ДМИТРИЙ ОРЛОВ: ВЪВ ВЪЗДУХА МИРИШЕ НА ТРЕТА СВЕТОВНА, 1 ЧАСТ

 Антируската риторика, звучаща от предизборния щаб на Клинтън, ехти от всички медии. Това е  новият маккартизъм — «червената заплаха».

 

 

Затова много хора вече мислят, че е близо Армагедона — широкомащабни ядрени удари с последваща ядрена зима и унищожаването на човешкия вид. Струва ми се, че и в САЩ на много хора им се иска да мислят така. Боже мили!

 

 

Американците биха искали така атомно да бомбардират Русия, че тя да цялата да бъде ликвидирана. Но не могат да направят това, защото Русия веднага ще отговори с ядрен удар. Затова пък американците могат да проектират тази същата своя страст да унищожат Русия. И доколкото им се налага да вярват, че те олицетворяват доброто, а Русия — злото, сценарият за Армагедона става все по-вероятен.

 

 

 

Но какъв светоглед предполага подобно откъсване от реалността?

 

 

Съществува само една нация в света, която нанася ядрени удари по други държави. Това са САЩ. Те безпричинно, само защото го могат, нанесоха атомен удар над Япония, която и без това бе готова да се предаде. Те се готвеха да нанесат ядрен удар по Русия в началото на «студената война», но не го направиха, защото по онова време нямаха достатъчно атомни бомби. Опитаха се да направят Русия беззащитна след ядрената атака, излизайки през 2002 година от Договора по ПРО. Но не им се получи и това начинание, поради наличието на новите руски системи за въоръжение.

 

 

 

Към тях, между другото, се отнасят и свръхзвуковите крилати ракити с далечен радиус на действие («Калибър»), и суборбиталните междуконтинентални ракети с разделящи се бойни глави, способни да правят маневри, приближавайки се към целта («Сармат»).

 

 

Всички тези нови видове въоръжение не е възможно да бъдат прихванати от никаква отбранителна техника.

 

 

В същото време Русия разработи свои собствени отбранителни възможности. Нейната най-нова система С-500 практически херметически закрива въздушно-космическото пространство над Русия, защото тя може да прихваща цели, летящи както близо до земята, така и в околоземна орбита.

 

 

В същото време САЩ хвърлиха фантастичен маса пари, натъпквайки джобовете на своя одиозен корумпиран отбранителен елит с различни версии на «Звездни войни», но не създадоха нищо нормално. Две установки Aegis Ashore в Европа няма да ги спасят от крилатите ракети «Калибър», пуснати от подводниците или от малки кораби в Тихия или Атлантическия океан близо до американските брегове. Тези установки няма да ги спасят и от междуконтиненталните ракети, който са в състояние да ги заобиколят.

 

 

THAAD, които сега се изпращат в Южна Корея, срещу което местните жители протестират, също няма да променят картината.

 

 

Да, на планетата съществува само една нация-агресор — и това не е Русия.

 

 

Въпреки опитите на американците да пренебрегнат логиката, че предстои взаимно гарантирано унищожение, тази логика действа. И преди, и сега.

 

 

Вероятността да се разменят ядрени удари е налице не в резултат на политиката на някого, а от вероятността това да се случи СЛУЧАЙНО.

 

 

 

В ядрената война няма стратегия, водеща към победа, затова няма причина да се пробваме да започнем подобна война. При никакви обстоятелства САЩ никога няма да имат шанса да диктуват условията си на Русия, заплашвайки я с ядрено унищожение.

 

 

 

Но ако ядрената война не влиза в плановете, какво да кажем за обикновената война?

 

 

САЩ дрънкат с оръжие, разполагайки войската си из целия свят, провеждайки ученията си в Прибалтика, точно до западните граници на Русия, разполагайки ПРО в Румъния, Полша и Южна Корея, подкрепяйки антируските украински нацисти….

 

 

Всичко това изгледа твърде провокативно, но може ли това да предизвика война?

 

 

А как ще изглежда подобна война?

 

 

Тук е мястото да видим как Русия обикновено отговаря на подобни предишни провокации. Това са факти, които са известни на всички. Можем да ги използваме, за да направим прогноза за бъдещите събития — за разлика от изявленията, базирани на измислици и гадания, които нямат нищо общо с действителността, т.е. с фактите.

 

 

 

Първо, Грузия.

 

 

По време на Летните Олимпийски игри в Пекин грузинските военни, въоръжение и обучени от САЩ и Израел, нахлуха в Южна Осетия. Тази област е част от Грузия само на думи, защото е населена с рускоговорящи, имащи руски паспорти хора. Грузинската войска обстреля столицата на региона Цхинвал, убивайки няколко руски миротворци и голяма част граждани. В отговор руските войски навлязоха в Грузия и за няколко часа ликвидираха възможността Грузия да води каквато и да е война. Те обявиха, че де-факто Южна Осетия вече не е част от Грузия, добавяйки към това още и Абхазия, другият спорен анклав. И се изненадаха. Агресивният грузински президент Саакашвили бе обявен за «политически труп» и оставен да се разлага там, където си беше. В края на краищата, той бе принуден да избяга от Грузия, където бе обявен за лице, криещо се от правосъдието. Не толкова отдавна държавният департамент на САЩ му даде нова работа — губернатор на Одеса в Украйна. А руско-грузинските отношения започнаха малко по малко да се оправят.

 

 

Второ, Крим.

 

По време на Зимните Олимпийски игри в Сочи (традиционно време на мир и примирие) се случи незаконното насилствено сваляне на избраното конституционно правителство на Украйна, след което последва разполагането там на избраната от САЩ марионетъчна администрация.

 

 

 

В отговор руското население в автономната област Крим проведе референдум. Над 95 % от тях гласуваха за отделянето от Украйна, за станат отново част от Русия. Апропо, към Русия те са били в продължение на векове. Руснаците после, опирайки се на войската, вече разположена в региона в съответствие с международното споразумение, съумяха да гарантират реализирането на референдума. Нямаше нито един изстрел по време на тази съвършено мирна проява на пряката демокрация.

 

 

 

Трето, отново Крим.

 

 

По време на Летните Олимпийски игри (в Рио де Жанейро) няколко украински шпиони нарушиха кримската граница и бяха задържани от руските ФБР, заедно с оръжието и взривните вещества, които си бяха приготвили. Част от нахлулите бяха убити по време на задържането им. Загинаха двама руснаци. Оцелелите украинци незабавно си признаха, че акцията е планирана и организирана с цел терористично нападение върху жп станцията и ферибота, съединяващ Крим с руската Голяма земя.

 

 

 

Ръководителят на групата призна, че за целта им е била обещана сумата от 140 хиляди долара.

 

 

 

 

Всички тях сега ги чакат койки в заградено помещение и три пъти ядене на ден — за сметка на руските власти.

 

 

 

Това ще бъде за тях късче от рая в сравнение с насилието, хаоса, нищетата и разорението, които са характерни за съвременна Украйна.

 

 

В отговор правителството на Киев изрази протест срещу «руската провокация» и приведе войската си в повишена бойна готовност, за да предотврати «руската агресия».

 

 

 

Вероятно следващата доставка на американска помощ за Украйна ще бъде хлорпромазин или някакво друго силнодействащо лекарство.

 

 

 

(Хлорпромазин или «Аминазин», — първият синтезиран невролептик, лекарство, оказващо парализиращо действие върху централната нервна система).

 

Превод: Петя Паликрушева

 

 

bgr.news-front.info

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/271605_%D0%94%D0%9C%D0%98%D0%A2%D0%A0%D0%98%D0%99+%D0%9E%D0%A0%D0%9B%D0%9E%D0%92%3A+%D0%92%D0%AA%D0%92+%D0%92%D0%AA%D0%97%D0%94%D0%A3%D0%A5%D0%90+%D0%9C%D0%98%D0%A0%D0%98%D0%A8%D0%95+%D0%9D%D0%90+%D0%A2%D0%A0%D0%95%D

Свързани новини: