34-тата поправка на НПК

 Туй било, онуй било, обаче в родината ни се извършват около 300 000 престъпления всяка година и то по данни, филтрирани от полицията. Кражби, побои, измами, изнасилвания, корупционни сделки, убийства.

Десетилетие мина от оня 27 октомври 2005 г., когато банкерът Емил Кюлев – един от 100-те най-богати хора в Европа според списание „Впрост“, бе застрелян показно на булевард „България“, откъдето минават кортежите на президента и министър-председателя. Стана в девет сутринта – три часа, преди Еврокомисията да обяви в мониторингов доклад, че у нас престъпността надделява над държавната власт.

Какво се случи оттогава? Получихме още 9 такива доклада. За да отвоюваме държавата от престъпността, изменихме 44 пъти НК и 33 пъти НПК. Но знаковите трупове се умножиха – по сведения от пресата са вече над триста. Ако си ги представим в един гроб, над него може да се издигне паметник на Неизвестния извършител.

Но чуйте днешния правосъден министър: „Край на делата с неизвестен извършител!“ Краят идвал с 34-тата поправка на НПК. Няма причина да се съмняваме, тъй като Екатерина Захариева три пъти го съобщи като водеща новина. Да се разберем обаче – то не значи, че абсолютно всички бандити оттук нататък ще бъдат заловени, осъдени и наказани. Г-жа Захариева обясни положителната промяна: „Когато образува разследване, прокуратурата вече няма да посочва извършител на престъплението. Само когато има достатъчно данни, ще привлича обвиняем“. Похвално. Вярно, че и в момента нормативната база не изисква от разследващия да посочи някого, преди да е събрал доказателства за вината му. Дали в акта за образуване на досъдебното производство той ще напише, че е „срещу неизвестен извършител“, или нищо няма да напише – все тая. Но пък е трогателна вярата, изразена в сайта на правосъдното министерство – че с въпросното поредно изменение в Наказателно-процесуалния кодекс „се изпълняват очакванията на обществото за реформа в наказателния процес – за ускоряването му, за качествено правораздаване при корупционни престъпления по високите етажи и за незабавно изпълнение на наказанията“.

В изпълнение на тези очаквания се предвиждат още поправки.

Например връщането на делото на поправителен ще става в едно разпоредително заседание – открито, с участието на обвинителя, който е сгафил, обвиняемия, адвокатите и пострадалите от злодеянието. Браво. Само че такова заседание има и сега, макар и закрито, така че разпорежданията на съдията за отстраняването на грешките в досъдебната фаза стават известни на тези, които са ги направили, не веднага, а след малко. Промяната им дава възможност да се разправят в съда, но не премахва възможността за протакане на наказателното производство чрез връщането му за доизкусуряване. Вместо да поеме незабавно отговорността си на арбитър, равноотдалечен от обвинението и защитата, съдът пак ще се мотае и ще подпомага едната от двете страни с указания. А неможенето и нежеланието на разследващите да събират улики и да ги отразяват грамотно в обвинителните актове ще си остане. Защото техните заплати са независими от това дали печелят спора в съда. Нещо повече – старанието неведнъж им носи неприятности, а скатаването и послушничеството в ущърб на справедливостта – пари и кариерно израстване.

Друг пример – Министерството на правосъдието предлага срокът за обявяване на мотивите по присъдите да се увеличи на 60 дни. Причината е, че сегашният 30-дневен срок не се спазва – съдиите ги мързи или не успяват поради претовареност или сложност на казусите. Два-три месеца закъснение за тях е обичайно, за него санкции не се налагат – клиентите на правосъдието да почакат. Точно тук във връзка с НПК възниква въпрос – дали те ще спазват удължения срок?

Пример №3. Прекрасно е, че се предлага дистанционен разпит на вещите лица. Така те няма да пътуват стотици километри понякога за дела, които се отлагат. Едно питане само – видеовръзката с тях ще промени ли факта, че нередовно им се плаща, и то мизерно в сравнение с това, които заинтересованите от експертизите им предлагат; та дали ще ги направи по-почтени и знаещи?

Още – поправеният НПК ще задължава касационния съд, като реши да вкара някого в затвора, да прати веднага решението за изпълнение на прокурора. Хубаво. Но ще спре ли това масовите бягства на осъдени и обвиняеми? Едва ли. Последователите на Братя Галеви се множат, защото МВР не залавя бегълците и не пази домашните арестанти, а МП щеше да ги връзва с гривни, но се бави.

Примерите биха могли да се продължат, но и така почти всичко е ясно. Попитахме един от тримата големи в съдебната власт какво ще стане след 34-тата поправка. Той отговори: „Ще се направи 35-ата“. Толкова.

Боже Господи. Защо?

Може би защото всеки нов обитател на министерски кабинет у нас влиза в него с мисълта, че този преди него е объркал нещата и ги започва отначало – кове закони, сменя кадри. И предишният това е правил. Казват, че в стабилните държави законът се създава с десетилетия, за да служи столетия. В България той се прави за месеци, за да се употреби след това като доказателство за лекомислието на съставителите му. А наказателната политика бележи провали независимо от съставите на НК и НПК. Защото тя е резултат и от социалните, икономическите и институционалните фактори, чието състояние се описва изчерпателно с фразата „леле мале“. При това сериозните юристи се притесняват, че законодателната дейност съвсем заприлича на пожарникарската и бързината й е за сметка на качеството. Законопроектите се пръкват инцидентно, ако обществото видимо възнегодува от нещо. Мотивите към тях понякога са емоционален преразказ на желанията на законодателя, а правната материя се разминава с житейския разум. Липсва статистика, камо ли изводи от наблюдения на въздействието на задраскани алинеи. Терминът „нормативна инфлация“ влиза в употреба. Стабилните закони се прилагат по-лесно. Опитни адвокати се питат: „Как беше сега?“ и залитат в извънправни аргументи, заливани вълнообразно от нови и нови нормативни актове. Те твърдят, че прилагането на законите е по-важно от създаването им, но какво от това? За т.нар. законодатели най-важна е личната им изява.

А всеки „нов“ НПК е повторение на стария – с излишния формализъм при събирането на доказателства, с възможностите за тълкуването им според волята или безволието на магистрата, с преобладаващите права на обвиняемите за сметка на пострадалите, със самоцелната следствена тайна, зад която се крие я камилата, а камиларят. Плюс несанкционирано безделие на МВР и прокуратура, което върви рамо до рамо с корупцията и е следвано от присъди, произнасяни от Страсбург срещу България, изтърпявани от данъкоплатците.

„Лошите закони в ръцете на добри изпълнители са добри, а добрите закони в лошите ръце са вредни“. Казал го е Фридрих Велики навремето си, но то важи и до днес.

А кои са изпълнителите? Магистратите? Да. Но и всички, натоварени с изпълнителна власт, по нашенски – Бойко засега и тези, които той слага на отговорни места. Правната култура и почтеността на тия избраници са предпоставка за ефективността на правораздаването. Липсва ли тя, колкото повече се променят законите, толкова повече от тях няма полза.

Искате доказателство?

МВР по нечие устно нареждане погази две съдебни решения, осем закона и евроконвенцията за човешките права, за да предаде на Ердоган един негов политически враг. А Еврокомисията оповести изследване с български феномен: недоверие в съда и прокуратурата – 96 процента.

 

 

Анна Заркова

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/272034_34-%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%BF%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BA%D0%B0+%D0%BD%D0%B0+%D0%9D%D0%9F%D0%9A

Свързани новини: