Защо разказите на Здравка Евтимова ме карат да крещя?

Разказът на Здравка Евтимова „Pay Me” („Плати ми“), публикуван първоначално в антологията за американски къси разкази „Articulated Fiction“ , излязла през юни 2016 г. в САЩ, беше селектиран и публикуван на 27 юли 2016 г. като препоръчано четиво в престижното литературното списание Electric Literature - Ню Йорк. Кели Лус, американска писателка и редактор на „Electric Literature”, публикува към разказа „Плати ми“ кратка статия, посветена на българската писателка Здравка Евтимова: Защо разказите на Здравка Евтимова ме карат да крещя? За пръв път срещнах Здравка Евтимова на тераса с изглед към Черно море, в България, но преди това, в самолета към София, се запознах с прозата й. Разказът, който прочетох, беше смешен, плътен и мрачен; хуморът звучеше по-делово, отколкото умно; в него не долових нито следа от изсмукано от пръстите интелектуално четиво, нито стремеж да звучи мило. По едно време както си четях, изкрещях: - „По дяволите!“ – толкова силно, че жената на седалката до мен се събуди. Веднага след запознанството ми със Здравка Евтимова на онази тераса, още замаяна от полета, часовата разлика, нервна и изпълнена със страхопочитание, аз й разказах какво ми се бе случило в самолета. Тя не се усмихна. Кимна учтиво и каза - „Благодаря ви“. Сигурно не за пръв път чуваше подобни думи. Здравка и аз бяхме част от малка група писатели и преводачи, пристигнали на черноморския бряг, за да вземат участие в Созополските семинари по творческо писане. Семинарът включваше две серии от уъркшопове, продължаващи цял ден – едната за петима писатели, работещи на български език, другата – за нас петимата, на английски език. Здравка беше единствената българка в английския уъркшоп. Тя работи като преводач. Публикувала е сборници с разкази и романи. За нас, американците, името й е непознато. Бих желала да променя това. „Плати ми“ e класически образ на Здравка Евтимова. Това е разказ за Мария, жена с неутолим апетит, която работи каквото й попадне в малък град. Нейният шеф, човек с големи финансови възможности и бедно въображение, я възприема като същество, появило се отникъде. Бавно, постепенно той попада под магията на тази жена „тънка, дълга връв“, навлечена в дрехи втора употреба, прекалено големи за нея. Това четиво не е приказка, но въпреки това в Мария е скрито нещо от мита за принцесата, криеща самоличността си, нещо магьосническо. Уолт Дисни не би имал никаква представа какво да стори с тази жена. Точно затова я обичам. Като всички големи литературни характери Мария притежава мощ, гравитация, която движи разказа, принуждава го да се върти около нея. Тя е загадъчна и въпреки това изцяло достоверна, изненадваща всекиго с всяка своя постъпка – всички, освен себе си. Мария е жесток пламък, който дава ново измерение на израза „Не ми пука!“ Грижата й е да оцелее. Тя е пламтящо желание, извиращо от вътрешностите й, същевременно е практична до болка, правеща опити да определи как светът би й влязъл в работа. Необходими са ни такива женски характери. Всеки път, когато чета разкази на Здравка, мисля за мощта, която излъчват женските й образи; те не търсят никакво извинение. Те са плътни, живи, осезаеми и в същото време създават впечатление, че принадлежат на някакъв друг свят. И ако върху тях открием слой звезден прах, какъвто притежават игривите феи – бъдете сигурни – тези същества имат зъби и нокти, остри като бръснач. По дяволите! Кели Лус, автор на „Три сценария, в които Хана Сазаки си отглежда опашка“ и „Потопи ме под водата“ На български език разказът е публикуван в OFFNews.bg на 17 февруари 2014 г. - със заглавие „Глад“.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_633493.html

Свързани новини: