Златно мънисто, изработено в по-ранен период-поне 200-300 години преди варненския халколитен некропол, е било намерено от наши археолози на селищната могила край пазарджишкото село Юнаците. Това обяви БНТ. Това означава, че златното мънисто, открито в "Града на птиците" до с. Юнаците, става най-старото злато в Европа, е изводът на учените. Мънистото е намерено близо до стената на едно от жилищата в могилата, потвърди доц.д-р Явор Бояджиев, ръководител на археологическите разкопки. Родните археолози са се натъкнали и на  каменна брадва, както и 7 хромелни камъка за мелене на жито. „Градът на птиците“ отпреди 7 хилядолетия носи това име заради причудливите керамични фигурки, които непрекъснато намират археолозите на това място. Тези фигурки са направени вертикално, а не в полет, да изглежда точно като човек, символ на преливането на чертите на човека и на птицата. Някога селището е било разположено на полуостров, обитаван от най-разнообразни птици, които хората са могли да наблюдават и да претворяват чрез изкуството си.Древните са боготворели силата на орела и са се прекланяли пред волността на неговия полет. Най-рано възникналият град в Европа, наричан от археолозите протоград (първообраз на съвременния град) датира към средата на 5-ото хилядолетие преди Христа, което означава, че селището е с 2000 години по-старо от градовете, познати в Европа. Те са съществували 400-2000 години преди Христа. В  населеното място вероятно са живеели около 2000-2500 души. Заселената територия е била с приблизителни размери 300 на 500-600 метра. Става въпрос за огромно пространство-около 1000 дка, могилата заема 1/10 от общата територия на селището. Преди 70 години, когато Васил Миков е започнал тези разкопки, той всъщност е отворил България към света. Пред изследователите се разкриват свидетелства за трагичната съдба на неговите жители. Селището е опожарено, а хората стават жертва вероятно на вражеско нападение. Откритите скелети на мъже, жени и деца в повечето случаи лежат върху пода на жилищата сред разтрошени керамични съдове и домашен инвентар, затрупани с големи парчета горели стенни мазилки, овъглени греди и дъски от покривите на къщите. Позите, в които са открити, говорят, че те са паднали там, където смъртта ги е застигнала. Част от скелетите са обгорели от разразилия се жилищен пожар. За тяхната насилствена смърт говорят и антропологическите изследвания, които установяват, че един от черепите е пробит най-вероятно с бойна брадва. В пределите на селището са фиксирани и още няколко човешки скелета, положени в поза "хокер" - традиционен начин на погребване през този период. Погребенията са извършени при необичайни обстоятелства, без гробно съоръжение и инвентар и без определено подреждане. Вероятно част от оцелелите жители са успели да погребат набързо част от загиналите свои съплеменници, нямайки възможност да извършат необходимия ритуал в некропола на селището, тълкуват историците. Така загиват последните къснохалколитни обитатели на Юнаците, а заедно с тях и високата им култура. Свидетелство за нея са проучените до момента 15 жилища, изградени с глинобитна техника. В една от къщите е открита стена, последователно измазвана с червена и бяла боя.