Мистериозната смърт на Борис III на 28 август 1943 година

Каква е печалната хронология на събитията от преди 73 години. 

Среща с Хитлер

Всичко започва с внезапното посещение при Хитлер във „Волфшанце" (Вълчата бърлога), щабът за командване на Източния фронт. Цар Борис III заминава на 14 август, повикан от фюрера, който е изпратил личния си самолет да го вземе. На 4 август 1943 г. Борис III се среща в София с посланика ни в Швейцария и бивш министър-председател Георги Кьосеиванов, с когото обсъждат възможностите България да последва Италия и да излезе от войната. В печата се появяват някои спекулации за заместването на Богдан Филов с Кьосеиванов и външнополитически завой. Вероятно в тази връзка на 9 август германският посланик Адолф Бекерле предава на царя покана за спешна среща с фюрера Адолф Хитлер. На 14 август Борис III заминава за главната квартира на Хитлер Волфшанце край Растенбург. Двамата провеждат две срещи на четири очи следобедът на същия ден и сутринта на 15 август. Хитлер настоява за окупирането от две български дивизии на част от италианската окупационна зона в Гърция и Албания, а Борис III се опитва да ограничи българското участие, позовавайки се на недостига на хора и въоръжение и на необходимостта от защита срещу евентуално нападение от югоизточна посока. Вечерта на 15 август той се връща в София.

Последни дни

На 17 август Борис III заминава за Чамкория (Боровец), а на 19 август изкачва връх Мусала. На следващия ден се среща с посланика ни в Берлин Славчо Загоров, а на 21 и 22 август заедно със семейството си прави обиколка из Рила до Соленото езеро и връх Соколец. Един от секретарите на царя - Станислав Балан - разказва, че Борис се е обезпокоил, когато видял дива коза на един от хълмовете в Рила. На следващия ден в пет часа той отишъл сам да търси козела, за да го убие. Борис III e бил много суеверен, увличал се е и по дъновизма.

На 23 август Борис III трябва да отиде до София, където има няколко насрочени срещи. Още по време на пътуването той получава болки в гърдите и при пристигането в града е прегледан от д-р Александров, но продължава работата си. Царят подозира, че страда от ангина пекторис (стенокардия или гръдна жаба). Дворцовите лекари го преглеждат, но не откриват нищо обезпокоително.
Тези болки биха могли да бъдат считани като предвестници на инфаркт. Следобед получава нов пристъп и отново е прегледан от д-р Александров и д-р Балабанов. След края на работния ден той колабира, според прегледалите го лекари в резултат на жлъчно заболяване. На другия ден от Германия е извикан професор д-р Рудолф Зайц, който е консултирал царя и по-рано и познава здравословното му състояние. Той диагностицира тежък инфаркт. През следващите няколко дни състоянието на царя е пазено в тайна, като дори съпругата му е уведомена едва на 25 август. Междувременно от Виена спешно са повикани неврологът д-р Де Кринис и токсикологът проф. д-р Ханс Епингер, както и българските лекари д-р Стоян Киркович, д-р Разсолков и доц. Цончев. Заключението на всички лекари е за инфаркт на миокарда вследствие от тромбоза на коронарен съд. На 26 август състоянието на Борис III рязко се влошава и новината за заболяването му е съобщена на печата. На 27 август той идва в съзнание, но през по-голямата част от времето остава под упойка. В 16:22 часа на 28 август 1943 г. Борис III умира. В смъртния акт като причина за смъртта са посочени „запушване на лявата сърдечна артерия (тромбоза), двустранна пневмония, оток на белите дробове и на мозъка“. След смъртта на Борис III неговото конституционно място заема регентството на малолетния Симеон II: чичо му княз Кирил Преславски, проф. д-р Богдан Филов и ген. Никола Михов. Промяна във външната политика на България след смъртта на Борис III не настъпва, както не се и сбъдват прогнозите на атлантическата преса за изпращането на български войски на Източния фронт.

Версии за смъртта

След смъртта на монарха, уважаван също така и на полето на дипломацията, изникват въпросите има ли някой заинтересован от смъртта му и по каква причина. Проф. д-р Ханс Епингер, токсиколог, признат специалист по отровите, участвал и при следсмъртния преглед на гръцкия министър-председател Метаксас, недвусмислено намеква по аналогия за възможния пръст на британските тайни служби. (Гръцкият министър-председател Метаксас умира няколко дни след пищен обяд, даден от англичаните в негова чест.) В телеграма от 29 август 1943 г. до германския министър на външните работи посланикът Бекерле предава разговора си с германските лекари: „Поставих въпрос на господата, тъй като постоянно е подозрението дали те считат за възможно, че отравяне може да е причина за болестта и смъртта. Тримата лекари веднага единодушно потвърдиха това въз основа на всеобщото отпадане.”
Царица Йоанна пише в спомените си: „Моето дълбоко убеждение е следното: Борис, моят съпруг, не умря от естествена смърт. Неговият край по един или друг начин бе престъпно предизвикан”.

В полицейските архиви е запазен обстоен 9-страничен доклад с гриф „лично-поверителен” с дата 6 септември 1943 г., тоест само ден след погребението. В него са отбелязани важни моменти:
• Царят е прекарал една сравнително спокойна седмица сред семейството, в която преобладавали разходки из планината, като получил само 2-3 служебни доклада без „сензационен и възбудителен характер” и не предизвикващи никакви „душевни вълнения”.
• „Н. Величество е бил абсолютно здрав до деня на първата криза – 23 август т.г., т.е. внезапното запушване на никога досега боледувалата аорта не е причинено от нейното износване или това на други сърдечни органи, а е било предизвикано от изкуствен начин, т.е. от ОТРОВА”.
• Отбелязани са и съмненията, изразени от немските лекари относно причините за смъртта, настъпила с неестествена бързина.
• Авторът на доклада свидетелства, че „Н.В. Царят посиня още на третия ден след смъртта”, което е един от белезите за отравяне.
• Разсъждавайки за положението на война между България и Англия, авторът стига до предположението, че „ако наистина е отровен, той е жертва на англичаните”. След като научава за смъртта на Борис III, Хитлер разбива ваза в пода и изкрещява: „И това ли трябваше да ми се случи!” Неговото становище е, че Борис III е отровен от италианската принцеса Мафалда, сестрата на царицата Йоанна Савойска. Малко по-късно в една своя реч Чърчил заявява: Каквото сполетя цар Борис, ще сполети също и други, които са на страната на Германия!

Погребението на цар Борис III

Тялото на последния действащ български цар е изложено в продължение на няколко дни за поклонение в катедралната църква "Александър Невски", където по сведения на Държавна сигурност са преминали около 369 хиляди души.

Сред официалните лица, присъствали на погребението, са личният представител на Хитлер адмирал Ерих Редер и представителят на германската армия генерал-фелдмаршал Вилхелм Кайтел.

Той е погребан по негово желание в Рилския манастир, там където се съхраняват мощите на светеца покровител на България - Иван Рилски. 

Погребението е извършено при сдържан церемониал от българската армия и от правителството.

Хипотези вместо коментар

Една от хипотезите за смъртта на Борис III e, че той е вдишал бавнореагиращ отровен газ с кислородната си маска в самолета. Тази версия се отхвърля категорично от д-р Рудолф Зайц, защото е невъзможно вдишаната отрова да се задейства чак две седмици по-късно.

Според друга версия отровата е поднесена на царя в ястие по време на обяда с Хитлер. Достатъчно е било да се намаже отровата на чашата или на чинията на Борис, а лекарят на Хитлер е имал опит с подобни субстанции. Още със съобщението за смъртта на монарха Радио Лондон заявява, че Борис III е отровен от нацистите. Версията се повтаря и от Москва. Но ако Хитлер наистина е искал да обезвреди Борис, защо просто не го е задържал при себе си?Версията за натравянето може да се докаже само с аутопсия. През 1943 г. германските лекари се опитват да получат разрешение да направят поне аутопсия на мозъка. Дават им, но само след балсамирането на трупа - процедура, която би направила безпредметна съдебно-медицинската експертиза.

Старанието на лекарите да установят причината за смъртта на Борис също говори против версията, че нацистите са отровили царя. Aко това беше така, германските власти биха се опитали да повлияят на медицинските лица.

А ако не са нацистите, тогава кой?

Убийствата на антикомунисти са често явление през 1943 г. в България. „Беше ли цар Борис също станал жертва на местен комунистически заговор?" - се пита Стефан Груев в книгата „Корона от тръни".

„Съветският съюз би имал полза от премахването на баща ми" - казва княгиня Мария-Луиза. „Само година по-късно те вече бяха в България, разбира се, с помощта на нашите комунисти, които веднага пристигнаха от Москва. Кой друг? Да не забравяме, че съветското посолство беше стена до стена с двореца".

Навигаторът-бомбардировач Дянко Марков, племенник на българския посланик в Италия по онова време, също счита, че зад смъртта на Борис стои намесата на съветското разузнаване - НКВД.

Руските исторически архиви от Втората световна война обаче остават недостъпни за изследователите. Не е изключено яснотата в енигмите относно смъртта на Борис да се съхранява именно в Москва. Историята се занимава с реални факти, а не с предположения от типа „Какво би станало ако...” Случаят с цар Борис ІІІ обаче допуска хипотези какво го очакваше, ако беше доживял окупацията на страната от Червената армия. Щяха ли комунистите да го съдят и застрелят като брат му принц Кирил или горчивата чаша щеше да го отмине?

Важен детайл в пъзела е, че Царство България е единствената страна член на Тристранния и на Антикоминтерновския пакт, която поддържа дипломатически отношения със Съветския съюз в хода на Втората световна война - до 5 септември 1944 г., когато СССР ѝ обявява война. Случайно ли е това?

През януари 1941 г. цар Борис и правителството на проф. Богдан Филов се съгласяват България да се присъедини към Тристранния пакт, като обаче ловко използват пакта Рибентроп-Молотов, за да получат одобрението на СССР за това. Сталин може ли в нещо да го упрекне?

Борис се е опънал на Хитлер и не му е дал евреите от страната. Дали обаче е можел да спаси и евреите от Беломорието или това е било свръх силите му?

България окупира земите, населени предимно с етнически българи(Западни покрайнини, Вардарска Македония и Беломорска Тракия), отнети й несправедливо през миналите две войни. Но отказва да навлезе в територии, които не й принадлежат исторически. При последната среща с Хитлер царят отказва да замести изтеглилите се две италиански дивизии и на тяхно място отиват германски. Щеше ли Сталин да му го признае?

73 години по-късно истината за смъртта на цар Борис III остава скрита, а хипотезите продължават да се роят.

24news.bg

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител