Въздушните удари на САЩ показват границите на външната намеса в Либия

Докато самолети и дронове на САЩ бомбардират "Ислямска държава" (ИД) в либийския град Сирт, изглежда малко вероятно западните сили да увеличат рязко военната си намеса в стремеж да избягнат изостряне на конфликта между фракциите, а подкрепяното от тях правителство с старае да се самоутвърди. Подкрепяното от ООН правителство на Либия поиска от САЩ въздушни удари, които започнаха на 1 август, но все още не е отправило дългоочакваната молба за по-широка помощ в сферата на сигурността - включително евентуално снемане на международното оръжейно ембарго върху фракциите, появили се по време и след свалянето от власт на Муамар Кадафи през 2011 г.    "Те знаят, че международната общност е готова да помогне с обучение и съвети, но засега не са отправени конкретни заявки", каза западен дипломатически източник.    Силите на правителството на националното съгласие (ПНС), създадено преди четири месеца в Триполи, от седмици се мъчат да изтласкат бойците на ИД от Сирт - бившия бастион на джихадистката групировка в Северна Африка. Сега операцията "Мълнията на Одисеята" е насочена срещу танкове, пикапи с монтирано оръжие и бойни позиции в една бавно стесняваща се зона в Сирт, която ИД все още владее, с цел да се облекчи напредването на либийските сухопътни части.    ПНС обаче действа мудно при формулирането на своя собствена стратегия за сигурност и очаква повече помощ от чужбина, като е спъвано от вътрешни политически разногласия, липса на капацитет и чувствителност към критиките, че е зависимо от външната подкрепа, казват либийски и западни официални лица.    Дискусията за изпращането на петхилядна мироопазваща мисия под италианско командване бе преустановена и чуждестранната военна намеса по суша бе ограничена до малочислени спецчасти. Планира се обучение на бреговата охрана, но програмите за трениране и екипиране на националните сили за сигурност и полицията тепърва ще се разработват.    Рано или късно се очаква едно искане - частично вдигане на наложеното от ООН оръжейно ембарго. През май световните сили казаха, че са готови да обсъдят това, за да помогнат на ПНС да се пребори с ИД. Нещата обаче до голяма степен зависят от способността на правителството да покаже, че тези оръжия няма да попаднат в погрешните - според схващанията на Запада - ръце. Сред възможните получатели биха били бойците от град Мисрата, разположен на около половината път между Триполи и Сирт. Те подкрепят ПНС, обезпечават сигурността в Триполи и оглавяват борбата с ИД в Сирт, родния град на Кадафи.    Лоялността на либийските въоръжени фракции обаче е била непостоянна в миналото и затова ръководството на ПНС, или Президентският съвет, все още не е създало обединена структура за военно командване. "Единствено редовни части под командването на Президентския съвет ще бъдат изключени от оръжейното ембарго", каза за Ройтерс пратеникът на ООН за Либия Мартин Коблер.   "Президентският съвет трябва да бъде признат за върховен главнокомандващ на армията. Въпросът е дали той наистина има контрол върху силите от Мисрата? Може би да, може би не."   ГРЪМКО ОТХВЪРЛЯНЕ   Бригадите от Мисрата казват, че ще се завърнат у дома, след като освободят Сирт от ИД. Някои хора обаче виждат риск от подновяване на конфликта между хлабавите съюзи от въоръжени групи, които се сражаваха за контрола върху Триполи през 2014 г. Опасенията са, че накрая бригадите от Мисрата ще започнат да воюват със силите на Халифа Хафтар, военен командир в Източна Либия.   Досега Хафтар и съюзниците му отхвърляха гръмко ПНС и ако чуждестранни сили се намесят където и да било в Либия, ще се изложат на риска да бъдат възприемани като взимащи страна в конфликтите между местните фракции. "Предизвикателството пред Запада винаги ще бъде да се бори с хирургическа точност срещу ИД, но това винаги да става, без да бъде въвлечен в гражданската война в Либия", казва Матия Тоалдо, експерт по Либия в Европейския съвет за международни отношения.    Ограничената чуждестранна намеса се посреща досега със смесени чувства по места. Докато САЩ и Великобритания се радват на популярност около Мисрата, там Франция е недолюбвана. Френски специални части от месеци оперират в източния град Бенгази, където бойците на Хафтар се сражават с опонентите си, сред които и ИД. Когато миналия месец трима френски войници загинаха при катастрофа с хеликоптер южно от Бенгази, с което бе потвърдено френското присъствие, имаше протести в Мисрата и Триполи, а ПНС извика френския посланик.    Ударите на САЩ по ИД - както в Сирт, така и тези в западния град Сабрата през февруари - обаче предизвикаха малко протести.    Либийски екстремисти, завърнали се, след като участвали в сраженията в гражданската война в Сирия, спомогнаха за внедряването на ИД в Либия през 2014 г. Тази група обаче изпитва трудности при спечелването на подкрепа или при удържането на територия, а повечето от местните хора я смятат за зловредна и зависима от чуждестранни бойци.    Подкрепяните от ПНС сили се чудят защо ударите на САЩ не са дошли по-рано. "Ние просто искаме да приключим тази битка; ще приемем всяка възможна помощ", казва един командир на фронтовата линия в Сирт.    Тази откритост обаче не стига до идеята за чуждестранни сухопътни сили или за повече усилия за преодоляване на вакуума в сигурността, позволил на ИД да стъпи здраво на терен. "Нуждата от външна помощ в сферата на обучението със сигурност се приема на високо политическо равнище", казва цитираният западен дипломат. В дискусиите за разполагането на мироопазващи сили либийската позиция обаче е много ясна - нищо подобно на "зелена зона" (строго охранявания международен район в Багдад) няма да бъде приемливо. Дори и при обучението, "каквото и да било видимо присъствие по улиците ще представлява проблем", казва дипломатът.    По БТА. 

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/vazdushnite-udari-na-sasht-pokazvat-granitsite-na-vanshnata-namesa-v-libiya-news252764.html

Свързани новини: