Кой го направи? Защо сега? Въпроси за опита за преврат в Турция

Неуспешният опит за военен преврат в Турция започна на 15 юли вечерта и стана причина за смъртта на 200 души, близо 8000 души бяха арестувани, а десетки хиляди бяха уволнени.  Метежът обаче остави след себе си много въпроси. Ето и някои от тях, както и отговори  от "Хюриет" .  1. Кой е организаторът на опита за преврат? Президентът Тайип Ердоган, премиерът Бинали Йълдъръм и много политици от различни партии доста бързо обявиха, че Фетхуллах Гюлен - ислямски проповедник, живеещ в САЩ, е организаторът на провалилия се опит за преврат.  Правителството нарече организацията на Гюлен "паралелна структура в рамките на държавата". Военните източници, които са сред мнозинството, стоящо срещу хунтата, твърдят, че някои от тях са били известни или заподозрени като симпатизанти на Гюлен. Надеждните източници пък твърдят: "не разчитайте на вероятността той да не е участвал", въпреки че до момента не са доказани директни връзки с него (макар че е още рано), а самият Гюлен отрече обвиненията.  2. Защо сега? Има няколко сценария, които не са много убедителни. Но в този за срещата на Висшия съдебен съвет относно пенсионирането и промоциите, която се очаква да се проведе в края на юли, може да има истина. Надеждни източници на "Хюриет" твърдят, че след като разбрали, че ще има чистка срещу "паралелната държава" в рамките на турската армия, последователи на Гюлен решили да направят тази стъпка като "последен шанс" да поемат контрола над държавния апарат.  3. Замесени ли са други групи, освен (евентуално) последователите на Гюлен? Тази възможност не се взема предвид както от разследващите от правителството, така и от разследващите във войската. Има подозрение за това, че на някои офицери е било предложено от групата да участват и те са се съгласили, защото не са привърженици на Ердоган.  4. Беше ли това удар по доверието към военните? Да. Образът на армията като институция с най-голямо доверие в Турция, действаща в рамките на своята дисциплинирана командна верига като пазител на страната и на републиката, не издържа този път. Стана ясно, че е имало и тайно организирана група с политически цели, която е достигнала от високите етажи на армията до по-ниските нива. Фактът, че личният секретар на Ердоган взе за заложник началника на Генералния щаб ген. Хулуси Акар, а охраната на командира на Военновъздушните сили Абидин Юнал са го отвлекли от името на заговорниците, са травматични за армията, правителството и хората. Военните вероятно сега ще бъдат подложени на значително преструктуриране след провала на преврата. 5. Ще се отрази ли неуспешният опит за преврат на външната политика и сигурността на Турция? Малко вероятно е да повлияе на външната политика на Турция, докато изпълнява ангажиментите си към НАТО, но може да се отрази негативно на сигурността на страната. Има информация, че важни турски експерти за борба с тероризма са били убити от метежниците по време на нападението на базата на полицейските спецчасти в Гьолбашъ край Анкара, както и на други места. Това може да повлияе на борбата на Турция срещу Кюрдската работническа партия (ПКК) и "Ислямска държава". Имаше и атака на щаба на Националната агенция по разузнаването, макар че няма съобщения за загинали там.  Сред задържаните са командира на втората армия генерал Адем Худути, който е отговарял за сигурността по границите на Сирия и Ирак, генерал-лейтенант Ердал Йозтюрк от 3-ти корпус в Истанбул, който е част от силите за извънредни ситуации на НАТО, както и командир на стратегическата военновъздушна база Инджирлик, която се използва в борбата срещу ИДИЛ в Сирия от водената от САЩ коалиция. 6. Имаше ли провал на службите? Много вероятно. Заместник-министърът на външните работи Нуман Къртълмъш каза пред Си Ен Ен Тюрк на 17 юли, че те те не са чували до момента нищо за такава организация и ако бяха знаели, са щели да вземат предпазни мерки. Това изправя полицията и разузнаването пред трудни въпроси по същия начин, както и контраразузнаването, което е под военно командване.  7. Сценарий на Ердоган ли е това? Това обвинение беше разпространено в социалните медии след началото на провала на преврата в ранните часове на 16 юли. Това обвинение намери подкрепа сред опонентите на Ердоган, които искат да бъде свален, дори и по антидемократичен начин. Твърдението има много дупки, ако не отчита големия риск, свързан с една такава операция, каквато е възможността офицери да сменят страните по време на метежа. Един от най-близките помощници на Ердоган, неговият PR и съветник на предизборната кампания Ерол Олчак и неговият 16-годишен син бяха убити в първите редици на протестиращите. Нещо повече, Ердоган със сигурност не би искал неговият авторитет да бъде накърнен, особено в армията, при положение че се гордее да бъде неин главнокомандващ.  8. Ще промени ли това политическия баланс? Вероятно. Популярността на Ердоган се увеличи, което може да му помогне в неговата цел да се установи президентска система на управление в Турция. От друга страна, това означава, че страната не е градина от рози, въпреки очевидната подкрепа. Позицията на опозиционните партии - социалдемократическата Републиканска народна партия (РНП), Партията на националистическото движение (ПНД) и фокусираната върху проблемите на кюрдите Демократическа партия (HDP), срещу опита за преврат, заедно с управляващата Партия на справедливостта и развитието (AK Parti), е първото нещо, около което всички партии в турския парламент са се обединявали от дълго време. 

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_632938.html

Свързани новини: