Друга несправедливост на подобна класация е неотчитането на броя на по-задните места, примерно 4-то, 5-о и 6-о, а защо не и до 10-о включително? Наистина, на последната олимпиада в Рио ние заслужено се гордеем със седмото място в многобоя по художествена гимнастика на Невяна Владинова, както и с осмото място в спринта на 200 метра на Ивет Лалова. Но тези иначе отлични олимпийски постижения нямат принос към класирането на България, когато това класиране се прави само по медали. Така принос имат само среброто на Мирела Демирева (висок скок), бронзът на Елица Янкова (борба) и бронзът на ансамбъла ни по художествена гимнастика.

Изброените по-горе недостатъци на класирането по медали

са известни отдавна и са правени опити те да се отстранят, като се промени методиката на оценка на олимпийските постижения. Сред по-известните предложения за промени са различните точкови системи. При най-простата отново се отчитат само медалите, като за златен медал се дават 3 точки, за сребърен 2 точки и за бронзов 1 точка. При тази схема 2 златни, или 3 сребърни, или 6 бронзови медала дават един и същи принос в класирането, а именно 6 точки.

При една по-усложнена схема се отчитат местата от първо до шесто, като за златен медал се дават 9 точки, за сребърен 6 точки, за бронзов 4 точки и съответно 3, 2 и 1 точки за 4-то, 5-о и 6-о място. Използва се също системата 7, 5, 4, 3, 2 и 1 точки за местата от първо до шесто съответно. За опростяване на сметките по-долу ще се спрем само на първата схема, а именно 3, 2 и 1 точки за първо, второ и трето място.

Някои спортни анализатори правилно отбелязват, че дори и точковите системи не отчитат относителната (спрямо населението) спортна сила на държавите. Как например да класираме две държави А и Б, когато примерно държавата А има два пъти повече точки от държавата Б, но същевременно населението на А също е два пъти по-голямо от това на Б? Класирането само по точки е абсолютно и то поставя А пред Б. Ако обаче отчетем и населението, то двете държави трябва да се класират на едно и също място.

Тази идея може веднага да бъде проверена

На завършилите летни олимпийски игри 2016 в Рио Китай е трети по медали с 26 златни, 18 сребърни и 26 бронзови медала. В доста слабото си представяне пък България е на 65-о място с нула златни, 1 сребърен и 2 бронзови медала. Ако пресметнем точките по предложената схема, Китай получава 26 х 3 + 18 х 2 + 26 = 140 точки, а България има 0 х 3 + 1 Х 2 + 2 Х 1 = 4 точки. И по медали, и по точки Китай води убедително пред България. Но това е абсолютно класиране, което не отчита факта, че Китай е огромна държава, а България е една средна европейска страна. Нека сега се опитаме да поправим тази несправедлива класация.

Според статистически оценки в момента населението

на Китай е над 1370 милиона, а населението на България е едва 7,17 милиона. Ще въведем относителна оценка (ОО) на спортната мощ на всяка държава, като разделим броя на точките от олимпийските й медали на броя на нейното население в милиони. Веднага се пресмята, че за Китай ОО = 0,10, докато за България имаме ОО = 0,56. Виждаме, че дори в едно от най-слабите си представяния на летни олимпийски игри в историята, България показва над 5 пъти по-голяма относителна спортна мощ от такъв спортен колос като Китай. Звучи абсурдно, но ще повторим: България се оказа относително 5 пъти по-мощна от Китай на игрите в Рио!

Тук обаче с право може да се възрази, че Китай е специален случай: твърде голяма по население и много нееднородно развита държава. Затова нека си направим труда да пресметнем ОО на първите десет (според класирането по медали) държави на последната олимпиада. Получаваме следната таблица, в която последната колона съдържа относителните оценки, като в скоби е дадено класирането именно според тези оценки.

Какво показва тази таблица? Според нея Австралия излиза начело в относителната класация сред първата десетка, Англия е втора, а Франция – трета, следвана отблизо от Германия. На пето и шесто място се оказват Италия и Южна Корея. Големите съперници САЩ и Русия разделят 7-8 място, Япония се оказва 9-а, а Китай е на 10-о място. В действителност обаче, по относителна олимпийска мощ Китай е доста по-назад.

Но това е само относителното класиране в първата десетка по медали. А кой все пак е на първо място по ОО от всички държави? Ясно е, че съответната държава трябва да има доста медали и малко население. Оказва се, че класираната на 16-о място по медали Ямайка има 6 златни, 3 сребърни и 2 бронзови медала и общо 26 точки, но набира внушителната ОО от 9,53 благодарение на относително малкото си население от 2,73 милиона. Така според критерия относителна спортна мощ победител на игрите в Рио през 2016 година е Ямайка главно благодарение на нейните феноменални спринтьори.

Що се отнася до България, освен че бие Китай с много

тя е и съвсем малко по-назад (само с една стотна) от Япония. Ако на някого му се струва странно, нека погледне на нещата така. Китай има 35 пъти повече точки от България, но пък населението му е 190 пъти по-голямо. Нашият относителен резултат 0,56 се оказва и доста близък до резултата 0,78 на великите спортни сили САЩ и Русия. Разбира се, според класирането по ОО България изпреварва и още много други държави и се изкачва над неособено престижното си 65-о място по медали.

Това, от една страна, е успокояващо, а от друга – не може да скрие факта, че през последните години България се срива в класирането по медали. За любителите на статистиката ще припомним класирането по медали на страната ни през последните 40 години. При това за бойкотираните олимпиади през 1980-а в Москва и през 1984-та в Лос Анджелис в таблицата няма данни – в първата олимпиада България имаше много по-малко сериозни съперници от обикновеното, а във втората не взе участие.

Таблицата на българската олимпийска история навява едни не съвсем весели мисли. Особено показателно е сравнението между олимпиадите в Сеул през 1988 година и в Лондон през 2012 година. Между двете олимпиади златните ни медали са паднали от 10 на 0, сребърните – от 12 на 1 и бронзовите – от 13 на 1. И освен това, през 1988 година в Сеул се състезават два германски отбора: на ГДР и ГФР. Ако обединим техните резултати, Германия излиза на второ място, а България става шеста! И тук възниква естественият въпрос: а какво би било класирането според относителните оценки на тази, най-добра за България, олимпиада? Отговорът е над очакванията и на най-големите оптимисти. По относителни данни, през 1988 година България е първа олимпийска сила, при това със зашеметяваща преднина пред втората държава, която се оказва... Унгария. Този резултат заслужава собствена таблица.

Вижда се, че тогава сме били над втората сила Унгария с 55%, и над отбора на обединена Германия с над 105%. И сме били почти 8 пъти по-добри от победоносния тогава Съветски съюз и 9 пъти по-добри от САЩ! Китай пък сме го отнесли с фантастичните 186 пъти, вместо сегашните само 5. Не е за вярване, но е факт. Или, по-точно, беше факт. Тогава, през 1988 година, никой не смееше да тълкува така олимпийските класации. За да не се обидят съветските другари, вероятно. Сега можем да тълкуваме както искаме всякакви резултати. Само дето те, днешните наши резултати, са доста по-скромни.

Описаните резултати показват, че на последните четири олимпиади България регистрира значителен спортен регрес, като особено отчетлив е той на последните две: Лондон 2012 и Рио 2016. Затова е добре спортните ръководители на страната ни да си направят съответните изводи. А още по-добре е държавата да си извади главата от... пясъка и да вземе мерки.