според съда тази информация ще се обработва от лице, задължено да пази тайна, като освен това респондетна може и да откаже извършването на анкетата. Според Шаркова обаче тези съждения на съда не са съвсем правилни. "Дизайнът" на посочените анкети или проучвания предвижда осъществяване на връзка по телефона. Съдът пропуска важното обстоятелство, че при този тип контакт не може да се удостовери самоличността на респондента, поради което съществува реална опасност от съобщаване на здравна информация на лице, различно от пациента. Например интервюиращият звъни и търси пациента А., като всъщност отсреща на линията е друго лице (колега на А). Интервюиращият решава да попита съгласен ли е да участва в анкета, свързана с лечението му в Комплексния онкологичен център или Специализираната болница по акушерство и гинекология“, дава пример Шаркова. Според нея с анонимни анкети на място в болницата преди изписване или по електронен път ще се осигури много по-пълно обхващане на пациентите, като същевременно здравния им статус ще бъде по-добре защитен, а разходите за това много по-ниски отколкото при телефонното социологическо проучване. Отменените документи осакатяват и други актове Заради множеството препратки от един към друг документ отменените актове дават отражение и върху друхи норми. Шаркова дава пример, че ако Наредбата за удовлетвореността бъде окончателно отменена, ще се отрази и на наредбата, с която се регламентира избора на болници, с които НЗОК ще сключва договор (също обжалвана пред ВАС). Удовлетвореността на пациентите е един от критериите, по които се оценяват лечебните заведения и съответно НЗОК решава с коя болница какви договори да сключи. По същество отмяната на Глава 4 от Стандарта по спешна медицина също ще повлияе на Наредбата за критериите, по които НЗОК сключва договори с лечебните заведения, тъй като нивата на компетентност на спешните отделения, са част от индикаторите за оценка. Към момента срокът за привеждане на спешните отделения във вида, предвиден в отменената част, е удължен от шест на дванадесет месеца именно поради съдебното дело, т.е структурите ще останат в този си вид и с тези нива на компетентност към момента. Останалата част от стандарта действа, но при това положение прилагането му ще бъде трудно. Така например част от въпросите, свързани с медицинския триаж (сортировка на всички спешни пациенти с три кода - червен за критичните случаи, жълт за нестабилните и зелен за стабилните пациенти), които са уредени в глава II ще се прилагат, но тази част от триажа, която е регламентирата в отменената част няма да се прилага. Това несъмнено ще създаде объркване, смята Шаркова.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/zashto-promenite-na-moskov-padat-kato-krushi-v-sada-news251776.html

Свързани новини: