КС спря половината от референдума на Слави Трифонов

Конституционният съд обяви за противоконституционни и трите оспорени от президента Росен Плевнелиев въпроса от референдума на шоумена Слави Трифонов. "Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален на 120?" "Подкрепяте ли директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районните управления в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?" "Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при провеждане на изборите и референдумите?". Според съда първите два въпроса могат да бъдат решени само от Велико Народно събрание, а по третия вече е проведен неуспешен референдум. Докладчик по делото е съдия Кети Маркова. За намаляването на депутатите Според КС двойното намаляване на броя на депутатите представлява недопустима промяна във формата на държавно управление, което може да стори единствено Велико Народно събрание. Съдът напомня, че суверенът (народът) не стои над конституцията, която ясно е определила кой може да се произнася по тези въпроси. "Промяната съществено засяга организацията и структурирането на Народното събрание, както и неговата дейност. Не е случайно, че 7-ото Велико Народно събрание, водено от стремежа си за създаване на стабилна демократична, правова и социална държава е въвело такива правила, които да правят практически невъзможно променящи се парламентарни мнозинства да приемат промени в конституцията, попадащи в предметния обхват на чл. 158 от конституцията (промени във формата на държавно устройство - б.р.)", се казва в решението. Първият аргумент на КС е, че количествено намаляване състава на Народното събрание крие риск от превръщането му от орган на политическо представителство в експертно учреждение. "Това би имало за последица не просто нарушаване на установената от конституцията форма на държавно управление, а би могло да доведе до подкопаване основите на самото демократично представителство. Ето защо преценката е предоставена на едно значително по-широко народно представителство, което се гарантира чрез избора на Велико Народно събрание, защото само то може да препотвърди по един пряк начин волята на суверена за подобна промяна", твърди съдът. Вторият аргумент е, че промяната би засегнала съществено формирането на кворум и на парламентарните мнозинства при важни решения. Става дума за приемането на закони, преодоляване на президентско вето, промяна на конституцията и импийчмънт на президента. Това променя правилата на политиката в страната, което няма как да се реши от друг, освен от Велико Народно събрание. "Трудно би могла да бъде подкрепена позицията, че приемането на закон с гласовете само на 32-ма народни представители може да осигури изискуемата легитимност на приеманите от Народното събрание актове. Това обаче е една напълно възможна ситуация при нормотворчество от 120-членен парламент", се казва в решението. Съдът обяснява, че в България функционира разделение на властите и референдумът не може да реши въпрос, който може да реши Велико Народно събрание. Така, както президентството не може да осъди човек, а съдебната власт да го помилва. За прекия избор на шефовете в МВР КС казва, че изпълнителната власт ще бъде пряко възпрепятствана да отговаря за конституционните си задължения, ако бъде въведен този пряк избор. По конституция за обществения ред и националната сигурност отговаря именно Министерският съвет, но това включва и задължението да си подбира на кадрите. Има и друг аргумент - няма как шефът на местната полиция да се избира от народа, а в същото време да е подчинен на главния секретар на МВР, който на свой ред се назначава с указ на президента по предложение на правителството, твърди съдът. Отделно съдът напомня, че прекият избор на полицейския началник може да го провокира да провежда собствена политика, според личните му разбирания. Според КС пряко избраният полицейски началник би могъл да пренебрегне политиката на Министерския съвет в областта на вътрешните работи, за която обаче правителството носи политическа отговорност по конституция. "Откриването, дори и само хипотетично, на възможност за провеждане на местни политики точно в този ресор би се оказало в колизия с конституционно установения унитарен характер на държавата", се казва в решението на КС. По правило конституцията не допуска възможността лица, избрани пряко от народа, да бъдат част от структурата на изпълнителната власт. Единственото изключение са кметовете. Последният аргумент на съда е, че прекият избор на полицаи ще предполага провеждането на предизборна кампания. Това включва - процедури по номиниране на кандидати, агитация в тяхна полза, предизборни събрания, неминуемото поемане на ангажименти към избирателите. Това повдига и въпроси за финансирането на кампанията, което би довело до нахлуването на политически сили и бизнес интереси в процеса. "Това не изключва поемането на ангажименти, отклоняващи се от провежданата от Министерския съвет политика", се казва в решението на КС и допълва, че конституционно изискване е държавните служители да се ръководят единствено от закона и да бъдат политически неутрални. За електронното гласуване Конституционният съд не допуска въпроса на Слави Трифонов, защото вече е проведен референдум по този въпрос, в който са участвали по-малък брой хора от този на участвалите в последните избори. Институцията напомня, че макар отговорилите положително да са повече от половината участвали, то референдумът е неуспешен заради по-ниската избирателна активност. Въпреки че този аргумент е достатъчен, пише в мотивите на КС, се дава и още един - Народното събрание вече е приело законодателно разрешение за дистанционно електронно гласуване. "Това налага изводът, че поставянето на същия въпрос, като предложение за предмет на нов референдум, нарушава принципите на правната сигурност и правната предвидимост, разглеждани като иманентно присъщи на правовата държава", казва съдът. Как започна всичко През май Народното събрание реши да пусне и шестте въпроса, предложени от "Шоуто на Слави", без да ги редактира, макар повечето депутати да бяха наясно, че част от тях са проблемни. Парламентарна група на ДПС гласува "против" с аргумента, че законът не позволява национално допитване по въпроси от компетентността на Велико Народно събрание. "Против" гласуваха и по един депутат от БСП и Реформаторския блок, а от групата на левицата, както и колегите им от "Атака" изобщо не участваха в гласуването. Впоследствие президентът оспори част от въпросите, посочвайки, че не може всяко едно Народно събрание, с обикновено мнозинство, да приема решения за допитване да народа по въпроси, които се отнасят към формата на държавно устройство и управление. Въпросите на Слави Трифонов бяха общо шест. През октомври народът трябва да се произнесе по останалите три въпроса. Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?; Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?; Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/ks-sprya-polovinata-ot-referenduma-na-slavi-trifonov-news252202.html

Свързани новини: