Раздават се, предварително осветени в църква, от първите плодове за сезона - грозде, дини, както и обредни хлябове за здраве и за “Бог да прости умрелите”. За здраве се колят курбани и се правят сборове, обикновено, където св.Богородица е патрон на местната църква. 

В християнската религия празникът е свързан със смъртта на Божията майка на 64-год. възраст Богородица се моли в Елеонската планина, когато се явява архангел Гавраил с палмова клонка в ръка и възвестява, че след 3 дни духът ще се пресели в царството небесно. Преди да умре, тя пожелава да види още веднъж всички апостоли, след което ангелите идват да приберат душата. 
Погребана е в пещера до Гетсиманската градина, която на третия ден от смъртта остава празна, тъй като светицата възкръсва. 

Богородица умира на преклонна възраст с лека смърт — т. нар. успение, с което Бог дарява най-верните си слуги. Легендата гласи, че по време на успението край смъртния одър на Богородица са присъствали всички останали живи апостоли, като единствено апостол Тома закъснял с 3 дни. Когато той поискал да се преклони пред тялото ѝ се установило, че в пещерата, където Богородица е погребана, е останала само погребалната ѝ плащеница. 

В християнския богослужебен календар празниците, посветени на Богородица заемат важно място, те са част от т.нар. 12 големи празници. Някои от тях не са специално посветени на Богородица като „Рождество Христово“ (25 декември), отчасти „Богоявление“ (25 март). Три обаче са строго свързани с Мария — „Рождество Богородично“ (8 септември), „Въведение Богородично“(Ден на християнското семейство — 21 ноември) и „Успение Богородично“ (15 август).

Празнуват всички, които носят името Мария, Марияна и техните производни. 

Обредна трапеза: жито, царевица, тиганици, варена тиква, прясна пита, каша от пиле, грозде, диня








Материала подготви Дани Рангелова