- Проф. Ботев, на какво точно се дължи опостушителното земетресение в Италия, характерно ли е за този район? Кметът на Аматриче заяви, че реално градът не съществува.

- Всъщност сеизмичната активност там не е изненада, напротив. През 2009 г. беше тотално разрушен Акуила, който е само на 40 км южно от Аматриче. Тогава загинаха над 300 души. На 40 км северно пък от Аматриче в друг град през 1997 година имаше земетресение с 6,1. Сегашният трус е от 6,2. Така че през последните 20 години в този район има две силни земетресения. До момента имаме и над 100 последващи труса, от които поне 60 от тях са с магнитуд над 3 и със сигурност са усетени. За съжаление, както при Акуила, така и при Аматриче имаме отново повърхностни земетресения с разкъсвания на по-малко от 10 км дълбочина. Магнитуд 6 не е от най-силните земетресения за Италия. В северната и южната част там се регистрират трусове с магнитуд близо 8. При тях говорим за близо 1000 пъти по-голяма енергия. Най-неприятното за този район е наличието на множество сгради - паметници на културата, които се използват за туристически цели. Особено сега през август там е пълно с туристи. Така че има много щети. Става дума за стари сгради, на няколкостотин години, които бяха напълно разрушени след втория трус. Засега доколкото знам, жертвите вече са близо 300, а най-вероятно над 10 000 сгради са рухнали. Така че за този район подобен трус не е нещо необичайно. Но както казах, само преди около 17 години са станали две идентични земетресения. В случая можем да направим асоциация с Перник и Радомир от гледна точка на разстоянието.

- Отново повдигнахте въпроса за сградите. И тук ли качеството е от първостепенно значение?

- Основният проблем е липсата на устойчивост на старото строителство. И понеже тези стари сгради се използват най вече с туристическа цел, те са красиви и удобни за живеене, няма как хората да не ги запазят. В България за съжаление нещата не стоят точно така. Сградите ни, които са на по 200 години, отдавна са неизползваеми. Селата пък се обезлюдиха, в градовете отдавна се строи многоетажно, сравнително по-модерно, железобетонно. И колкото и да некачествено, все пак има елементи на сеизмична устойчивост. В по-ново време пък и контролът се засили и след влизането ни в Европейския съюз нашето законодателство е хармонизирано с другите страни от общността. Институциите ни са заинтересовани изискванията да се спазват.

- Неизбежно възниква въпросът дали може да търсим някаква връзка и има ли опасност за страната ни от разместване на пластове?

- Мога директно да ви отговоря, но нека използваме информацията за предишните трусове. Както казахме, преди няколко години на север и на юг в този район на Италия е имало силни земетресения. Сега се случва трето. Това наистина говори за някакво препредаване на напреженията. Но скоростта на това препредаване и преразпределяне на напреженията на земните пластове в съседни зони става в много широки времеви интервали. Необходими са години, за да се предаде една такава връзка и то на съседни сеизмични зони. А ние се намираме не на 50 или 550 км, а на 900 км от този район. Така че практически опасност за нашата страна няма. Теоретически е напълно невъзможно, защото подобни повърхностни земетресения не могат да имат такова далечно влияние. По-дълбоките земетресения могат да създадат някакво допълнително въздействие, но отново само на съседни зони. В рамките на десетилетия естествено се препредава някакво напрежение, но ние участваме в съвсем друг тип движения, които следим на повърхността и за които си мислим, че отговарят и дълбочинните недра. Предизвикани са от съвсем друг тип контакти между микроплочите в нашия регион, който основно наричаме Егейска сеизмична зона. Така че активните движения са на юг от нас и в този аспект, ако ще търсим някаква връзка, то тя може да се търси между нас и земетресенията в Северна Гърция например. Така че връзката с Централна Италия не може да бъде мигновена.

- Споменахте Северна Гърция, но ваши колеги непрекъснато алармират за активност във Вранча. Очаква ли се наистина ново, мощно земетресение там?

- Много резонен въпрос, защото много по-висока е честотата на силните земетресения във Вранча, отколкото в северноегейския район. През май 2014 година близо до остров Самотраки имаше земетресение с магнитуд 7. А трусовете с магнитуд 8 са близо 1000 пъти по-силни по енергия от сегашното земетресение в Италия. Но фактът, че се намираме във вътрешноконтинентална област по отношение на високосеизмичните части между отделните плочи като егейската и средиземноморската, говори, че при нас движенията са по-бавни. В исторически план е известно, че трусовете у нас са повърхностни.

- Все пак виждате ли някаква вероятност за земетресение във Вранча?

- Нека уточним, че хипотезата за Вранча е недоказуема, защото сеизмичният източник е на дълбочина около 100 км. Човечеството досега е достигнало до 30-38 км дълбочина чрез сондаж. Ако имахме точни методи, можехме да предвидим кога се очаква едно земетресение, а такива няма. Така че не мога да ви отговоря точно за Вранча. Може по общи методи на статистиката да изчислим, че средно на 40 години там има земетресение с магнитуд 7-7,5, както през 1977 година. Те се повтарят средно на 40 години.

- Значи можем да говорим за някаква цикличност?

- Да, има такава цикличност. Но не може с категоричност да се уточни кога може да се очаква нов трус там. В България разликата във времето е няколкостотин години между две земетресения с магнитуд 7. Онова катастрофално въздействие на земетресението от 1977 година във Вранча всъщност се дължи и на антропогенни причини. Тогава двата разрушени блока - жилищната кооперация и общежитие, бяха с променени приземни етажи. Това доведе до тяхното срутване.

- Можем ли да говорим все пак за някаква повишена сеизмична активност у нас, след като само преди няколко дни имаше трус край Благоевград?

- Нека споменем, че средногодишно на територията на нашата страна стават по 30-50 земетресения с магнитуд 3, които се усещат от хората. Те обаче са десетки хиляди пъти по-слаби от сегашния трус в Италия. Като добавим към това и нашите методи за наблюдение на отделните скорости на придвижване между отделните области, за да оценим натрупването на напрежението между тях, можем да кажем, че засега нямаме такива аномалии в поведението на съседни области или сеизмични зони. При нас последното най-силно земетресение беше с магнитуд 5,6 в Перник. В Северна Гърция достигат до 7, но те стават на 30-40 години. При нас за последните 200 години са ни известни шест такива земетресения. Преди това нямаме данни в исторически план. Повторяемостта на нашите земетресения с магнитуд 7 е на около 200-300 години. Късмет е, че са се случили наведнъж няколко в началото на миналия век. Всички са повърхностни. Ние имаме средно 900-1000 микротруса на година, но те не се усещат от хората. Нашите приповърхностни структури нямат онези свойства на плочовите характеристики на Южна Гърция например, където кората е много по-издръжлива на силни земетресения. При нас последното по-силно земетресение е било 1928 година. От тогава досега ние нямаме дори трус с магнитуд 6.

ВИЗИТКА:

През 1979 г. е завършил СУ „Св. Климент Охридски”, специалност „Физика”

Специализирал е в Москва

От самото начало на кариерата си работи в Геофизичния институт при БАН

Заместник-директор е в периода от 2002 до 2006 година