Не се майтапя за Стоичков

 Още първият журналист в историята е ял бой от героите.

Oнзи ден написах една възхвала за Христо Стоичков, но уви – много фенове на Камата не ме разбраха, обидиха ми се и ме заляха с помия. А аз просто казвам, че Стоичков е велик като Атила. Бич Божи го наричам, огромен комплимент, но пак останах неразбран! https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5737335

Куриозът е, че феновете на Гунди не ми се обидиха, въпреки че го разжалвах като най-велик, промених мнението си. Да, той ни напусна на 28 години, без да ступа нито един журналяк. Аз го помня добре и го обичам, тъй като играеше елегантно и във всяко отношение даваше добър пример на подрастващите. Но нека да си го признаем - ако не си велик грубиян и нахал, няма начин да си велик.

Явно и цесекарите, и левскарите смятат, че се шегувам. Не ме вземат насериозно. Отдавна съм забелязал, че в България никой не вярва на очевидното. Затова се налага да разгледат въпроса исторически, та дори праисторически.

Какво изобщо означава “благородно” поведение? Дедите на благородниците са млатили народа по-силно от другите и затова са станали благородници. Ако културното поведение водеше до величие, националният герой на Франция нямаше да е Наполеон, а св. Алоис, който избухвал в сълзи, когато някой мъж гръмогласно изпускал флатуленция.

Изобщо повечето национални герои са шампиони по насилието – Наполеон, Петър Велики, Сталин, Мао, Влад Дракула. А какво да кажем за нашия хан Крум? Или за героя на всички неолиберали – Пиночет? Или неговия антипод – Че Гевара? Героят на съседна Турция е Кемал Ататюрк, който е избил сума ти народ. Сега на път да го засенчи е Ердоган, който... хайде, да не викам белята. Очевдно е, че Ердоган е все по-любим на нацията, докато мултикултурната Меркел се разтваря във въздуха като Чеширския котарак от “Алиса”.

Да погледнем на въпроса чисто теоретически.

Коя е най-висшата институция в една страна? Естествено, че държавата. А що е държава? Това е нещото, което притежава монопол върху легитимното физическо насилие в страната. Не го казвам аз, този лаф го е родил великият немски социолог и политолог Макс Вебер, а оттогава всички мъдри глави го повтарят като папагали.

Всички отдавна сме се убедили, че Стоичков не се колебае да прибегне към насилие по повод и без повод. Но дали то е легитимно? Ами явно е легитимно, щом го прави често и официалните органи на властта не го озаптяват, а само му се радват. И му искат автограф.

А дали правото му на насилие е монополно? Спокойно може да се каже да, тъй като държавата ни никога не посмява да упражнява насилие. Колкото пъти полицията влезе в ромската махала, толкова пъти яде бой. Ако пък държавата си позволи да нагруби с нещо незаконните бежанци, Брюктсел веднага й дърпа ушите. Затова държавата ни отдавна се е снишила и само обръща другата буза.

Брюксел обаче не смее да каже копче на Стоичков. Следователно именно неговото насилие е легитимно и монополно, а това на МВР си е чиста журналистика. В този смисъл той е много над депутатите и парламента. Спомняте ли си как полицията прибра един агресивен депутат от НАФТИЗ към районното, стегнат в хватка “удушвач”, докато един бизнесмен го млатеше по физиономията? А той, горкият, само се ежеше. Нито веднъж не удари никого. Насилието му беше само виртуално, затова и присъдата му беше само условна.

Смее ли някой полицай да хване в “удушвач” Стоичков? Веднага ще опознае хватката “лешникотрошач”. Затова Камата е велик, велик, велик. И отношението към тюфлеците журналя е повече от ясно. Ето какво казва той пред списанието “Макс” през 2007 година:

“Всичко това е инсинуация на нашите прости журналисти. Проста, проста тъпотия. За това, когато ги набият, и така се изкефвам... направо ми става кеф!”.

И точно в това Стойчков прилича на великите герои. Както е известно, първият журналист е Терсит, дописник от Илиадата.

Омир го описва като кривокрак и куц, раменете му са свити напред към пилешките гърди, а кратуната му е рошава и пипонеста. Освен това е вулгарен, циничен и малко тъп. Да ви напомня за някого.

Древногръцкият журналяк се явява на сцената тъкмо когато в лагера на ахейците цари раздор на сексуална основа – Агамемнон е отнел две красиви пленнички на Ахил, а той сърдито се е затворил в шатрата си и отказва да се бие с троянците.

И в този крайно неподходящ момент Терсит се явява на събранието на ахейците и пред всички обвинява Агамемнон в страхливост, корупция и разврат. Общо взето, работи като пиар на Ахил, без някой да го е канил. А кой знае, може и да му е платено. Възмутен, Одисей грабва жезъла на Агамемнон и спуква колегата Терсит от бой.

Е, нима Стоичков не следва примера на най-великите герои от античните митове? Защото в крайна сметка Терсит е убит от своя вероятен спонсор - Ахил. Това също е знаменателно. Малко ли журналяци биват уволнявани в наше време, след като преди това са им наредили да псуват властта?

Като се замислим кой всъщност е Терсит, излиза, че това ще да е самият Омир. Защото именно Омир е истинският разказвач, той е журналякът. Можеше изобщо да не споменава за раздора в лагера на ахейците. Неслучайно Платон смята, че такъв като Омир няма място в идеалната държава. Хем го обича, хем го забранява и цензурира. Това е двойственото отношение на властта към мадиите.

Но пък без Омир, който се прави на Терсит, никога нямаше да знаем за величието на Ахил и Одисей. Днес е същото. Мутрите млатят журналята, но без журналята никой нямаше да разбере колко те са велики. Българският журналяк има навика да превъзнася подвизите на родните спортисти и борци по омировски. Всеки гол е “исторически”, та дори и праисторически. Когато например “Манчестър Юнайтед” побеждаваше някой отбор, у нас заглавието беше “Бербатов унижи Челси”. Дори и да седи на скамейката. Но Бербатов е лош пример, той се държи културно като Гунди.

Така че великите няма как да са велики без журналяците. Наполеон затова е велик, защото пръв е пращал в Париж пиарите си да кажат на вестниците кой е удържал победата. Затова французите и до днес вярват, че кампанията на Бонапарт в Египет е била велик триумф. А де факто тя е позорно поражение. Той едвам се спасява от английския флот при бягството си, но повечето от армията не успява.

Така че ролята на журналята е двояка и противоречива. Неслучайно всички звезди на родната чалга сами пускат слуховете за собствените си изцепки, за да могат после да ги опровергаят във вестника. Хем ненавиждат журналяците, хем ги гонят за интервюта. Без някой папарак да я улови по цици, щяхме ли да знаем, че еди-коя си фолкдива изобщо съществува?

Така че дори и да се шегувам донякъде, аз съм сериозен, точно насилието прави Камата е велик. Защо например все тикаме напред генерали в политиката? Много просто, защото тяхната професия би трябвало да е узаконеното хулиганство. За такъв герой интуитивно мечтае народът, а не за мултикултирен европеец.

И ако Камата бе допуснат до политиката, щеше да оправи България за нула време. Допуснаха го само за посланик за ЮНЕСКО, та да дава пример на младежите от Третия свят, и ето на – тази младеж веднага си направи халифат!

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/271724_%D0%9D%D0%B5+%D1%81%D0%B5+%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D1%82%D0%B0%D0%BF%D1%8F+%D0%B7%D0%B0+%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE%D0%B2

Свързани новини: