Кеворкян: Кольо, в ковчега не слагат теб - а само проклетата ти смърт!

/КРОСС/Мартин Радославов ми поръча да напиша за „Уикенд" няколко реда за Кольо - понеже знае, че бяхме приятели от години. Тъкмо гледах по телевизията репортаж за смъртта му - обичайните архивни кадри, думи на приятели и колеги - всичко, което се прави в такива случаи, колкото да си кажем, че пак се разделяме с покойника някак вяло и дежурно. За актьорите това се отнася в още по-голяма степен. Особено за истинските. Гледал си ги във всевъзможни превъплъщения, попивал си от виталността им, преживявал си с тях - а накрая се разделяш с някакво тяхно подобие. Смъртта ни дебне от първия ни ден, наясно сме, че тя винаги е наоколо, но и винаги ни заварва неподготвени. И все не успяваме да кажем онова, което покойникът заслужава, ако сме го разбрали и усетили приживе, разбира се. Актьорите, в това отношение, са напълно онеправдани. Занаятът им е мръсен - блясък приживе, мъртвило сетне. Остават само някакви отломки от спомени, които също не можеш да контролираш, както трябва. Онова - Голямото, Истинското - е невъзможно да се предаде. *** Прочутият гинеколог проф. Карло Огнянов, племенник на великия актьор Сава Огнянов, при всяка наша среща не пропускаше да ми спомене една и съща история, сякаш ме заклеваше да я запомня: когато Огнянов произнасял думата „шепот" - неговото „тттт" се чувало ясно и до третия балкон в театъра

Прочети цялата новина http://www.cross.bg/beshe-kolyo-neshto-1517432.html

Свързани новини: