- Г-н Драганов, като че ли се оправдаха оптимистичните прогнози от преди няколко месеца за успешен летен сезон? Някои дори го определиха като най-добрият за последните 10 години. Какво сочат данните ви?

- Можем да кажем, че успехът на този туристически сезон ще се повтори и през следващите няколко години. Разбира се, ако не се случи нещо непредвидено. Статистиката показва, че прогнозите наистина се реализираха. Засега ръстът в сравнение с 2015 година е в порядъка на 15-20%. Ако направим съпоставка с 2013 г. и 2014 г., в които имаше много силни туристически сезони, ще видим, че сегашните данни са съпоставими с тогавашните. Според мен оттук насетне ще се движим в този порядък, едва ли ще има някакъв значителен ръст през следващите години. Общият брой на почиващите през лятото у нас ще бъде малко над 10 милиона. От тях около 4,5 милиона ще са чуждестранните туристи. Според наблюденията ни в някои от месеците тази година има ръст с около 3% в сравнение с 2013 г. и 2014 г., а в други сме на същото ниво от тогава. Факт е, че 2016 г. е най-силната от 90-та година насам, тъй като тази година за първи път ще надхвърлим броя на чуждестранните посетители.

- На кой пазар има най-голям ръст?

- Най-големият ръст е на немския пазар. Туристите от Германия надхвърлят 750 000. Така че немският турист е №1 за родния пазар. Руснаците тази година ще достигнат 650 000. При тях престоят е около 10,2-10,5 дни. В същото време обаче знаете, че много руснаци имат втори дом у нас и остават в страната ни повече от 50 дни. След това се нареждат почиващите от съседните Румъния, Гърция, Македония и Сърбия. Те обаче са с по-къс престой. След това са английските туристи, които са около 10 000 годишно, но са с най-дълъг престой- 11,5 дни. Скандинавските туристи също достигат такива параметри. Почиващите от Полша, Чехия, Унгария и Словакия също са около 10 000. Те обаче ползват по-ниско бюджетна база по южното ни черноморие.

- Преди няколко дни бе изтъкнато, че има голям ръст на полските туристи, така ли е?

• - Тук наистина има най-голям ръст, но при предварителните записвания, тъй като от Полша, Словакия и Словения са около 60%. При тези туристи има и най-голяма повторяемост на пътуванията, защото идват ежегодно у нас.

- На какво отдавате обаче всичко това? Само геополитическата обстановка и отменените резервации за Турция ли са причина за успешния летен туристически сезон?

• - Ако проследим развитието на българския туризъм от 90-та година насам, ще видим, че наистина геополитиката оказва своето влияние. Например поради тази причина се отчита спад на някои пазари. Трябва да подчертаем, че бумът този сезон наистина се дължи на отлива от Турция и Тунис. Над 15 милиона души няма да посетят Турция това лято. С 10 милиона души пък е спадът на туристите във Франция. Така че геополитиката влияе върху предпочитанието на дестинациите. Много хора се преориентираха и затова интересът към Испания, Кипър, Гърция и България сега е толкова голям.

- Имате ли данни колко българи са отменили резервации за почивка в Турция?

- Около 30%. В Турция обикновено почиват малко над 1 милион българи. Събитията там наистина повлияха негативно, независимо че ние имаме много силни икономически връзки с тази страна, а много сънародници имат роднини и приятели там.

- Какви са все пак прогнозите ви за края на сезона?

- Сезонът засега протича много спокойно по цялото българско Черноморие. Има и голям интерес към малките населени места. Това стана традиция през последните няколко години заради европейските проекти, свързани с развитието на селския туризъм. Благодарение на тях се възстановиха много крепости и исторически обекти. Над 200 фестивала, свързани с екстремен и кулинарен туризъм, със съвременни изкуства, които се провеждат в някои градове на страната, също привличат много туристи. Тази година очакваме и по-големи приходи не само заради големия брой почиващи, но и заради активната намеса на НАП, особено по Черноморието.

- През септември предстоят два дълги уикенда от по четири почивни дни. Къде ще ги прекара българинът, имате ли вече данни?

- Общо взето дългите уикенди през последните години показват, че българите пътуват много интензивно. Данните сочат, че тогава се реализират около 500 000 пътувания. Около 80 000-100 000 българи пътуват до съседни страни, най-вече в Гърция.

- Сега очаквате ли това да се случи отново?

- Да, ще се повтори ситуацията от предишни години. Ще имаме около 100 000, които ще отидат до Гърция, и около 380 000, които ще пътуват на различни места в България.

- А можем ли да кажем, че ще се възползват отново от черноморските ни курорти или по-скоро ще се ориентират към културен туризъм?

- Трябва да подчертаем, че през тези почивки повечето българи пътуват до близки и познати. Тези, които ще пътуват с цел туризъм обаче предпочитат каменни къщи за гости, храна, приготвена на бавен огън, красивата природа и места, свързани с традиции и обичаи.

- В началото на разговора ни казахте, че очаквате този ръст в туризма ни да се задържи и през следващите няколко години. Няма ли все пак опасност почиващите да се разочароват, научиха ли се хотелиерите ни да бъдат по-креативни?

- 2016 година е добър урок за всички, занимаващи се с туризъм, тъй като и през тази година имаме успели и неуспели хотелиери и ресторантьори. И преди слушахме оплакванията на някои. Туризмът е сложна професия и тя не е за аматьори. За съжаление обаче през последните години видяхме, че много случайни хора попаднаха в бранша. Но тази година показа, че който умее да прави туризъм, се радва на успешен сезон.

Визитка:

Румен Драганов работи в сферата на туризма повече от 30 години
Завършил е Техническия университет в София и УНСС
През годините е заемал различни длъжности в сферата на туризма – екскурзовод, туристически представител, офис директор в международната търговска организация “Балкантурист”, изпълнителен директор на капитала на холдинга Balkan Holidays international, президент на клоновете на Balkan Holidays в Лондон, Ню Йорк, Рим, Москва, Кайро и др.
Взема участие в работата на много неправителствени организации – Българската асоциация на туристическите агенции, Българската асоциация за екотуризъм
До 2006 г. е председател на Съвета по туризъм и член на Българския туристически борд