Държава на концесия

България всъщност е завладяна държава през поръчването на закони, създаващи предимства в полза на определени компании. Такова мнение изрази пред Mediapool председателят на антикорупционното звено БОРКОР Елеонора Николова в отговор на въпрос за корупционните фактори при концесиите. Събраните от Mediapool данни и експертни анализи потвърждават, че политиката на държавата в тази сфера от безспорен обществен интерес си остава доста спорна, независимо от натрупания опит. Когато стане дума за концесии, хората обикновено ги асоциират със скандали, провокирани регулярно от националистическите партии, чиито искания неизменно се свеждат до това чужденците да бъдат изгонени, а обектите – национализирани. Тук логиката е проста – едва ли не по дефиниция някой несправедливо се обогатява от националните природни ресурси, така че по-добре да краде държавата (или български фирми), вместо чужди. Такъв подход, разбира се, не решава нищо. Проверката на Mediapool показа, че хаосът около концесиите продължава въпреки опитите от 2011 г. насам да се въведе по-сериозен ред при предоставянето на публична собственост на концесия, засилването на контрола върху приходите на концесионерите и събираемостта на дължимите от тях такси. На дъното обаче остават да загарят наследени през годините проблеми с неправилното разпределяне на ползите от обществените ресурси и риска от разработването им; сключени без конкурси и без икономически и финансови анализи концесионни договори; концесионери, които не си плащат годишните концесионни възнаграждения на държавата и пр.. Открояват се също така проблеми с все още слабия контрол върху оползотворяването на подземните богатства, върху декларираните от концесионерите приходи и отчисления за хазната, както и честите смени в органите, които отговарят за концесиите. Приходите в бюджета от концесии са едва 0.3% Приходите от концесии се равняват на нищожните 0.2% – 0.3% от бюджета на държавата годишно. През последните осем години в държавния бюджет са влезли общо едва 601 млн. лв. от концесионни такси, платени от частници за ползвани от тях находища на подземни богатства, летища, пристанища и друга инфраструктура, морски плажове, минерални извори, защитените територии от парк "Пирин" за ски-зоната "Банско" и др., сочи справка за периода 2008-2015 г. на Министерството на финансите, предоставена на Mediapool. В тази сума обаче не влизат направените отчисления за бюджетите на общините, в чиито територии се намират находища, извори и плажове. Съгласно законите за подземните богатства, за Черноморското крайбрежие и за водите, общините от 2011 г. получават 50 процента от концесионните такси от находища (преди това са били 30%), от 2013 г. също толкова са отчисленията за плажовете, а 30 процента - за минералните извори. За разглеждания осемгодищен период в общините са постъпили над 170 млн. лв. от концесии. Опитите на Mediapool да събере данни от отговорните за концесиите ведомства за по-стари периоди не дадоха особен резултат. Това само по себе си е показателно за липсата на координация в системата на държавната администрация и "изпаднала" информация по трасетата на прехвърлянията на част от концесиите от ведомство на ведомство през годините. Според предоставените от Министерството на енергетиката данни за периода от 2005 г. до 2015 г. (включително) приходите от концесионни такси от енергийни, метални, неметални и строителни подземни богатства са общо 653.687 млн. лв. с ДДС. Най-големи и почти равни дялове в тях имат енергийните и строителните ресурси. Справката на Министерството на транспорта за приходите от отдадени пристанища, летища и жп гари от влизането в сила на първия концесионен договор в отрасъла през 2006 г. до средата на 2016 г. сочи, че постъпленията са близо 229.845 млн. лева. При тези обекти няма отчисления за общините, на чиято територия се намира даденият на концесия обект. От минерални извори концесионните приходи от 2000 г. до 2015 г., включително, възлизат на близо 31 млн. лв, по данни на Министерството на околната среда и водите. През годините постъпленията устойчиво растат, при това от вече по-малко договори - от 856 хил. лв. по 24 контракта през 2000 г. до 2.56 млн. лв. по 15 договора през миналата година. Отделно в ековедомството постъпват и възнагражденията за ползването на площи от Националния парк "Пирин" за нуждите на ски зоната "Банско". В първите години концесионерът "Юлен" е освободен от такси, но от 2005 г. до 2015 г. (включително) е платил 2.31 млн. лв. За ползването на черноморските плажове, които в началото на годината излязоха от ресора на регионалното министерство и минаха към министерството на туризма, двете ведомства не успяха да предоставят информация. Първото с мотива, че е предало пълната документация, а второто – че още не е обработена информацията от получените през март договори и в момента повечето експерти са на проверки по пясъчните ивици. Първите концесии - най-проблемни Реално една от първите концесии след промените у нас е тази за златната мина "Челопеч". Следващата по давност и не по-малко коментирана от златната концесия е тази за ски зоната "Банско" – от 2001 г. И двете са сключени в условия на неразвито законодателство, без необходимия опит от страна на държавната администрация, без конкурси и икономически анализи, без адекватни оценки на ресурсите им, сочи анализ на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност, по-популярен като БОРКОР. Документът, който освен това констатира слаб контрол върху концесионерите, неправомерно разпределяне на ползите и рисковете от концесиите и необходимостта на пълно преразглеждане на договорите и на плащаните на държавата такси за ползване на публичните ресурси, е изготвен още през април 2014 г. Няма никакви индикации някой да се е съобразил с него, въпреки че пет пъти е изпращан на отговорните за концесиите ведомства. Бизнесът заинтересован от доклада на БОРКОР – за да открие "вратичките" "Парадоксалното е, че този доклад се оказва по-четен от бизнеса, с цел да се възползва от слабостите на законодателството и концесионната практика у нас, за да извлече по-големи ползи за себе си, отколкото от държавната администрация, за да подобри работата си", коментира председателят на БОРКОР Елеонора Николова пред Mediapool. По думите й едва при изготвянето на новия закон за концесиите, чието окончателно одобрение предстои в парламента, от Министерския съвет са поканили техни експерти в групата по разработването на новите текстове. Според данни, изнесени от енергийния министър Теменужка Петкова през 2015 г., по златната концесия от 1999 г. до 2014 г. са постъпили 69.8 млн. лв. Това, според договора, би трябвало да е 1.5 на сто от стойността на добитите в рудата мед, сребро и злато по цени на Лондонската метална борса. При правенето на сравнения между ползите за държавната хазна и печалбата на концесионера – канадската "Дънди Прешъс Металс", обаче трябва да се вземат предвид разходите му за добив и преработка, за заплати, които средно в предприятието са около 1100 лв., данъци и осигуровки, както и социалните инвестиции в региона, които е длъжен да прави по силата на контракта. Добив на доверие Според Елеонора Николова проблемът със златната концесия не е само в методологията за определяне на концесионното възнаграждение, а и в това, че не се оказва адекватен контрол върху състава на добиваните количества руда, а се приемат на доверие дадените от "Дънди" данни. Договорът предвижда експерти на Министерството на енергетиката четири пъти в месеца да присъстват при вземането на проби от добива, но от БОРКОР са установили, че това не се прави. Освен това държавата доброволно се е отказала да следи дали концесионерът не преработва от добиваната руда ценни метали, които не са вписани в договора. В доклада си от април 2014 г. то посочва, че извършен през 2005 г. анализ на компанията "Евро проконсулт“ ЕООД препоръчва изследвания за извличане от добиваната руда на елементите Ge (германий), Ga (галий), Te (телур), Se (Селен) и др., което би подобрило икономическата ефективност на концесията и съответно постъпленията от концесионни такси. Дали се извършва преработка на тези елементи държавата не знае, но реално концесионерът има по подразбиране картбланш да ги добива, като в същото време не дължи отчисления на държавата, защото те по никакъв начин не присъстват в концесионния договор. Според БОРКОР държавата е постъпила безотговорно като не е направила изследвания за всички видове елементи, които се съдържат в златно- медните пиритни руди, преди да подпише концесията. Безконтролната ски концесия Извън установените още през 2011 г. ползвани в повече площи от парк "Пирин", заради разминаване и различни интерпретации на записаните в договора терени, дадената на "Юлен" концесия се оказва безконтролна в предишни години, твърди звеното за борба с корупцията. Според неговия анализ екоминистерството не е проверило за плащането на еднократното концесионно възнаграждение от фирмата и то не е осъществено. "Юлен" обаче отрича да има неплатени концесионни такси и дори води съдебен спор с МОСВ за 180 хил. лв. Министерството претендира, че тази сума трябва да постъпи като отчислени 5 на сто от годишното концесионно възнаграждение, предназначени за някогашния Национален фонд за опазване на околната среда. Според ски концесионера тази сума е част от общата концесионна такса. Липсата на контрол от страна на МОСВ по изчисляването и внасянето на годишното концесионно възнаграждение от концесионера и неприложимият и противоречив характер на разпоредбите на договора, предпоставят разликата между размера на дължимото и платено концесионно възнаграждение през годините 2006 г. до 2010 г., твърдят от БОРКОР. Според органа не е извършен контрол от държавата при сключването на застраховките в случай на пожар и те са в полза на концесионера, а не на екоминистерството, което е собственик на защитените територии и каквито са изискванията на Закона за концесиите. До 2011 г. не се контролира дали "Юлен” АД внася и поддържа паричните гаранции по договора, както и дали плаща в срок концесионното възнаграждение и средствата за финансиране на защитените територии съгласно Закона за защитените територии. Концесионери на плажа Към момента има концесионни договори за 55 плажа, а 65 са отдадени под наем, според данните на Министерството на туризма. Сега то усилено подготвя още плажове за концесия по новата наредба и разработваната методика за определяне на концесионното възнаграждение. Общественото недоволство е най-вече заради високите цени на чадърите, шезлонгите и водните спортове, както и към все по-ограниченото пространство за безплатно плажуване. Всяко лято ресорните министри и техни подчинени неуморно проверяват плажовете, но това се оказва без особен резултат. Чист пример за проблема е случаят с концесията на плажа "Слънчев бряг-Север", чийто стопанин миналата година отнесе солидна глоба и бе заплашен с прекратяване на концесията, но му се размина. Преди дни обаче отново стана ясно, че той продължава с нарушенията и за пореден път е разположил повече от разрешените преместваеми обекти и е оставил по-малко свободно място за плажуващите. Неефективната система за санкции облагодетелства нарушителите Според БОРКОР сегашната система за налагане на санкции на концесионерите на плажовете не е ефективна по две основни причини. Едната е, че проверките са спорадични, а освен това минава много време до налагането на глобата, което грубо казано позволява на концесионера да си избие парите за наказанието, извършвайки нови нарушения. "Дефект" има и в системата за налагане на санкции. Неизрядните концесионери се санкционират за общо неизпълнени задължения от една цяла група, а не за всеки конкретен случай на нарушение, което прави глобите далеч по-ниски, отколкото би трябвало да са, посочва БОРКОР. Докладът препоръчва държавата да прекрати практиката за отдаване под наем на плажовете, защото се нарушава конкуренцията между двата вида стопани. 67 концесионери не плащат нищо за ползваните суровини Проблемът в България е, че при концесионирането става въпрос за скрита приватизация, отбелязва Елеонора Николова и дава пример с 67 случая на добив на подземни богатства по право – само защото са приватизирани активите на държавни дружества. От 2008 г. те не плащат нищо в бюджета, защото администрацията не може да уреди отношенията си с тях. До преди седем години тези дружества са плащали кариерна такса, която е била равна на минималното концесионно възнаграждение, но след законови промени е трябвало да сключат концесионни договори. Въпреки разписания срок за това и удължаването му, тези 67 фирми все още нямат концесионни договори и ползват даром находищата. Иначе от отговорите на министерствата се разбира, че с изключение на някои мини, концесионерите си плащат редовно. Ползвателите на минерални извори са напълно изрядни и са погасили всичко. Същото е и при концесионерите на летища, пристанища и жп гари с изключение на 32 хил. лв., които не е платил бившият концесионер на пристанищен терминал Русе-запад. За сумата Министерството на транспорта е внесло иск. Образувано е търговско дело в Русенския окръжен съд, но съдебното производство все още не е приключило. За плажовете не са предоставени данни за несъбрани вземания от концесии. Неплатени такси за 18 млн. лв. Най-много суми има да събира Министерството на енергетиката. Към 31 юли 2016 г. неплатените концесионни възнаграждения са за близо 18 млн. лв, от които 9.47 млн. лв. са дължими от енергийни компании, а малко над 8 млн. лв. - от строителни фирми. На този фон ведомството е завело съдебен иска само срещу "Мини Черно море" – Бургас за 2.056 млн. лв. От министерството обаче заявяват, че предстоят още дела за неплатени концесии. Без търг и конкурс се стопанисват около 400- 500 находища Без търг и конкурс се стопанисват около 400- 500 находища на подземни богатства в т.ч. и за експлоатация на природни ресурси, които имат важно значение за националната икономика, особено предприятията "Медет", "Челопеч", "Елаците", плажната ивица към националните туристически комплекси "Русалка”, "Елените”, "Дюните”, част от къмпингите в Южното Черноморие и др., посочва в доклада си БОРКОР. И макар вече да е изработен нов закон за концесиите, който чака окончателно одобрение от Народното събрание и се разчита да реши част от нормативните проблеми, за да започне държавата да печели повече от собствените си ресурси, нещата ще продължат да куцат, докато не се изготви нов закон за подземните богатства, смятат от звеното за борба с корупцията. За такъв закон се говори от години, но той още не е факт, независимо, че вече е приета стратегия за развитие на минната индустрия, която се чакаше именно за да се изработи новият закон за подземните богатства. Според директора на дирекция "Проекти, анализи и мерки" в БОРКОР Донка Аврамова задължително е да се извърши предоговаряне на условията и срока на концесиите, за да станат те по-гъвкави и да отчитат интереса както на концесионера, така и на концедента. "Израз на политическа воля ще е да се извърши проверка на обществено значимите концесии", смята тя. НС да има думата за национално значими концесии По думите й трябва да се преоценят и полезните изкопаеми според тяхната значимост за националната икономика. Така находищата с ценни редки метали, нефтените и газовите, както и минните отпадъци ще получат по-висока защита при тяхното проучване и използване. Въвеждане на национални стойностни прагове за видовете концесии ще доведе до гъвкавост при регламентиране на режима, а това от своя страна ще позволи достъп на повече фирми, смятат от центъра за превенция на корупцията. Друга препоръка е да се предвиди възможността крайната дума за концесии от национално значение да има Народното събрание, както сега новият закон предвижда да се одобряват концесиите за повече от 50 години. Елеонора Николова допълва, че трябва да се направи финансов и икономически анализ на находищата, на чиято база да се определят концесионните такси. Освен това държавата трябва да стане по-прецизна при юридическото оформяне на контрактите, защото например методиката за дължимите от "Юлен" такси за ползване на защитени територии от националния парк "Пирин" е приложение към договора, което прави промяната й трудна. В началото допуснатите пропуски са били поради незнание и недостатъчен на опит в държавната администрация, както и липса на подходящо законодателство. Местеното на концесиите от министерство на министерство не създава административен капацитет и опит, лошото е, че и в момента продължава отстраняването на експерти с опит от ведомствата, които отговарят за концесиите, коментират от БОРКОР. Завладяване през нормативната база Честа практика е било фирми да получават вътрешна информация от националния геофонд за находища, които после наготово са обявявани от псевдопроучващите ги за търговски открития, без да са влагани необходимите средства. Така те без усилия получават директно концесия за добив, посочват от БОРКОР старите слабости на концесиите, които обаче и до днес опорочават тази световна практика на публично-частното партньорство. Не може да се оцени корупционният елемент и рискът от подкупи при концесионирането, посочва Николова. По думите й най-сериозен обаче е той през нормативната уредба, която директно се поръчва за обслужване на бизнес интереси.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/darzhava-na-kontsesiya-news253415.html

Свързани новини: