Новите борсови фондове

07/24/16 07:57
(http://www.klassa.bg/)

Новите борсови фондове

Въпросът "В какво да инвестирам свободните пари" не губи актуалност и, логично, креативността на финансовите инженери продължава да ражда нови и нови възможности. За опитния играч, опознал стандартните инструменти като акции, облигации, злато или петрол, че дори и по-сложните продукти като ETF-ите (или борсово търгуваните фондове), отдавна дилемата не е дали да заложи на тях, а в каква пропорция, кога да купи и продаде, кое дава по-висок доход. В случай че се търси ново попълнение в портфейла, пазарите предлагат интересно решение - ETN (Exchange Traded Notes), по-сложната форма на борсово търгуваните фондове, която пак спестява част от разходите на взаимните фондове и в същото време още по-близко следва представянето на индекси, което максимализира печалбата. Всичко това обаче идва и със съответната доза риск, който не е за пренебрегване.

Вече класика

Борсово търгуваните фондове (ETF – exchange traded funds) все по-отблизо дишат във врата на традиционните взаимни фондове и основните причини за това са две. На първо място много по-лесната за разбиране структура на инвестициите. Втората - значително по-ниските разходи за управление. Тези фондове събират средствата на множество играчи и ги инвестират директно в акции на компаниите, които участват при формирането пазарните индекси – като водещия за американската икономика S&P500 например. При това го правят, като следват зададеното тегло на различните книжа в него. По този начин те почти идеално репликират движенията му.

Компаниите, които компилират такива фондове, излизат на международните регулирани пазари и с набрания ресурс търгуват акции на едро вместо клиентите си, които от своя страна имат дялове в общия портфейл, а с това и право на частичка от общата печалба. Например компанията за управляване на активи State Street Global Advisors продава борсовия фонд "SPDR S&P 500", а Vanguard продава "Vanguard S&P 500", като и двата фонда реално притежават акции от 500-те компании във въпросния индекс и така следват неговото движение почти едно към едно. Фондове като ProShares Ultra S&P500 също следват S&P500, но при тях движението надолу или нагоре на индекса се умножава два пъти чрез финансов ливъридж. Такива фондове са подходящи за инвеститори, които са готови да поемат допълнително риск в търсене на по-голяма печалба.

Безгранично разнообразие

Заради свободата в правенето на всякакви селекции от активи и заради безброй многото индекси, които могат да се следват по този начин, разнообразието на фондове е огромно. Има например ETF-и, които са конструирани така, че да следват всички германски или японски борсови индекси, или пък цели сектори – златодобивен или фармацевтичен например, или пък цената на даден ресурс като петрол или алуминий, или представляват кошница от държавни облигации – на развити, развиващи се или обединени под географски принцип държави. Общото е, че ETF-ите винаги притежават реална експозиция към активите, чиято сянка продават на свой ред.

Специфично за борсовите индекси е и че имат пасивно управление – тоест веднъж компилирани, те не правят промени на портфейлите. Ето защо таксуват много по-малко, отколкото стандартните взаимни фондове, които си начисляват комисиони заради активното управление с покупки и продажби. Най-големите ETF-и, които управляват десетки милиарди долари, имат годишни разходи, стартиращи от пренебрежимо ниски стойности като 0.05% до максимум 1%-1.5% от стойността на инвестицията. За сравнение - повечето взаимни фондове в България таксуват между 2% и 5% на година, тоест вземат до 10 пъти повече. Това е и причината не само в България, а в глобален аспект да има прехвърляне на капитали от традиционните взаимни фондове към борсово търгуваните фондове.

Новите алтернативи

Силният интерес към този тип инвестиция не оставя без последствия. След като клиентите свикнаха да работят с ETF-и, финансовите инженери извадиха следващото поколение инструменти от същото семейство - борсово търгуваните книжа – ETN. Те имат почти същите характеристики – продават се като стандартен инструмент, търгуван на борсите, следват движението на даден индекс, могат да прилагат финансов ливъридж и имат много ниски разходи за управление. Британската банка Barclays, която е сред водещите емитенти на ETN, разделя тези фондове на 4 типа, в зависимост от това индекси върху какви класове активи следват – суровини, валути, книжа на развиващи се пазари или на стратегически пазари.

Разликата с ETF-ите е, че ETN фондът не притежава акции на компаниите от индекса, към който е привързан. На практика той представлява емисия корпоративна облигация, емитирана най-често от банка, като доходността по тях не е фиксирана, а е обвързана с представянето на дадения индекс. Инструментът има предварително определен матуритет и може да бъде купуван и продаван преди падежа.

За какво да внимаваме

Рискът за инвеститора е да не получи очакваната доходност, ако индексът, към който е привързана облигацията, не се представи добре. Най-лошият сценарий е, ако издателят на ETN-а банкрутира, защото тогава инвеститорът ще изгуби цялото си вложение. Затова преди инвестиране в подобен инструмент следва да се провери какъв е кредитният рейтинг на издателя. Любопитното е, че рейтингите подлежат на периодично преразглеждане от агенциите, които ги присъждат, и при евентуално сваляне, стойността на ETN-а може да се понижи, независимо, че движението на индекса, който той следва, в този момент може да е възходящо.

От друга страна, плюс на ETN спрямо ETF е, че той не допуска грешки при следването на индексите. Резултатите на борсово търгуваните фондове в репликирането на индексите понякога се различават съществено, докато при ETN този проблем е спестен, тъй като фондът не купува и продава следваните активи, а просто обещава да изплати доход на база на конкретната му стойност към даден момент в бъдещето. Освен това някои ETN като S&P 500 VEQTOR Switch ETN прилагат автоматично ограничаване на волатилността до 10% годишно, с което обещават повече стабилност и по-малко евентуални загуби на клиентите си.

Друга "синтетична" алтернатива на ETF са ETV (exchange traded vehichles). Те също представляват корпоративни облигации, търгувани като стандартна ценна книга, като основната разлика е, че не се издават от банки, а от дружества със специална инвестиционна цел.

Минус на ETV, както и на ETN, е по-ниската ликвидност, която имат като нови и непознати за инвеститорите инструменти. Това значи, че ако опитате с тях и не ви хареса, ще е по-трудно да намерите на кого да ги продадете, за да си върнете вложените средства. Самият принцип, по който са конструирани и по който се управляват вложените пари чрез тях, е по-сложен за разбиране от неспециалисти, което отблъсва значителна част от малките непрофесионални инвеститори, които просто търсят алтернативно място за спестяванията си. Това е и основната причина поне засега да отстъпват силно по популярност на ETF. Към края на юни регистрираните на нюйоркската борса ETF-и са около 1300 срещу само 200 ETN-и и по-малко от 100 ETV-и, което дава ясна представа за слабата популярност на инструментите от ново поколение.

Сделка от България

Български ETF фонд въпреки опитите да се създаде все още няма на пазара, но това не значи, че няма инвеститори, които влагат парите си в чужди фондове. Липсва статистика за обема на средствата, насочени към такива схеми. Информация има само за взаимните фондове, които остават лицето на този тип колективни инвестиции. Според ежедневно обновяваните публични данни за сектора общата сума на активите на българските взаимни фондове през последните пет години се е увеличила повече от 2 пъти и към средата на юли вече са близо 790 млн. лв. Любопитното е, че това се случва при чувствително понижение на начисляваните разходи, което може да е резултат от конкуренцията, която им правят ETF-ите, а защо не и на ETN или ETV фондовете.

Някои от българските посредници като Карол и Елана таксуват по 1-2 цента на акция (минимум 2 – 15 долара на сделка) за купуване или продаване на американски борсов фонд, а други като Делта Сток вземат по 0.1% от сделката. При покупко-продажба на европейските им еквиваленти разходите са повече: 0.1% - 0.5% от стойността на сделката. Или на всеки 10 000 лв., вложени в американски книжа, разходите са около 10 лв., а за европейски – до 50 лв., които се дължат и при излизането от тази позиция. Отделно, фондът, в който се инвестира, начислява годишни разходи, които са между 50 и 150 лв. Тоест, за да сте на печалба от едногодишна инвестиция в ETF, трябва той да е направил доходност от поне 2.6%, което е и основната причина брокерите да съветват, ако посегнете към такава инвестиция, да останете в нея за поне три години, преди да помислите за изход.

Печалби като на игра
Само няколко дни мобилното приложение на Нинтендо за "ловене" на покемони в реалния свят едва стартираше, а днес вече генерира по 2 млн. долара ежедневни приходи. При това компанията тепърва ще сключва нови рекламни договори и ще капитализира лавинообразно нарастващата популярност на играта. Очакванията са приходите да набъбнат до 4 млрд. долара на година. Гражданите, дори и в България, могат също да спечелят от еуфорията. През февруари американската инвестиционна компания PureFunds пусна за търговия първия борсов фонд, базиран на компании от игралната индустрия. PureFunds Video Game Tech (GAMR) инвестира малко над 50% в гейминг компании, а останалите – в софтуерни и хардуерни фирми. Само от март досега той генерира над 15% ръст на цената си. Това е и един от допълнителните плюсове на ETF и ETN – те дават непосредствен достъп за сравнително евтино инвестиране в подобни необичайни активи, извън традиционните злато и петрол.

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/270317_%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5+%D0%B1%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B8+%D1%84%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5

Публикувана на 07/24/16 07:57 http://www.klassa.bg/News/Read/article/270317_%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5+%D0%B1%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B8+%D1%84%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5