ФАШИЗМЪТ Е КАПИТАЛИЗЪМ

09/12/16 06:45
(http://www.klassa.bg/)

ФАШИЗМЪТ Е КАПИТАЛИЗЪМ

Георги Димитров дава следното определение за фашизма:

„Фашизмът е открита терористична диктатура на най-реакционните, най-шовинистичните, най-империалистическите елементи на финансовия капитал… Фашизмът – това не е надкласова власт и не е власт на дребната буржоазия или на лумпен-пролетариата над финансовия капитал. Фашизмът е власт на самия финансов капитал

Той е организация за терористична разправа с работническата класа и с революционната част на селячеството и интелигенцията. Фашизмът във външната политика е шовинизъм в най-груба форма, култивиращ зоологическа ненавист към другите народи“.

Димитров, големият български комунист, правилно подчертава, че фашизмът е власт на капитала, и то неограничена власт. От неговото определения можем да направим извода, че фашизмът е свръхкапитализъм и е частен случай на капитализма. Защото във властта, по своята същност, седи класата на едрата буржоазия, класата на експлоататорите.

Да, фашизмът не е изгоден за всички капиталисти, за някои той означава смърт и те са готови да станат антифашисти. С такива хора можем да си сътрудничим, но за да ликвидираме завинаги фашистката опасност е нужно да ликвидираме капитализма. За самия капитализъм фашизмът е защитна реакция.

Фашизмът се появи на бял свят като западна капиталистическа реакция на Октомврийската революция от 1917 година. Фашистите отначало се противопоставиха на комунистическата работническа власт. След първата световна война престижът на комунистическите идеи заля света.

Но, както ни учи диалектиката и природата, на всяко действие има противодействие. Такова противодействие срещу революционния подем на работниците беше фашизмът. Неговата почва се оказаха реакционните финансови кръгове и десните политици. Фашизмът винаги е бил приеман на държавно равнище от западните политици, които култивираха в себе си яростен антикомунизъм.

Фашизмът и комунизмът са две непримирими една на друга идеологии. Историята отдавна е доказала, че най-последователните антифашисти са комунистите.

След Втората световна война комунистите, както и преди, продължават да бъдат главен враг за фашистите. Например, в Чили стана фашистки преврат, когато на власт дойде президент-комунист.

В Гърция днес често се случват сблъсъци между активистите на КПГ и фашистката партия „Златна Зора“.

Тази ненавист е факт, защото комунистите застават срещу интересите на Капитала, а фашистите, прикриващи се зад популистки, патриотични и шовинистични лозунги, представляват интересите на този Капитал и често са на негова пряка финансова издръжка.

Фашистките идеи набират популярност по време на криза. Затова в Германия по време на Великата депресия на власт дойде Хитлер.

В днешна Гърция, потънала в изключително тежка криза, популярност набира „Златна Зора“.

В Украйна, благодарение на нацистката партия „Свобода“ и на „Десен сектор“ беше извършен преврат, който на практика не промени олигархичната върхушка във властта, но в резултат потопи страната в истинска гражданска война.

Фашизмът е реакция, която защитава интересите на най-едрите капиталисти.

В периоди на криза има много недоволни хора, тяхната протестна енергия трябва да се насочи. И точно затова фашистите призовават да се бият чужденците, евреите, циганите, арабите, руснаците, имигрантите.

Някои обикновени хора им симпатизират.

За капиталистите е важно, хората, които те потискат, да смятат за свой главен враг не самите капиталисти, а някой друг.

По време на криза, а кризите при капитализма са задължителни събития, най-едрата буржоазия, за да защити своите интереси, често прибягва към фашистка диктатура.

Фашизмът може да притежава различни оттенъци.

Немският фашизъм се различава от италианския фашизъм, режимите на Франко и Пиночет се различават от режима на Хитлер, режимът на Бойко Борисов се различава от режима на проф. Цанков, но всички те са отнели много човешки животи, донесли са неизброими беди за обикновените хора, а всичко това е само, за да донесе нови печалби за финансовите и промишлените магнати и олигарси.