Ще реформира ли държавата западащите университети или ще се втурне да ги спасява?

Дори и децата вече знаят, че у нас има прекалено много болници и прекалено много университети. Някои съществуват по инерция и на доизживяване и макар всички да знаят, че е по-добре част от тях да бъдат закрити, държавата не намира сили да прекрати тази агония и грижливо успява да я поддържа, бутайки на закъсалите по някой спасителен залък от време навреме.   Но така е - в държава, където всичко се прави от избори до избори болници и университети се закриват само в краен случай и политици продължават да режат ленти на нови структури, дори когато няма никаква нужда от тях. Затова и предизборните обещания на политиците са такива – кухи и лишени от смисъл, като например: “Фидосова обеща университет на Лом, ако ГЕРБ спечели изборите“.     Когато през 2010 в първия мандат на ГЕРБ тогавашния просветен министър Сергей Игнатов обеща разтърсваща реформа във висшето образование, той много ясно очерта картината, на това, което очаква да стане в следващите години: университетите от само себе си да започнат да се закриват, окрупняват, сливат и да се освобождават от ненужни специалности, за да оцелеят.   Сега, когато първите наченки на този процес проличават, финансовият министър Владислав Горанов предупреди преди дни, че има сериозен риск от масови фалити на висши училища след година-две, ако спешно не се вземат мерки. И окуражи ресорния министър Меглена Кунева за реформи.   Факт е, че цялостна реформа във висшето образование така и не се случи, но част от предприетите вече стъпки бяха държавата да насочи финансовия си ресурс приоритетно към по-качествените и нужни на пазара специалности в по-добрите университети според рейтинговата система. А не да разпилява държавната субсидия с финансиране “на калпак“.   Сега, когато това вече е факт, логично е част от висшите училища да се окажат потърпевши и да се наложи да свият дейността си или да направят нещо друго, за да оцелеят, а ако не могат...просто да затворят.   Простите сметки показват, че няма студенти за нароилите се многобройни университети, висши училища, колежи, филиали и т.н. и то при постоянно намаляващия брой абитуриенти и увеличаващия се поток към чужди университети.   Тази година местата в родните ВУЗ са близо 45 000 при малко над 53 000 завършващи.   Освен от по-малкия брой студенти университетските бюджети бяха ударени и от собствената им политика по масово производство на професори и доценти, което значително повиши разходите им за работни заплати. Мерки срещу производството на професори на конвейр в парламента се взимат едва сега, когато вече не остана човек, който не се е окичил с мечтаната научна титла.   В същото време държавата не промени нищо в политиката си по разкриването на нови структури и докато реформата се бавеше колежи прераснаха във висши училища, нароиха се нови филиали.   Държавата отлагаше и отлагаше спирането на т.нар. летящи професори, на които се крепи акредитацията на десетки университети.   Дори при последните промени в Закона за висшето образование в началото на годината депутатите разрешиха платен прием в некачествените специалности на университетите, за да ги компенсират за намалената държавна субсидия.   Сега, когато реформата във висшето образование отново е на дневен ред, е много важно по кой път ще реши да тръгне държавата – дали ще се втурне да спасява западащи структури или ще ги остави да се прочистят, както и кои университети и специалности ще насърчи.   Дали най-после ще спре безсмисленото роене на структури и най-вече дали ще посегне на вече съществуващите като въведе ограничението един преподавател да участва в акредитацията на един университет. Ще раздели ли финансовото от академичното управление, срещу което има титанична ректорска съпротива и което сега позволява безконтролно изразходване на държавната субсидия под удобното прикритие на “академичната автономия“?   Защото търсенето и предлагането са важни, но когато става въпрос за образование не всичко е пазар.   А и в държава, където желанието да се сдобиеш с диплома преобладава над желанието за квалификация и знания, много е лесно пазарът да толерира печатници на дипломи, а не ковачници на знания.   Трудно се закрива университет, дори когато агонизира с години. Това са работни места, препитание за града, постоянен приток на хора. Не на последно място университетите са удобен пристан за “пенсионирани“ политици. А от тях зависи да разчупят удобното статукво...

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/shte-reformira-li-darzhavata-zapadashtite-universiteti-ili-shte-se-vturne-da-gi-spasyava-news252426.html

Свързани новини: