Излъгаха за Ирак, а за Милошевич?

Новината светкавично обиколи всички световни медии, които обсипаха с похвали съдийския състав за въздаденото правосъдие. Върховният комисар на ООН по човешките права Заид ал Хусеин също не закъсня да приветства решението Хагския трибунал, обявявайки, че справедливостта е възтържествувала, а присъдата показва, че влиятелни извършители на такива престъпления трябва да знаят, че няма да избягат от правосъдието.

Някъде там, в тези 2590 страници, представляващи делото срещу Караджич, или по-точно на страница 1303, някак мимоходом е записано становището на съдебния състав относно участието на друг обвиняем в геноцид и престъпления срещу човечеството по време на Югославските войни — президента Слободан Милошевич. А то гласи: „Съдийският състав не намира, че има достатъчно доказателства, представени в този случай, за да приеме, че Слободан Милошевич се е съгласил с общия план за окончателното премахване на босненските мюсюлмани и босненските хървати от териториите, населени с босненския сърбин.“

Откритието прави журналистът Анди Уилкоксън, известен защитник на Слободан Милошевич и сръбската страна в конфликтите в бивша Югославия от 90-те, заради което често е наричан от противниците си расист и ислямофоб. В своя материал, публикуван на 1август 2016 г. в американския сайт counterpunch.org, известен с левите позиции, които заема, Уилкоксън цитира още редица заключения на съдебния състав за ролята на Милошевич. В едно от тях, например, магистратите са категорични, че през 1992 г. отношенията между Милошевич и Караджич се влошават, за да се стигне до 1994 г. когато двамата са на коренно различни позиции относно курса на действие, който трябва да се предприеме спрямо ситуацията в Босна и Херцеговина. „От март 1992 г. е имало видим раздор между обвиняемия (Караджич) и Милошевич по време на срещи с международни представители, на които Милошевич и други сръбски лидери открито критикуват лидерите на босненските сърби за извършването на “престъпления срещу човечеството “, “етническо прочистване“ и война за собствените си цели“, се казва в позицията на Хагския трибунал. Съдиите дори отбелязват, че независимо от факта, че Декларацията за суверенитета на Босна и Херцеговина е изчетена в отсъствието на представители на босненските сърби на 15 октомври 1991 г. и това води до ескалация на напрежението, Милошевич е против създаването на Република Сръбска и се застъпва за по-предпазлив подход.

Това са само част от цитираните от Анди Уилкоксън позиции на съдийския състав на Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия относно ролята на Милошевич, но ако те бъдат приложени към делото на бившия сръбски президент, прекратено след смъртта му на 11 март 2006 г., то присъдата най-вероятно би била — невинен. Тези факти, разбира се, не свалят от плещите на Слободан Милошевич, като президент, моралната отговорност за хилядите жертви на територията на бивша Югославия, но отваря редица въпросителни. А най-важната от тях е: След като САЩ вече доказано излъга за притежаваните от Садам Хюсеин през2003 г. оръжия за масово поразяване и използва тези изфабрикувани обвинения, за да нахлуе в Ирак, излъга ли Западът (начело съсСАЩ, и в частност — НАТО) и за ролята на Милошевич в Югославските войни, за да може да подчини и Сърбия на геополитическите амбиции на САЩ?

Първата интервенция на водената от САЩ военна коалиция на територията на бивша Югославия се провежда между 30 август и 20септември 1995 г. и включва 5000 души и 400 самолета от 15 нации. Под надслов „Преднамерена сила“ тя е в отговор на терора, на който е подложено мюсюлманското население на Босна и Херцеговина от военния лидер на босненските сърби ген. Ратко Младич. За мозък на операциите обаче САЩ посочват именно президента Слободан Милошевич, който според тях е дал нареждането — твърдение, за което Хагския трибунал бе категоричен при произнасянето на присъдата срещу Радован Караджич, че е недоказуемо.

Четири години по-късно, през 1999 г. САЩ отново подема кампания срещу Милошевич, като го обвинява в организирането на операция за етническо прочистване на Косово. Това обвинение също се превръща в несъстоятелно след свидетелството на магистратите от Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия, според които Слободан Милошевич заявява, че „членовете на други народи и етноси трябва да бъдат защитени и че националния интерес на сърбите не е дискриминацията“, а „Слободан Милошевич не е част от съвместно престъпно начинание“ и не е бил отговорен за военни престъпления, извършени по време на войната в Босна и Херцеговина 1992–95. След като тези американските обвиненията към Милошевич се оказват скалъпени, няма как да не се поставят под съмнение и последвалата няколко години по-късно кампания срещу сръбския президент, в която той е обрисуван като „Касапинът от Балканите“ — стратегия, използвана по-късно и спрямо Садам Хюсеин, а и срещу всеки неудобен за Запада управник. Именно тази кампания, която в крайна сметка се оказва базирана на абсолютно недоказуеми обвинения, печели обществено одобрение и подкрепата на ООН за започналата на 24 март 1999 г. операция „Съюзна сила“, известна още като „Благородна наковалня“, при която натовските самолети в продължение на 78 дни бомбардират общо 990 цели. До 10 юни 1999 г. над територията наСР Югославия са изсипани 14 хил. бомби, като само столицата Белград преживява 212 бомбардировки. В огнения ад загиват над 2000цивилни граждани, а ранените са над осем хиляди. В списъка на жертвите попадат и имената на 88 деца.

Но в крайна сметка целта е постигната — Слободан Милошевич пада от власт след изборите на 24 септември 2000 г., на които е победен от Воислав Кощуница и в последствие е арестуван по обвинение за служебни и финансови злоупотреби, а някога мощната Югославия е разцепена. През 2001 г. Милошевич е предаден на Трибунала в Хага за да бъде съден. Основните „доказателства“ за вината на Слободан Милошевич, които на 24 март 2016 г. бяха приети за неоснователни от магистратите, са предоставени на съда отново от САЩ.

По този начин осъдителната присъда на Радован Караджич се превръща в осъдителна и за налаганата от САЩ и НАТО геополитика, коствала живота на толкова много хора от Ирак, през бивша Югославия до днешна Сирия. Световната общественост вече стана свидетел на признанието на Великобритания, че „инвазията в Ирак през март 2003 г. се е базирала на грешни информации от тайните служби“, последвано от сълзливо извинение на тогавашния британски премиер Тони Блеър, който декларира готовността си да поеме последствията. Месеци по-късно обаче последствия няма нито за Блеър, нито за тогавашния президент на САЩ Джордж Буш. Няма трибунал в Хага, нито международен съд, а оглавен от САЩ, Алианса продължава своята игра на геополитика, този път в Украйна и нищо чудно след някоя и друга година да се наложи някой от западните лидери пак да се извинява в търсене на индулгенция за хилядите погубени животи. А дотогава за всеки нормален човек остава надеждата, че думите на върховният комисар на ООН по човешките права Заид ал Хусеин, че влиятелните извършители на престъпления срещу човечеството трябва да знаят, че няма да избягат от правосъдието все някога ще се превърнат в реалност.

Иван Гайдаров

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител