07/26/16 07:11
(http://www.klassa.bg/)

ОЛАФ трябва да бъде сезирана за корупцията, наречена „Законът за концесиите”

 Новият закон за концесиите е груб опит за узаконяване на корупцията и грабежа на национални ресурси чрез вековни концесии. Концесии, разделени доста произволно на три вида – за строителство, за услуги и за … ползване. (Чл. 1, ал. 1 и 2) Предателството на националния интерес е толкова очеизбождащо, че поради липса на аргументи авторите му са се опитали да прикрият срама си със смокиновия лист на „европейските изисквания“. Мотивите към проекта започват с оправданието, че изработването на съвсем нов закон, който да замени сегашни два (Закона за концесиите от 2006 г. и Закона за публично-частното партньорство) е изискване на Директива 2014/23/РС, която влиза в сила от 18 април т.г.

Само че това, което са направили от адвокатската кантора, няма нищо общо с процеса на хармонизиране на едно национално законодателство с европейското.

Законопроектът на „Бузева и партньори“ въвежда нов тип „концесия за ползване“, каквато не съществува в Директива 2014/23/ЕС. (Директивата за концесиите)

Адвокатката Таня Бузева получава от правителството и Софийска община консултантски договори за милиони

Вносителят на закона е длъжен да обясни на българското общество кой фриволен „гений“ роди творческата измислица „концесия за ползване“ – възложителите на договора с г-жа Бузева, или изпълнителите, т.е. „Бузева и партньори“ са проявили самоинициатива?

Законопроектът, както вече изтъкнахме и от парламентарната трибуна, и чрез медиите на ПП АТАКА, отменя без друго огромния срок от 35 години максимум, регламентиран в сегашния закон. Новият казва само, че:

Чл: 34. (3) Когато определеният от концедента максимален срок за концесия за строителство или за концесия за услуги е равен или надвишава 50 години, процедурата за определяне на концесионер може да се открие след решение на Народното събрание, с което се разрешава възлагането на концесията за така определения срок.

(4) За общински концесии за строителство и концесии за услуги, при които определеният от концедента максимален срок е равен или надвишава 25 години, процедурата за определяне на концесионер може да се открие след решение на общинския съвет, прието с мнозинство от две трети от общия брой на съветниците. В случай че срокът е равен или надвишава 50 години, за откриване на процедурата е необходимо и разрешение по ал. 3.

(5) Максималният срок на концесия за ползване не може да бъде по-дълъг от 25 години, освен ако със закон не е предвиден друг срок. 

Виждаме, че срокът може да е по-голям от 50 години, без да се уточнява колко по-голям. Може и 90, и 100 и 200 години.  Народното събрание може да разреши 100-годишен срок, но може и да не бъде питано въобще.

Най-разпалените лобисти на новия закон в лицето на вицепремиера Томислав Дончев и транспортния министър Ивайло Московски, твърдят, че срокът на концесията щял да бъде критерий при избора на оферта.

«Срокът на концесията винаги е отделен критерии за възлагане, което означава, че той е част от конкурентната борба между всички кандидати и ще спечели този, включително който предлага най-кратък срок… Става дума преди всичко за концесиите за строителство», заяви вицепремиерът.

Нищо такова няма в закона, обаче! Той предвижда отделни министри и кметове да отдават на концесии националните ресурси за срокове над 50 години без търг или конкурс.

Въвеждат се „състезателна процедура с договаряне“ (чл. 53.2) и „състезателен диалог“ (чл. 53.3)

При първата  всеки кандидат-концесионер подава заявление за участие в подбор. Концедентът (министърът или кметът) подбира (!) кои от кандидатите да покани на договаряне. Той не е длъжен да обяснява защо кани един, а не друг икономически оператор.  Поканените подават предварителни оферти и договарят подобряването им. След това подават окончателна оферта, а министърът (кметът) избира тази, която го удовлетворява.

При състезателният диалог кандидатите за концесия подават заявление и предварителна оферта. Министърът/кметът си избира кого да покани.  Може да избере само един. Поканените (поканеният)  започват диалог с концедента, след което подават окончателна оферта.

Законът предвижда пристанище Варна и АЕЦ „Козлодуй“ да бъдат отдадени на концесия за над половин век

Тук състезание фактически няма. Всичко зависи от „свободната воля“ на концедента. Да, срокът на концесията може да е критерий за избор на оценка. Например единият кандидат казва, че ще успее да си върне инвестициите с желаната от него печалба  след 76 години, а другият предлага да си ги върне след 83 години. Печели първият, който е посочил срок от 76 години.  Къде е тук националният и общественият интерес, господин Дончев?!

Но как другите кандидати и обществото ще разберат дали е избрана най-добрата оценка? Няма как.  Според чл. 4 ал 2 (2) „принципът на прозрачност може да бъде ограничен в случаите, определени със закон, както и при мотивирано искане на икономическия оператор за поверителност на предоставената от него информация.“

Е, кандидат-концесионерът трябва да е малоумен, за да не изготви „мотивирано искане“ за засекретяване на офертата му. Състезание може и да има само в подкупите. Икономическите оператори ще се състезават кой ще успее да „мотивира“ по-добре съответния министър или кмет. Де факто законотворчеството узаконява  безогледната, галопираща корупция във висшите етажи на властта.

И това не е чудно. Самата адвокатска кантора е печелила милионни поръчки от правителствата на Борисов и Софийската община без търг и конкурс. „Състезателната“ процедура за избора й се свежда до изпращане на покани именно на тази кантора (и на никой друг) с последващо одобряване на офертата й. При един от договорите г-жа Бузева е „подобрила офертата“ си за почасово заплащане на нейните партньори от първоначалните 90 лв/час на 85 лв. /час. Цели 5 лв по-малко!

В пълен разрез с препоръките на Директивата законопроектът предвижда концесии във водния сектор! В нея изрично е подчертано, че концесионирането „не следва да води до либерализация на услугите от общ икономически интерес…, нито до приватизация на публични субекти, които предоставят услуги“.

Целият законопроект е пропит от разбирането, че България е собственост на кабинета “Борисов“ и той може да я разпродава на парче. Авторите са забравили, че концесията е възмездно отдаване на ОБЩЕСТВЕНА собственост или задоволяване на ОБЩЕСТВЕНИ потребности. Активите и ресурсите, които ще се отдават на концесия, (изброени в приложенията) не са наследство, което Томислав Дончев е получил от дядо си, а публична собственост, която по строгото изискване на Конституцията кабинетът „Борисов“ – 2 е длъжен да управлява в обществен интерес, за което носи отговорност и дължи отчет пред обществото.

Корупционните механизми, легитимирани с този закон са прозрачни. Не концесионерът ще плаща за ресурса, който му е предоставен, а обратно – държавата и общината ще плащат на концесионера, за да поддържа „социално приемливи цени“ на строителството/услугите/ползването.

Пристанище „Варна-Запад"

Понятието „социално-приемлива цена“ не съществува в европейското законодателство! То е измислица на изпълнителната власт в България, която с него се стреми да направи грабежа безнаказан. Конкретно Директива 2014/23/ЕС изрично изключва от обхвата си „нестопанските услуги от общ интерес“, тъкмо защото са социално значими.

Да не говорим, че никъде в Директивата за концесиите не се препоръчват срокове от порядъка на 25 или 50 години, напротив! Изискват се максимално кратко срокове, например 5 години, защото „концесиите затварят пазара“.  Ето какво казва въпросната директива в своите  т. 52 от преамбюла и чл. 18 „Общи разпоредби“ :

Т. 52  С цел предотвратяване на затваряне на пазара и ограничаване на конкуренцията срокът на концесията следва да бъде ограничен. В допълнение, концесиите с прекалено дълъг срок биха могли да доведат до затваряне на пазара и по този начин да възпрепятстват свободното движение на услуги и свободата на установяване. Дългият срок обаче може да се счита за основателен, ако е крайно необходим, за да позволи на концесионера да си възвърне инвестициите, планирани за изпълнението на концесията, и да получи доход от вложения капитал. Следователно за концесии със срок над пет години срокът на концесията следва да бъде ограничен до времето, през което може разумно да се очаква концесионерът да си възвърне инвестициите, направени за експлоатация на строителството и услугите, и да получи доход от вложения капитал при нормални условия на експлоатация…

Чл. 18. 1.   Срокът на концесиите е ограничен. Той се определя от възлагащия орган или възложителя в зависимост от необходимото строителство или услуги.

2.   За концесии, надвишаващи пет години, максималният срок на концесията не трябва да надвишава времето, в рамките на което може разумно да се очаква концесионерът да си възвърне направените инвестиции за експлоатация на строителството или услугите и да получи доход от вложения капитал, като се отчитат инвестициите, необходими за постигане на конкретните цели на договора.

Виждаме, че Директивата разглежда концесионни срокове от 10-15 години за много дълги и не ги препоръчва. Тя допуска „разумно дълги“ срокове, като под това разбира периоди, по-големи от 5 години.

А за срокове от над 25 или над 50 години и дума не може да става! От самото начало на внасяне на законопроекта беше ясно, че подобни разпоредби не могат да бъдат препоръчвани от Еврокомисията поради очевидно вероломния си характер. (Представете си само как един Виктор Орбан отдава държавни функции, летища, ТЕЦ. ВЕЦ и АЕЦ на концесии за 70-80 години!) В България обаче лобистите на този закон си послужиха с Директива 2014/23/ЕС, за да оправдаят своето национално предателство. Те заблудиха съвсем съзнателно и Народното събрание, и обществото, че уж изпълняват европейски изисквания.  Защо го направиха? Защото смятат, че нашият народ е все така комплексиран и потиснат, както през 90-те години на миналия век и щом чуе, че Европа иска от него да се лиши от свои ресурси, е готов веднага да й ги подари. Само и само да бъде признат за „европейски народ“!  Очевидно е, че Томислав Дончев, Ивайло Московски и техният началник Борисов, с чиито подпис този отровен законопроект беше внесен в НС, все още не са наясно, че онази блажена епоха на безнаказан грабеж отдавна мина.

Въпреки, че всички тези скрити бомби бяха разобличени и в медиите, и в пленарната зала, намериха се 75 силно „мотивирани“ депутати, които гласуваха приемането му на първо четене. Всички увъртания на авторите и вносителите, че между първо и второ четене нещо може да се промени, са приказки за наивници. Законът е смъртоносен, той не може да бъде поправен. Явно няма да бъде и изтеглен, защото подкупите за неговото приемане са вече похарчени. Това означава едно – ако искаме да спасим България от окончателно разграбване, трябва да сезираме ОЛАФ – Европейската служба за борба с измамите.

 

 

 

Магдалена ТАШЕВА,

депутат на ПП АТАКА

 

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване