БСП изпълни своята отговорност, номинира кандидат с потенциал за победа

Генерал Румен Радев предизвиква Борисов, който изглежда е решил, че президентската битка не е негова

В България съвсем скоро ще има президентски избори. Социологическите проучвания сочат, че една голяма част от българите не харесват сегашния си държавен глава, не одобряват това, което прави и тона, с който говори. Търсят „нещо друго“. Демократичният ред предполага партиите да предложат на гражданите това „друго нещо“. Ако не го направят, недоволството в обществото ще се натрупва и опасно ще се консолидира извън познатите играчи на политическия терен. И един ден ще избухне в полза на някой абсолютно случаен, несистемен герой, изскочил изневиделица на сцената.

Който е опасен с това, че никой няма да знае какво може да очаква от него.

В този смисъл БСП изпълни своята част от отговорността пред обществото, като номинира кандидат за президент, който харесва на нейните избиратели и има потенциал да събере допълнителен вот и да се бори за победа. Това е ген. Румен Радев. Вчера Националният съвет на БСП с тайно гласуване реши той да бъде кандидат-президентът на партията.

Червените направиха първия ход по шахматната дъска на кандидат-президентската кампания, като излъчиха претендент. Основният им съперник в играта – ГЕРБ, отлично разбира това и не ги остави да доминират на полето. Затова на 17 август, вчера, управляващата партия също се опита да отбележи точка, като представи слогана на кампанията си — „Работим в интерес на гражданите“. Но засега тази точка изглежда някак мъничка и незначителна, защото си няма „лице“.

Премиерът Бойко Борисов изглежда наистина е решил, че кандидат-президентската битка не е негова. И не само това. Изглежда е решил, че няма да ѝ „дава лицето си“. Борисов не се яви и не озвучи слогана. Той можеше с един замах да премести журналистическото ято от плочките на „Позитано“ 20, където чакаше новини от червеното събитие, на плочките пред НДК, където е централата на ГЕРБ. Или някъде другаде, където сметне за добре. Правил го е много пъти. Но вчера не го направи. И това е показателно.

Борисов остави червения пленум да доминира политическите новини. Защо го направи тепърва ще разберем.

Пленумът на БСП има значение за държавата и всичките й граждани с едно единствено нещо – това, че излъчи кандидат-президент и с начина, по който го направи. За средния гражданин нямат никакво значение схоластичните спорове дали кандидатът е достатъчно ляв и дали е чел устава на БСП. Вече няма значение и доколко е разпознаваем. Благодарение на въпросните спорове – кой го е издигнал, от кой ръкав го е извадил, той стана разпознаваем. А съвсем пък нямат значение за широката публика огорченията на тези, които са виждали в тази кампания последната си възможност да се изявят и в ролята на кандидат-президенти. Имената им също нямат значение за драгия зрител, който видя, че БСП си е същата. Нито е клекнала на Путин, нито се е разцепила. Има един признак, по който личи дали наш политик се моли на чуждоземен бог. Когато повтаря като папагал неща, които чуждоземното божество глаголи.

На „Позитано“ 20 се видя, че партията е консолидирана и единна, но не по тоталитарния начин, когато всички маршируват в общ строй в една посока, но с празен поглед. А с живец. За ген. Румен Радев гласуваха около 70% от членовете на Националния съвет. В БСПвинаги е имало различно мнение от линията на ръководството, което обикновено се радва на 30 на сто подкрепа. И вчера бе така.

За да добие национално значение един кандидат-президент той трябва да надскочи рамките на вътрешно-партийния интерес на партията, която го е излъчила. Но в същото време, за да стане това, той трябва максимално да заинтересува симпатизантите на партията, която го е излъчила. Изглежда, че с ген. Румен Радев социалистите успяха. Редовият социалист може да види не само своя кандидат в негово лице, но по някакъв начин и себе си.

Защо?

За миг да си представим, че никой на „Позитано“ 20 не е задал на Радев нито един въпрос за лявото, за Русия, за предизвикателствата, които мигрантската криза поставя пред Европа. Това щеше ли да е БСП? Като прочете за такъв пленум редовият симпатизант на партията и редовият гражданин въобще щеше ли да припознае в тази картина партията, която познава от години? Едва ли.

Ако това не е било така, ако в продължение на няколко часа никой не е повдигнал нито един подобен въпрос, ето това би било признак за сериозни проблеми в партията. БСП е идейна партия, а не клуб по интереси, нито клуб на младите и не толкова млади кариеристи. Затова има значение (за държавата като цяло) и кой е загубил състезанието, спечелено от ген. Радев. Както има значение фактът, че въобще има загубили.

Това означава, че състезанието не е било предрешено. Както каза един от номинираните — Таско Ерменков — „БСП е единствената партия, която може да излъчи толкова кандидати, докато другите ги търсят с фенер през деня, както Диоген е търсил човека“. Така Таско Ерменков постави истинския въпрос – къде са кандидатите на другите партии? В БСП имаше състезание, всички го видяха, къде е състезанието на конкурентите? Въпросът е истинският от гледна точка на това как изглежда България отстрани – като демократична и правова европейска държава или като нещо друго.

Защото каква е една партия се вижда най-добре като бъде сравнена с другите на терена. Като се види цялата картина, а не отделни детайли от нея.

Защото, да, БСП – с нейните многочасови пленуми, сложни и дълги процедури по издигане на кандидати (не само в този случай, а въобще) изглежда тромаво и старомодно на фона на „стегнатия“ ГЕРБ. Там като му дойде времето — джас – прас, за има — няма един академичен час време всичко става ясно – кой къде е („всички сме си на мястото“, каза Борисов след местните избори). В подобна картина единствено демокрацията я няма, но на публиката, залисана в своите си всекидневни дела, това някак убягва. И това прави протяжните процедури на БСП ценни – ако не друго, те припомнят на гражданите как изглежда демокрацията.

В кандидатурата на ген. Радев може да се огледа цяло едно поколение, поколението на родените през 60-те години, което прегърна и отстоя демокрацията. Хората, които повярваха в шанса, който им даде смяната на системата и затова останаха да правят кариера в България. Хората, които не са родени на жълтите павета със сребърна лъжичка в устата и чийто професионален успех е лично тяхно завоевание. Ген. Радев, роденият в Димитровград златен медалист от математическата гимназия в Хасково, е точно такъв човек. И това го прави не просто кандидат, с който БСП и нейното ръководство успешно да отбие номера, а сериозен претендент за първото място в президентската надпревара.

БСП излетя. Как ще се приземи и дали ще чуе аплодисменти, когато излезе от пилотската кабина предстои да видим. Както предстои да видим и в каква компания ще се рее в небето на предизборната кампания. Наистина на ход е ГЕРБ.

Красина Кръстева

От сайта „Епицентър”

(заглавието е на ЗЕМЯ)

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител