При развод родителските права да се упражняват и от двамата родители съвместно, предвижда една от промените в Семейния кодекс. Те бяха представени от министрите на правосъдието и на труда и социалната политика Екатерина Захариева и Зорница Русинова. Законопроектът е готов и предстои общественото му обсъждане.

Промените предвиждат, ако единият от родителите по време на бракоразводното дело поиска присъждането само на него на родителски права, съдът да прецени, а в останалите случаи и двамата да имат права върху детето. „Още в съдебното решение за развод ще се определя

режимът за пътуване

на детето в чужбина“, обяви Захариева. В момента, когато единият от родителите желае да пътува с детето зад граница, но другият не е съгласен, недоволният от тях сезира съда. Практиката показва, че тези дела, които се решават по общия исков ред, продължават дълго и стават безпредметни, тъй като исканото пътуване е пропуснато, докато съдът се произнесе. Сега този въпрос ще може да бъде решен още при определянето на родителските права и местоживеенето.

В същото време се затягат правилата за припознаване на дете, когато родителите нямат граждански брак. Това ще стане с разширяване на възможността за оспорване на припознаването, за да се ограничи заобикалянето на осиновяване, както и трафика и търговията с деца. Преди вписването на припознаването в 3-месечен срок се създава възможност то да се оспори и от дирекция „Социално подпомагане“, а в едногодишен срок от вписването то да може да бъде оспорено по съдебен ред не само от прокурора, но и от всяко лице, което има правен интерес. Тогава човекът, който претендира, че е баща на детето, трябва да докаже в съда, че е биологичен родител.

Промени се предвиждат и при отпадането на тайната на осиновяването. „По сега действащия закон тайната на осиновяването може да отпадне само със съдебно решение при „важни обстоятелства“, за които обаче няма дефиниция. Процедурата по разкриване на тайната на осиновяването вече преминава към междуведомствен съвет в МП, пред който ще се подават молбите“, обясни Захариева. В момента, за да узнаят кои са техните биологични родители, осиновените трябва да водят дела с години пред окръжния съд, допуснал осиновяването. А практиката сочи, че в повечето случаи съдът отказва да предостави информация дори когато мотив е здравословното състояние на осиновения или съмнение за кръвосмешение. Промените предвиждат тайната на осиновяването да отпадне, ако биологичните родители изразят писмено съгласие.

В тях е включено и задължение за

осиновителите да информират

осиновения за осиновяването на възможно най-ниска възраст.

Отпада възможността за разсиновяване, като се премахва текстът осиновени и осиновители да имат право да искат прекратяване на осиновяването поради тежко провинение от едната страна или при наличие на обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновителя и осиновения.

В сега действащия Семеен кодекс има установена минимална разлика от 15 години между осиновяващ и осиновител, но няма максимална, а предложението в новите текстове е тя да е 50 години. Изискването за максимална 50-годишна разлика между кандидат-осиновителя и детето няма да важи, когато съпруг осиновява рожденото дете на своя съпруг, когато осиновяването се извършва едновременно от двама съпрузи и само за единия от тях разликата е налице, при осиновяване от баба, дядо.

Учредява се също така настойничество, съответно попечителство на непридружени малолетни или непълнолетни чужденци, които са в България, с оглед увеличаващата се бежанска вълна през страната.

Предвиждат се и промени, чиято цел е подобряването, облекчаването и ускоряването на процедурата за националните осиновявания. Ще се създаде национален такъв. Всеки кандидат-осиновител ще подава едно заявление, с което ще има възможност да осинови дете от цялата страна, вместо да изпраща документи до сегашните 28 регионални съвета.

„През последните три-четири години благодарение на активната работа между държавата, местната власт и неправителствените организации са предотвратени над 10 хиляди случая на изоставяне на деца“, подчерта Русинова. Тя допълни, че министерството продължава да развива и приемната грижа, като към края на юни около 2400 деца са били настанени в приемни семейства.