„ИЗВИНЯВАЙ, АМЕРИКА, НО НОВИЯТ СВЕТОВЕН РЕД Е МЪРТЪВ“

Според автора от The Nation, в съвременна Америка са се сформирали два силови центъра. Това не е двойката президент – Конгрес, а системата за национална сигурност и корпорациите. И колкото по-мощни са тези два сектора, толкова по-малко САЩ са способни да удържат властта в нейната традиционна функция вътре в страната, както и зад граница. В резултат политическата система на страната е парализирана: Конгресът и президентът не могат да постигнат консенсус по елементарни въпроси, например, за ремонта на пътищата.

Америка е абсолютно безпомощна отвътре. Във вътрешността си тя е мнима свръхдържава, – така характеризира ситуацията журналистът от американското издание.

САЩ хвърлят немалко средства за гарантиране на безопасността, поддържат стотици военни бази и форпостове по целия свят. Но американската армия е безсилна в борбата със световните безредици, а Вашингтон при цялата му военна и икономическа мощ изпитва немалко трудности, опитвайки се „да наложи волята си“ над другите държави. Според автора на статията, САЩ не могат „да трансформират мощта си в каквото и да е, приличащо на успех“.

Към горнеизразеното становище се присъединява журналистът от The Huffington Post Амитав Ахария – професор по международни отношения от Американския университет във Вашингтон. Според думите му, ако е силно да се каже, че САЩ преживяват упадък, то с пълно право може да се твърди, че Америка не е способна, както в миналото, да налага правила и да ръководи международните властови институции.

Ерик Познер от Чикагския университет открито заявява, че новият световен либерален ред, установен след разпада на СССР през 1991 г., изживява последните си дихания и е време Америка да се прости със световното господство.

„Извинявай, Америка, но новият световен ред е мъртъв“, – така той озаглави статията си в авторитетното списание The Foreign Policy.
Тези два центъра не са сформирани в САЩ вчера или онзи ден. Достатъчно е да си спомним за ролята на ФБР при Едгар Хувър и т.н. Що се отнася до ролята на корпорациите, то военно-промишленият комплекс винаги е играл решаваща роля във формирането на посоката, в това число на външната политика на САЩ. Истината е, че след края на „студената война“ влиянието му е леко подтиснато, но във времената на Клинтън се наблюдава извънредно засилване ролята на банките…

Много са признаците за засилване на корпорациите и специалните служби, както и за  отслабването на държавната власт в САЩ днес или в миналото. Авторите на статиите, за които говорим, са прави в едно – днес това явление придоби огромни мащаби.

Интересното е, че Обама искаше да оглави системата, надявайки се да я промени в известна степен, но в резултат системата го пречупи напълно. При Обама спецслужбите, доколкото можем да съдим по прочетеното в медиите, получиха още по-голяма автономия и влияние. Разбираемо е, че началото на този процес бе поставено още преди идването на Обама на власт: ролята на разузнаването се засили веднага след известните събития през 2001 г. и след приемане на т.нар. „патриотичен акт“…
Едва ли политическото ръководство на САЩ дава преки указания за подслушване на разговорите на политиците от Германия и другите европейски страни. Трудно е да си представим, че лично Обама е искал американските агенти да се внедряват в самия апарат на бундестага, за да следят как се извършват разследванията пре съдебните дела за разобличаването на агентите на американските спецслужби. А когато всичко това става известно на световната общност, вредата за американските интереси е тотална и необратима.

Що се отнася до корпорациите, разбираемо е, че всички ние живеем в епоха на глобализация, и трансатлантическите корпорации, които в огромното си мнозинство са американски, просто не могат да не играят сериозна роля. И затова тяхното влияние във външната и вътрешната политика на Щатите винаги е било значително. Но ако погледнем няколко години назад, при администрацията на Буш, оставаме с впечатлението ,че засилващото се влияние на корпорациите и спецслужбите е следствие не от неефективността на конкретната администрация. Повече от ясно е, че става дума не за слабост и недалновидност на един управленски отбор, а за пороци на системата.

Друга тема е жестоката битка между президента и висшия орган на законодателна власт в САЩ. Американската система предполага тясно взаимодействие между президента и Конгреса, особено при изработването на икономическата политика, при приемането на бюджета. Разбира се, за републиканците методите на Обама са неприемливи, но, напълно е възможно, причина за тези жестоки разногласия да са не само въпросите за медицинските застраховки и бюджета. Допускаме, че и двата лагера, и представителите на демократическата и тези от републиканската партия разбират, че за да съхрани Америка лидерството си в съвременния свят са им необходими нови инструменти. Но каквито и нови инструменти да се употребяват, единство между двата лагера не се наблюдава. На фона на тези неизгладими противоречия се засилва ролята на спецслужбите и корпорациите.

Целият 20 век се характеризира с изменения в съотношението между затворената в националните граници скрита власт и откритата представителна държавност.

Това ярко се проявява по време на Версайската конференция след Първата световна война, където представителят на наднационалните структури „полковник Хауз“ (Едуард Мандел Хауз, бел.ред) играе по-съществена от Удро Уилсън роля. При това първият е само съветник на президента. Подобна е ситуацията в Англия.
През 70-80-те години в света се случва нещо интересно – на власт в центъра на световната капиталистическа система идва новата хищническа млада партия на корпорациите, а в средата на 80-те нейни представители се настаняват в Белия Дом. Първият представител на корпорациите е Джими Картър, след който практически всички президенти на САЩ са поставяни на „трона“ от корпорациите. Да, и Джон Кенеди, и Ричард Никсън са поставени от корпорациите начело, но те все пак изразяват до известна степен интересите на държавата. В това отношение Никсън е последният президент на САЩ, който е повече президент на държавата, отколкото на корпорациите.

В резултат на „пълзящия преврат“, който започва с убийството на Кенеди и завършва с импийчмънта на Никсън, корпоратокрацията окончателно дойде на власт в САЩ. И какво стана? Стана това, което вече се забелязва и от американските журналисти: Конгресът и президента на САЩ са не нещо друго, а обикновени марионетки.

 

 

Т.е., държавите се командват от корпорациите и разузнаването.

Това е много интересна тенденция в ядрото на капиталистическата система – увеличаване ролята на представителите на военните структури и спецслужбите в управляващите групи: политическото пространство на традиционните структури – министър-председател, президент, парламент и пр. формално не са отменени като институции, но реално значението им в съвременния свят рязко спада. Достатъчно е да погледнем зигзагите на Меркел: тя говори едно, а върши обратното. Абсолютно ясно е, че канцлерът се намира под мощния натиск на различни структури.

За Обама няма какво да кажем – той е абсолютно зависим президент.

Трябва да признаем, че лошо познаваме реалната ситуация в самия връх на световната властова пирамида. Знаем кои са Рокфелер, Ротшилд, Барух, затворените структури. Но съществуват също около 150 корпорации (преди няколко години беше публикуван техния списък в едно от швейцарските списания), чийто интереси тясно се преплитат и същевременно си противоречат. Затова е трудно да се каже кой или кои точно стоят зад Обама. Както е ясно, крупните кланове от типа на Ротшилд и Рокфелер „не събират яйца в една кошница“, а присъстват във всички наднационални структури и тихичко захранват различни представители на политическите проститутки.

Дали нерешителността на Обама се обуславя от политически прагматизъм или е проява на интересите на транснационалните корпорации?

Нерешителността на Обама е свързана с това, че съществува някакво особено равновесие между различните групировки в световните структури. Точно това равновесие не му позволява да прави резки стъпки. В близките две години ще видим още много непоследователни действия на САЩ, защото управляващите там правят всичко, за да усложнят живота на своите „врагове“, които и да са те…

А какви са отношенията между разузнаването и корпорациите?

Известният политолог Самюел Хантингтън има блестящ доклад за отношенията между корпорациите и западните спецслужби, в който доклад той фиксира нещо много интересно: в средата на 70-те години спецслужбите на Запада – ЦРУ и МИ-6 – се преориентирват от държавите към трансатлантическите корпорации, като към по-динамични играчи на световната сцена. Това съвпада с горенаписаното: именно от 70-80-те години корпоратокрацията взема връх над държавата.

Вече е напълно сформирана симбиозата между най-големите разузнавателни служби и транснационалните корпорации, а ако отчетем факта, че разузнавателните служби винаги са били свързани със затворени наднационални структури, то се получава интересен триъгълник: корпорации-спецслужби-мафия. Впрочем, ако вземем предвид основните клаузи от криминалната глобална икономика, то тук спецслужбите твърде сериозно вече са задминали мафията. Около 90 % от световния наркотрафик в света, според оценки на специалисти, се контролира от три спецслужби – ЦРУ, МИ-6 и Мосад. Т.е., системите за национална сигурност са тясно свързани със световните транснационални корпорации и затворените наднационални структури, и една след това – с капиталистическата държава.

А какви тогава са интересите на  американското разузнаване и корпорациите в Украйна?

 

Корпорациите искаха да установят стопроцентов контрол над източно-европейската зона. И работата не е само в шистовия газ, а и в контрола над всички транспортни потоци, в това число и наркотрафика. Тук са забъркани интересите на транснационалните компании и САЩ като държава и техния сблъсък с Русия. Русия и до днес си остава държава, способна да се противопостави на Щатите. Затова те не могат да допуснат съществуването на такава държава, каквато е Русия. За да решат руския проблем, американците се нуждаят от плацдарм на руските граници и такава популация, която при благоприятна ситуация би могла да бъде хвърлена срещу Русия.

Съвсем не е случайно, че на последното заседание на Билдербергския клуб в последния момент в програмата е бил внесен въпросът за руския президент. Той представлява опасност за Запада, защото чрез БРИКС може да създаде система, която би била способна да съсипе долара. Визитата на Владимир Путин в Латинска Америка потвърждава тези опасения на западната върхушка. Затова интересите на корпорациите, държавите и части от наднационалните структури съвпадат – те формират таран за удар срещу Русия.

Но: не всички представители на световната класа са съгласни със случващото се, а това създава пространство за маневри, сходни с тези, които е вършил някога Сталин. Само припомням, че той умело се е възползвал от противоречията между Ротшилд и Рокфелер, в резултат на което американският капитал е взел активно участие в руската индустриализация и така е помогнал на руснаците да създадат този „меч“, с който бе разбит Вермахта.

Америка по своя военно-промишлен потенциал си остава свръхдържава. Но отслабването на традиционните институции президентство и парламент създават опасна ситуация, при която Америка става все по-непредсказуема. Щатите се намират на ръба на сериозни промени. Всички форми на управление и власт, с които сме свикнали от 20 век, в най-близко бъдеще ще бъдат изоставени като абсолютно ненужни, защото те са само фасада.

Според журналистите от The Washington Post, Порошенко успешно води операцията в Украйна, защото отказвал да прави „нежелателни отстъпки“ на Москва. Но редакцията на The National Interest смята, че тъкмо Русия действа много сдържано пред заплахата от етническа чистка, надвиснала над рускоговорящото население в Източна Украйна.

Петя Паликрушева

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител