Петър Славов: Всички печелят от падането на ДДС върху дарените храни

– Това е първа крачка към една много важна победа. Заедно с колегата от Гражданската квота на Реформаторския блок Мартин Димитров внесохме законопроекта преди шест месеца, разработен е с помощта на граждански организации и Българската хранителна банка. Оттогава досега се опитваме да убедим всички колеги в Народното събрание и аз се радвам, че беше подкрепен единодушно от всички парламентарни групи. Ето че един граждански законопроект обедини депутатите.

– Какво казват търговците по въпроса за храните, които вече няма да бъдат изхвърляни, а ще бъдат оползотворени?
– Информацията, с която разполагам, е, че всяка година 670 000 тона храна се изхвърля по простата причина, че не е продадена в срока й на годност, а евентуалното й даряване, преди да бъде бракувана, е облагано с ДДС. Това де факто демотивира търговците, които предпочитат да унищожават храната, вместо в последните 30 дни да бъде предоставена на нуждаещи се хора, на хосписи, на институции, които подпомагат хора в неравностойно положение. Въобще да стигне до хората, които имат нужда от нея, които живеят под или около прага на бедността. За съжаление тези хора в България са около 1,5 милиона души.

– Чуха се гласове в пленарната зала, че замисълът е добър, но трябва да се изработи конкретен механизъм, за да не се стига до злоупотреби.
– В този законопроект има доста сериозни механизми за предотвратяване на злоупотребите и аз казах от парламентарната трибуна, че ако някой в момента иска да злоупотреби, е много по-лесно да го направи, като обяви дадена храна за бракувана – вземе си една бележка от екарисаж, че я е предоставил за унищожаване, след което тази храна, по различни пътища може отново да бъде продадена. Защото горе-долу това е процедурата по нейното унищожаване, а ако бъде унищожена, ДДС не се начислява. Ние сме отбелязали на първо място, че строго определен вид организации ще могат да се занимават с тази дейност – т.нар. хранително банкиране. Става дума за неправителствени организации с общественополезна дейност, които се водят в специален регистър и подлежат на ежегоден контрол, мониторинг и одит. Ще бъдат вписвани в отделен регистър на НАП, което ще дава възможност на агенцията за приходите много точна и ясна представа кои са тези организации, които използват конкретната данъчна преференция. Оттам нататък има разписани отделни изисквания към самите организации, които ще извършват хранителното банкиране. Те не трябва да имат задължения. Данъци и осигуровки на служителите трябва да бъдат изрядни за най-малко две години назад. Описана е една доста прозрачна процедура, в която са предвидени и санкции, ако някой реши да злоупотреби. Ако някой се опита да продаде на практика дарена храна, той ще трябва да плати един път ДДС, за което е ползвал преференции и не е внесъл, след което ще бъде санкциониран в същия размер като глоба за извършеното нарушение. Има доста добри защитни механизми за държавния бюджет, които са предвидени.

– Можете ли да дадете малко повече уточнение върху текста “освобождаването от данък ще важи само ако даренията на година не надхвърлят 0,5% от общия годишен оборот на задълженото лице, което ги прави”?
– Това е една допълнителна гаранция отново в защита на държавния интерес, за да няма злоупотреби с ДДС. Иначе казано, ако даден търговец иска да дари храна по този нов ред, на практика има такова ограничение – както е записано в законопроекта, сумата на това дарение и неговото материално изражение, не може да надхвърля 0,5% от неговия годишен оборот. Т.е. за по-големи дарения над това ограничение, няма да могат да се използват тези преференции. Това е допълнителната гаранция.

– Като говорим за корекции, очаквате ли някакви сериозни промени между първо и второ четене на законопроекта и евентуално възможно ли е да изникнат някакви спънки въпреки приемането му на този етап с мнозинство?
– Преди всичко се надявам на това, което всички изказаха в подкрепа на идеята да запазят основния дух на законопроекта. И в крайна сметка, когато се приеме окончателно, това да бъде един работещ закон, а не просто едни мъртви текстове, които да не генерират никаква промяна. Смисълът на законопроекта е да се насърчи дарителството, да се създадат механизмите то да работи и настина да можем да видим ефект. Всички проучвания и европейски опит сочат, че този ефект ще бъде силно положителен и много може да се приложи. България остава може би последната държава в ЕС – за съжаление отново сме първи в такава негативна класация – в която вместо да има механизми за улесняване на дарителството на храни, ние на практика сме въвели санкции, заради плащането на едни 20% ДДС.

– Кога очаквате законопроектът да бъде факт и реално приложим?
– От това, което чух от изказванията в залата, включително от председателя на бюджетната комисия, в най-добрия случай от 1 януари 2017 г.

– От парламентарната трибуна казахте, че с това решение е демонстрирано “модерно изражение на дясната социална политика”. В какво се изразява тази концепция и колко видима е тя в момента?
– Истината е, че тази модерна дясна социална политика не е толкова видима в момента. В последните години управляващото мнозинство основно залагаше на поддържането на стабилността, на икономическия растеж, но за реална мащабна социална политика, като че ли не отдели достатъчно време. И в този смисъл обявих това. Защото в останалите държави от ЕС връзката между бизнеса, социалното подпомагане, корпоративнато култура и гражданските организации е действаща и това е най-бързият начин да се помогне на хората. Неправителственият сектор ги идентифицира бързо. Има доброволчески организации, които се занимават точно с това и могат да бъдат много полезни. Но за да могат те да си свършат работата, трябва да има поне една хранителна банка, която и в момента работи, успява да събере едно немалко количество храна и въпреки проблемния режим да осигури и подпомогне най-различни домове, организации и нуждаещи се хора. Представете си, ако организациите не са една, а много повече и този механизъм заработи ефективно, така че поне една голяма част от тези 670 хиляди тона храна не се изхвърлят, а отиват по такова предназначение, какъв огромен ефект ще има? В този смисъл говоря за дясна социална политика, защото това не се изчерпва с принципа да се вземат едни пари от хората по някакви странни критерии, които след това държавата преразпределя и когато свършат, се казва по социалистически: “другари, дайте да дадем”.

– Вие лансирате няколко законодателни инициативи, сред които и намаляването на наказателната лихва за длъжници у нас. Преди месец имаше проектопредложение за това. На какъв етап е това предложение? 
– Става въпрос за друг наш законопроект, който внесохме с колегата Вили Лилков. С него се предвижда именно да се диференцира т.нар. законова или мораторна лихва, която се обявява при забавяне на плащанията и която се събира от частните лица и бизнеса по един и същи начин вече десетилетия наред. Особено актуалният проблем се поставя от факта, че тази лихва отива до 10 и повече процента, на фона на тези изключително ниски лихви в банковия сектор в момента по влоговете и по кредитите. Т.е. тя е непропорционална и необвързана с новите условия. Това, което ние предложихме, на базата на европейските практики, е тя да се диференцира. По един начин да се третират физическите лица длъжници, а по друг начин бизнесът. Като за физическите лица да бъде въведен праг в рамките на 4-5%, не повече. Докато за бизнеса да бъде до около 8%, предвид това, че бизнесът има специализирана познания, използва специализирана помощ и е по-подготвен от обикновения човек, който в един момент се е сблъскал със задълженията към “Топлофикация” и излиза, че за трите или четирите години, в които се е разправял със съответната компания, са му начислили по над 10 и повече процента на година и задължението му на практика е нараснало с близо 50%. Това е смисълът на този законопроект и се надявам в един момент да стигне до пленарната зала и да бъде подкрепен.

– Срещате ли разбиране с останалите парламентарни групи? 
– В неформални разговори от различните парламентарни групи е изказвано положително отношение, но това често не е достатъчно, така че очевидно ще трябва да се проведат и по-сериозни разговори, най-вероятно на ниво председатели, за да се получи необходимата подкрепа. Ще положим всички усилия и в тази посока – дано да ни послушат. Хората в ЕС отдавна са намерили верния път, ние просто трябва да го приложим тук.

– Заедно с Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт предлагате и въвеждането на еднодневни и тримесечни винетки. Докъде стигна тази инициатива? 
– Става дума да може винетката да е освен седмична, месечна и годишна за леките коли, както е в момента, да има и един междинен вариант. Първоначално искахме шестмесечна, което не беше прието. Сега се опитваме да отстояваме тримесечната, което би бил нелош вариант, би могъл да бъде подкрепен и ще е от огромна полза за тези наши сънародници, които живеят в чужбина и се връщат за няколко месеца през лятото тук. Но ще е и улеснение за хората, които имат втори автомобил или пък използват колата си само през летния сезон, извън населени места. Надяваме се това предложение да бъде подкрепено, защото определено е по-справедливо в сравнение с действащия режим. Хората на практика често пъти са задължавани да плащат за нещо, което не използват. В смисъла на винетката това все пак е такса, не е данък, и трябва да бъде съобразена със срока на ползване. Между едномесечната и годишната винетка има огромна празнина, която трябва да бъде запълнена с тримесечна или шестмесечна. Предложението още е по комисии и отлежава в деловодството на Народното събрание. Може би там ще остане още два-три до четири месеца. Транспортната комисия е водещата за становище. Разчитам до края на годината законопроектът да влезе в пленарната зала.

Нашият гост
Петър Славов е народен представител от гражданската квота на Реформаторския блок в Народното събрание. Роден е на 4 декември 1975 година в София. Има висше икономическо и юридическо образование. Владее английски, френски, немски и руски език. Официално се смята за един от най-продуктивните депутати в настоящия парламент. Автор е на десетки предложения за изменения в действащи закони и на бъдещи законопроекти. Член е на парламентарната комисия по правни въпроси и на тази по отбрана. Според него решението му да загърби адвокатската кариера, за да се концентрира върху политиката, е резултат от естествен процес, наложен от обстоятелствата.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител