„Катехизис на антилидера”

 

Или как с подмяна на целите ни водят към регрес

 

 

Американският лингвист, политически есеист и философ Ноам Чомски дълго време продължава да предизвиква смут и коментари със съставения от него списък, озаглавен “10 начина за манипулиране от медиите“. Изброените от него техники за манипулация, са посочени отдавна, но все още валидни днес, в много държави. В България са практикувани с пълна сила. ЗЕМЯпубликува тезисите на световноизвестния учен и си позволява скромно да ги допълни с примери от родното преходно ежедневие, което доведе някога стоящата на 27-о място в света по развитие държава до позицията на най-бедна в Европа, на първенец по заболявания, по отрицателен естествен прираст (много по-зле от някои воюващи страни), по неграмотност и миграция. Печалният резултат от направлявания отвън неолиберален преход, в който ние сме опитните зайчета, са видими за всеки. Лошото е, че те се случват, а традиционно общественото (и личното) внимание на българина е някъде другаде – в оцеляването поединично или в перманентния стрес и скандал, с който ни заливат. Българските политици, които създават тази среда не са лидери, а изпълнители на чужда воля, участници в добре описаната от Чомски матрица на политиката и икономиката в съвременното информационно общество. Накратко казано – те са антилидери… Политическият елит отдавна се е дискредитирал пред народа.

Става дума за следното:

1. Разсейване

Основният елемент на социалния контрол е отвличане на вниманието от важните за хората въпроси. Това се случва чрез непрекъснато насищане на медиите с незначителни информации, изпращани от управляващия страната политически и икономически кръг. Отвличането на вниманието е съществена възможност гражданите да бъдат лишавани от важни знания в областта на науката, икономиката и други.

Постоянното отвличане на вниманието на хората от реалните социални проблеми, преминаването към теми, които нямат реално значение гарантира, че гражданите са винаги заети с нещо и нямат време да мислят.

Коментар: Колко позната ни е тази картинка от четвърт век насам. Ние, българите, ежедневно обедняваме, лишени сме от права и социални привилегии, които преди промените бяха даденост. А не протестираме и не търсим правата си. Вместо това ни внушават, че вървим към най-доброто възможно общество – това на западния тип демокрация и на либералния капитализъм. И не ни обясняват защо въпреки, че сме ги изградили и следваме безропотно принципите на тези общества, живеем все по-зле.

От екрана ни заливат постоянни изкуствени скандали, както и нищонезначещи теми, заради които поне временно да забравим нищетата, в която живее масовият наш сънародник.

А когато веднъж българинът излезе на масов социален протест, лобистите на големите корпорации и техните политически говорители като президента Росен Плевнелиев омаловажиха протеста. По-късно същите говорители внушиха, че хората, искащи нормален живот и свобода от гнета на монополите са „грозни и глупави” (за разлика от „умните и красивите”), че са „по-лош генетичен тип”. И резултатът последва: отдавна е забравено, че през февруари 2013-а хора се палеха от мизерия и чувство за безпътица, днес монополите катоЕРП-тата, топлофикациите, водните дружества, компаниите за горива са се превърнали в недосегаеми за държавния контрол и грабят клиентите, които третират като крепости, а цените се вдигат и ще продължават да се вдигат.

Но ние не се интересуваме от това, и как да се интересуваме, щом докато нас ни ловят като шарани сме много заети да ловим покемони…

2. Създаване на проблем и предлагане на решението му

Този метод се нарича “проблем-реакция-решение“. Създава се проблем, вид “ситуация“, която трябва да предизвика реакция сред населението. Тя, сама по себе си, трябва да изисква приемане на мерките за преодоляването й. Например, изброяването на нарастващо насилие в градските райони или организирането на кървави атаки, които са довели до това гражданите да изискват по-строги мерки за сигурност и политики, ограничаващи гражданските свободи. Или, осланяне на икономическата криза, за да бъдат нарушвавани социалните права и да бъдат съкращавани социалните политики и услуги.

Коментар: В това са се специализирали много големи, влиятелни и богати международни централи. Нима днес ни се внушава абсурдната теза, че заплаха за нас е Русия, а чак на второ място – Ислямска държава. Целта е НАТО да оправдае не просто съществуването си, а и огромните разходи за ново въоръжение, които ще излязат от джоба на обикновените хора и ще влезе в този на военно-промишлените комплекси.

3. Процес на постепенно налагане

За да наложиш една непопулярна мярка, трябва да го правиш постепенно — ден след ден, година след година. По този начин са налагани принципно нови социално-икономически условия (неолиберализма) през 80-те и 90-те години на миналия век.

Намаляването на социалните и контролни функции на държавата, приватизацията, несигурността, нестабилността, масовата безработица, заплатите, които вече не осигуряват достоен живот — ако всичко това се случи по едно и също време, най-вероятно ще доведе до революция.

Коментар: Принципът „на час по лъжичка” ни е до болка познат. Така бавно и полека за 26 години ни бяха отнети безплатното и общодостъпно здравеопазване и образование, достойните пенсии на нашите майки и бащи, собствеността, която народът бе градил с труд и вяра. Бяха отнети достойните майчински и грижата за младото семейство, детската градина и доброто училище станаха привилегия на заможните. Цените също растат „на час по лъжичка” – виждаме го в магазина с всяко ново посещение. Растат и цените на нашите битови сметки – днес работим не за да живеем, а живеем за да работим. За да плащаме режийните си разноски, кредитите, храната, а ако случайно нещо ни остане – може да се поглезим с някоя дреха. Книгата, разбира се, се оказва излишество и лукс. Защо, ще разберете по-долу.

4. Отлагане на изпълниението

Друг начин да се прокара непопулярно решение е като то се представи като “болезнено и необходимо“ и се постигне в момента съгласието на гражданите за неговото прилагане в бъдеще. Много по-лесно е хората да се споразумеят с държавата и с бизнеса за жертви в бъдеще, отколкото в настоящето. Първо, защото ситуацията няма да се случи веднага. И второ, защото хората по целия свят са склонни винаги да таят наивната надежда, че “утре ще бъде по-добре“ и че жертвите, поискани от тях, ще бъдат избегнати. Това дава възможност на гражданите повече време да свикнат с идеята за промяна и смирено да я приемат, когато му дойде времето.

Коментар: Най-пресният пример у нас е с билетчето за градски транспорт в София. Преди изборите управляващите от ГЕРБ обещаваха, че то няма да се вдига, а когато електоратът се подлъга, билетът се вдигна с 60 процента. Вярно – не за една нощ, а по добре отработената схема: някой чиновник предлага, в Общината обсъждат, поръчкови публикации доказват какъв транспортен рай ще бъде София, ако гражданинът се бръкне малко, доказват ни че в Европа плащаме най-ниски цени (а че доходите ни не са европейски никой не се грижи!), а накрая цената се вдигна – решено бе през април, но се отложи за юни, за да преглътнат хората поне малко удара по личния им бюджет. Вярно – в този случай не се състоя друг любим трик на властта: Да бъде взето решение за лев и шейсет, а добрият Бойко да се ядоса, да го свали с лична директива на лев и петдесет, а народът да ликува, че съдбата му е поверена в добри ръце.

5. Третиране на хората като малки деца

Някои промоционални и пропагандни изяви, предназначени за широката общественост, използват такива аргументи, символи, думи и тон, като че ли хората отпред са деца в училищна възраст със забавяне в развитието, или са психически болни лица.

Заради печалбата, някой се опитва да заблуди слушателя, използвайки инфантилни завои на словото. Защо? Ако някой се отнася към човека, както към дете на не повече от 12 години, има голяма вероятност реакцията на човека да не е критична оценка, което е типично за децата под 12.

Коментар: Не, не ни третират като деца, а като идиоти. Лошото е, че ние им позволяваме… щом сме „калпав маТриал”, по думите на министър-председателя Борисов.

6. Фокусиране върху емоциите много повече от предлагането на храна за размисъл

Въздействието на емоцията е класическата техника, която се опитва да блокира способността на хората да правят рационален анализ и, в крайна сметка, до голяма степен ги лишава от способността на критично мислене. Освен това, използването на емоционален фактор позволява да се отвори вратата на подсъзнанието, за да се насложат там мисли, желания, страхове, принуда или постоянен модел на поведение.

Коментар: Цар на тази стратегия е премиерът Бойко Борисов. Отначало наказваше лошите, после строеше магистрали, след това заигра със страховете ни и се оказа, че без него стабилността е невъзможна.

7. Поддържане на невежество сред населението. Култивиране на посредственост

Целта е да се гарантира, че хората не ще бъдат в състояние да разберат техниките и методите, използвани, за да бъдат контролирани и да се огъват на чуждата воля. Качеството на образованието за по-ниските слоеве на обществото се снижава. Масите са правени бедни и посредствени, така че невежеството, което отделя по-ниските от по-високите социални класи, да остане на ниво, което ниските класи да не могат да преодолеят.

Коментар: Огромен бе скандалът, когато се разбра, че от учебните програми са на път да отпаднат Паисий, а Ботев и Левски бяха обявени за „нарушители на реда в Османската империя”. Неолибералният преход ни внуши, че училището няма задължение да възпитава, а само да обучава. ГЕРБ прати държавните пари в частните училища, а американските фондации носят „пътеводната светлина” в българската просветна система. Въпреки (или заради) всичко това в системата цари хаос, учителите са демотивирани и застаряващи, учениците копират не добрите примери, а екшъните и насилието, което виждат в медиите ежедневно, и пренасят това в класната стая. Неграмотността расте от година на година, а статистиките са убийствени: 40% от българските деца са функционално неграмотни (могат да четат, но не разбират прочетеното), а рекордът по двойки на матурите е убийствен.

8. Насърчаване на хората да се възхищават на посредствеността

Въвеждане населението в заблуждението, че е хубаво или правилно да бъдеш глупав, вулгарен и необразован.

Коментар: С една дума – чалга култура – МОЛ манталитет!

9. Засилване на чувството за вина

Внушаване на човека да вярва, че само той е виновен за собствените си нещастия, които се случват поради липсата на негови умствени способности, умения или усилия. В резултат на това, вместо да се бунтува срещу икономическата система, човек започва да се впуска в самоунижение, обвинява се, причинявайки си депресия, което води, наред с други неща, до застой. Без действие, за всяка революция не може и да иде реч!

Коментар: (Само)внушиха ни, че ние, българите, за нищо не ставаме, че работата е „хубава, ама българска”, че характерът ни е един такъв — на „тъмните балкански субекти”. Тъжно е, че нямаме поводи за национална гордост, но тук нещата са в кръговрат – нямаме поводи за гордост, но как да ги имаме, щом за нищо не ни бива. Резултатът: нашите антилидери – до един Мадам и Мистър Йес, се водят сляпо по препоръките на „началствата” от Вашигтон и Брюксел. И как иначе да бъде, щом нас „нали не ни бива”. А истината, е че сме един народ с древна история, богата култура, с традиционни ценности като толерантност, трудолюбие и порядъчност, с таланти, които правят чудеса, стига да има кой да ги провокира и води.

10. Да знаеш за хората повече, отколкото те знаят за себе си

През последните 50 години напредъкът в науката доведе до образуването на разширяваща се пропаст между знанията на обикновените хора и информацията, която се ползва и се упражнява от управляващите класи.

Благодарение на невробиологията и приложната психология, “системата“ има на свое разположение задълбочени познания за човека, както по физиология, така и по психология. Тя е в състояние да научи за обикновения човек повече, отколкото той знае за себе си. Това означава, че в повечето случаи системата има по-голяма мощност и повече хора под контрола си.

Коментар: Този път две думи: СРС и корпорации. Ако държавата знае за теб половината информация, то другата половина я знаят банките, фирмите, социалните мрежи. Наскоро световноизвестният режисьор Оливър Стоун говори, че икономическата цензура е много по-страшна от политическата, както и че иде „капитализъм на контрола”, в който в интернет и по други канали „се изследват данните на всички хора, които са в тази зала, за да знаят какво ще си купите, какво обичате и преди всичко вашето поведение”. И не това, а „онова” било тоталитаризъм. Разправяйте го на шапката ми…

Ноам Чомски

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/270932_%E2%80%9E%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%85%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%81+%D0%BD%D0%B0+%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B0%E2%80%9D

Свързани новини: